В неотдавнашно изслушване сенатор Елизабет Уорън каза на председателя на Федералния резерв на САЩ Джером Пауъл, че е „опасен човек“ и че тя няма да подкрепи повторното му номиниране за ръководител на централната банка, пише за Financial Times Денис Келъхър, президент на групата за финансови реформи Better Markets.Уорън каза, че дерегулацията, подкрепяна от Пауъл през последните четири години, е подкопала финансовата стабилност на банковата система. Смятам, че това е точно описание, пише авторът. Действията на Пауъл приближиха САЩ до бъдещи финансови кризи и корпоративни спасителни помощи, финансирани от данъкоплатците, както се случи през 2008 г.
Действията бяха насочени към най-важните реформи след 2008 г. в пет ключови области: капиталови изисквания; надзор; търговия за собствена сметка; “завещания”, които позволяват на проблемни банки да бъдат безопасно ликвидирани; и размер на ликвидните активи, който банките трябва да притежават.
Всяко от тези правила за финансова защита беше значително отслабено от Фед при Пауъл, нарушавайки цялостната структура на регулаторната рамка и съществено намалявайки устойчивостта на банките. Дерегулацията също така направи по-трудно за регулаторите и обществеността да знаят действителното състояние на банките, което затруднява превенцията и смекчаването на кризите.
Размиването на регулаторните стрес тестове, през които кредиторите трябва да преминат, отслаби капиталовите изисквания, които позволяват на банките да поемат собствените си загуби, без да фалират и да се нуждаят от спасяване на данъкоплатците. Тук влиза премахване на допускането, че банките ще продължат да отпускат заеми по време на стресови периоди и ще разширяват балансите си. Според стария тест от банките в такова тежко положение щеше да се изисква да увеличат капитала си.
Тестът също така предполагаше, че банките ще продължат да изплащат дивиденти през последващите две години, като по този начин изчерпват капитала си. Премахването на това предположение елиминира изискването банките да разполагат с достатъчен капитал за покриване на тези дивидентни плащания.
В особено мнение относно промените в стрес тестовете членът на борда на Фед Леъл Брейнърд каза, че промените в правилата са дали зелена светлина на големите банки да намалят съществено капиталовите си буфери. Тя твърди, че промяната на правилото ще доведе до 60 милиарда долара, или 5 процента, намаляване на текущите капиталови изисквания от първи ред за най-големите банки и че действителният размер на притежавания капитал (който включва буфери, приложени от ръководството) може да намалее с два пъти повече.
Ефектът върху банките с активи в диапазона между 250 и 700 милиарда долара би бил още по-голям, тъй като допълнителните капиталови изисквания не се отнасят за системно важните банки, въпреки че някои от тях все още могат да причинят системни проблеми и зараза. Сега имаме много по-малко увереност, че всяка голяма банка може да устои на криза.
Изискванията към банките да държат адекватни количества ликвидни, висококачествени активи за финансиране на изходящи потоци бяха намалени, особено за тези в диапазона от 250 до 700 милиарда долара. Това действие ненужно застраши ликвидните позиции на големите банки, като ги направи по-уязвими на несъстоятелност при стрес.
При Пауъл Фед елиминира собствената си способност да ограничава банковите дивиденти и обратното изкупуване на акции в отговор на особено лоши надзорни оценки. Когато беше използвано, това ограничение позволи на Фед да привлече вниманието на акционерите и да осигури мотивация на банките да решават собствените си проблеми. На всичкото отгоре Фед улесни банките да изчерпват капитала си чрез обратно изкупуване на акции и дивиденти, дори във времена на изключителен стрес.
Освен това пълните и изчерпателни „завещания” сега трябва да се подават на Фед на всеки четири до шест години вместо на всеки две години. Като се има предвид колко много може да се промени една банка за това време, завещанията може да са нерелевантни, подкопавайки самата цел на упражнението. Например, завещание на Lehman Brothers от 2004 г. вероятно би било до голяма степен безполезно през 2008 г., когато банката фалира.
И накрая, ограниченията, въведени от правилото на Волкър (Пол, бивш гуверньор на Фед - бел. прев.), забраняващо търговията на банките за собствена сметка, бяха подкопани от набор от изключения и промени в дефинициите. Разрешаването на тази търговия насърчава поемането на риск и дори хазартното поведение.
Федералният резерв на Пауъл не само позволи на банките да вършат директно тези видове дейности, но те също така получиха възможност да правят това непряко чрез инвестиции в рисков капитал и заемни фондове, някои от които се оказаха нестабилни и несигурни.
Несъгласията на Брейнърд и директора на Федералната корпорация за депозитно застраховане (FDIC) Мартин Грюнберг също сочат за многото опасности от действията на Фед при Пауъл. Тези дерегулации отслабиха законодателството за финансова реформа, предназначено да защити работните места, домовете и спестяванията на обикновените домакинства.
Петър Нейков, редактор Виктория Тошкова
