Люк Филип не работи в голяма енергийна компания или в индустриален производител, не е търговец на горива, нито представител на ОПЕК. Но е един от хората, които спомагат за ръста на цената на петрола, пише в анализ The Wall Street Journal.
Филип е ръководител на инвестиционното звено на SYZ Private Banking в Швейцария и притесненията за ръста на инфлацията го карат да инвестира в петрол. В момента той управлява инвестиции в петрол на стойност 28,5 млрд. долара.
Много инвестиционни мениджъри правят същото и така допринасят за ръста на цените на петрола. В момента суровината се търгува при най-високата си цена от 2014 г. насам.
Петролните пазари обикновено са мястото, на което "общуват" компании, добиващи петрол, и потребители и фондове, инвестиращи в суровини. Но сега растящите цени, за които няма данни, че ще се успокоят скоро, привличат и търговци, които обикновено залагат на акции и други ценни книги.
В момента тези инвеститори търсят защита от инфлацията, защото цените на суровините като например мед или злато, заедно с енергийните ресурси, се увеличават по-бързо от темпа на инфлацията. Звеното, ръководено от Филип, например е разпродало дългосрочни ценни книжа, чийто приходи биха били "изядени" от инфлацията, и е купило енергийни фючърси. Но тяхното търсене води до допълнителен ръст на цената.
Разбира се, интервенции на пазара, извършени от инвеститори като Люк Филип, не са единствените, които накараха американския суров петрол да поскъпне от средна цена от 62 долара на барел през август до 85 долара през тази седмица. Един от факторите е заявлението на ОПЕК, че ще увеличава добивите с малки стъпки. При недостига на природен газ много индустрии преминаха на алтернативно гориво, например дизел, който е продукт от преработката на петрол.
Кой от тези фактори надделява е трудно да се каже, но анализаторите са категорични, че част от поскъпването на петрола се дължи именно на търговци, които хеджират риска от инфлация. Това е особено видимо в дни без новини за петролните доставки, които обикновено имат значение за традиционните участници на пазарите.
Подобни инвестиции обаче са рискови. На първо място търговците рискуват някой неочакван катаклизъм да доведе до срив на цената на петрола, както вече се случи през пролетта на 2020 г. след появата на коронавируса. От друга страна самите интервенции на пазара повишават инфлацията, защото именно високите цени на енергийните ресурси подхранват поскъпването на основните продукти.
Инфлацията в САЩ през септември достигна ниво от 5,4%, което е най-високото ниво за почти 30 години. В Германия пък ръстът на цените е най-резкият от 1993 година насам и през октомври годишната инфлация достига 4,5%.
Според централните банкери на САЩ и Европа обаче инфлацията е само временен проблем и ще се успокои с нормализирането на доставките и след първия бум на икономическото възстановяване.
Деляна Петкова, редактор Десислава Попова
