Петер Драушке е на 18, когато се преселва от Западна Германия в ГДР - доброволно и по убеждение. Но бързо разбира, че красивите думи за комунизма са просто една огромна лъжа. Това е неговата история.

В деня, когато Петер Драушке решава да напусне Западна Германия и да се пресели в ГДР, баща му се опитва за последно да го разубеди: „Погали ме по главата и рече: „Петер, остани си в Хамбург“.“ Петер обаче бил идеалист и вярвал, че комунистическа Източна Германия е една по-справедлива държава.

Как ГДР съсипа живота на един млад човек

През 1963 година Петер е само 18-годишен, но твърдоглавието му стига за двама. Не желае да послуша нито баща си, нито майка си, обръща гръб и на двете си сестри. Взима самолета и заминава за ГДР заедно с най-добрия си приятел Ервин. „Бях фанатичен комунист“, разказва той днес. Всекидневието във ФРГ, растящото неравенство между хората, изобщо целият капитализъм - всичко това го отблъсква.

Властите в ГДР посрещат с голяма подозрителност двамата млади западногерманци, които заявяват, че искат да станат граждани на ГДР. Тогава навсякъде им се привиждат западни шпиони, а след издигането на Берлинската стена две години по-рано преселването на хора от Западна в Източна Германия не е толкова често явление. Макар че за целия период, през който просъществуват двете германски държави, от Запад на Изток се преместват половин милион души.

В тайните служби на ГДР, прословутата Щази, няколко седмици въртят на шиш двамата младежи, докато накрая им разрешават да се заселят в Източна Германия. Драушке подхваща професионално обучение като търговски служител, прави кариера в източногерманския комсомол FDJ и изнася из цялата страна доклади за предимствата на живота в ГДР. Но когато няколко години по-късно умира Никита Хрушчов, приятелят на Петер, Ервин, попада в истинска беда. Ервин подхвърля в компания, че Хрушчов може би е убит, в резултат от което властите на ГДР му отнемат жилището и работното място. Ервин отива да работи в една корабостроителница, където за пръв път се сблъсква със суровия живот при социализма. Постепенно и двамата с Петер започват да се отнасят все по-критично към „държавата на работниците и селяните“ - и към лицемерието, в което са потънали източногерманците. Но пътят обратно към ФРГ е заключен с три катинара.

Петер и годеницата му Беате, заедно с Ервин, решават да поемат риска. Една от сестрите му, Рут, осигурява фалшиви западногермански паспорти и в един хубав летен ден през 1972 година тримата се срещат на софийското летище. Идеята е да излетят за ФРГ като западногермански туристи, но българските власти са информирани за плана им и ги арестуват още на летището. Рут е само на 18 години, когато се оказва принудена да прекара месеци наред в български затвор - в една страна зад Желязната завеса, чийто език тя изобщо не говори. „Бях направо съсипана, не изпитвах нищо друго освен страх“, разказва тя днес.

"Тези престъпници ме направиха нежизнеспособен"

Петер, Беате и Ервин са предадени на властите в ГДР. Прехвърлят Петер от арест в арест, накрая го осъждат на 4 и половина години лишаване от свобода заради „измяна на родината“. В затвора Драушке е подложен на какви ли не унижения и манипулации - защото като при всеки друг обвинен в "измяна на родината" целта е да бъде пречупен и лишен от човешко достойнство. Често го принуждават да се съблича чисто гол в килията и подлагат на проверка всичките му телесни отверстия. Водят го по коридор с калашник, опрян в гърба, а после го навират в помещение, изпълнено с пара. Днес Драушке казва, че в онзи момент изпитвал смъртен страх, макар после да се оказало, че това е просто банята.

По-късно го хваща амнистия. Освобождават го предсрочно и малко по-късно го пускат да си върви в Западна Германия. Днес Петер Драушке отново изнася лекции пред млади хора. Само дето им говори не за предимствата на социализма, а за злокобността на комунистическия режим. Обяснява как като млад вярвал в комунизма, но после службите на ГДР сломили всички светли пориви на душата му. Разказва как преживяното в ГДР съсипало психиката му: „Тези престъпници ме направиха нежизнеспособен“, казва днес той. Още по-тъжна е съдбата на неговия приятел Ервин, който след завръщането си в Хамбург слага край на живота си.

Къде живееше партийната върхушка на ГДР

Далеч от народа, далеч от хорските погледи: през 1960 партийната върхушка на ГДР дружно се премества от Берлин в светлото бъдеще - в засекретеното селище Вандлиц. То се намира на 30 км от града и е построено много по-бързо от самия комунизъм - само за две години. Селището отсъства от географските карти, а територията била обявена за... зона за наблюдение и изучаване на природата и дивите животни.

Този стъклопис и до днес може да се види в някогашния дом на едно от тези "диви животни" - Валтер Улбрихт. А предишната снимка е правена през 1987 по време на празненството по случай 75-ия рожден ден на лидера на ГДР Ерих Хонекер, който с помощта на Брежнев успява да измести от поста Валтер Улбрихт. На снимката се вижда част от политическия елит на ГДР, за който е било построено потайното селище.

Две години по-късно ще падне Берлинската стена, а бившите големци ще бъдат помолени да освободят личните си вили във Вандлиц. Още през 1990 година там е открита рехабилитационна клиника. Строят се нови корпуси и здания, но и някогашните партийни вили не остават празни. В бившата резиденция на Улбрихт например отсядат родителите на децата, които се лекуват тук.

Петкилометровата бетонна ограда е премахната, но главният портал е запазен. В тази къща с площ 180 квадратни метра е живяло семейство Хонекер. В селището е имало общо 23 резиденции. Едноетажните имали по седем стаи, двуетажните - до 15. Във всяка вила имало по две прислужници. Само семейство Хонекер имало четири.

Наред с бетонната ограда имало и външен пръстен - жив плет и наблюдателни пунктове. Охранителите, които били основно от специални подразделения, били около 150 души. Те отговаряли и за сигурността на лятната резиденция на посолството на СССР, която също била тук, край езерото.

Преди да се преместят във Вандлиц, високопоставените другари живеели във вили в Източен Берлин. Решението да бъдат преселени извън града било взето няколко години след въстанието от 1953, потушено с помощта на съветски танкове. На новото място можели по-добре да ги охраняват. Отвън вилите изглеждали скромно, но вътре обитателите им се ползвали с всички достижения на капитализма.

В селището имало магазин, лекарски кабинети, басейн, сауна, кино, ресторант, стрелбище, спортна площадка и тенис корт. Всички прислужници имали военни звания, а общият брой на персонала надхвърлял 650 души. Тази снимка е правена в магазина на селището през 1989 година, когато там за първи път можели да влизат и обикновени граждани на ГДР.

В тази къща почти 30 години е живял министърът на държавната сигурност Ерих Милке. Веднага след обединението на Германия историци предлагат селището да бъде превърнато в паметник на тоталитарното минало на ГДР. Идеята им се осъществява чак през лятото на 2017 година. Дотогава на преден план били опасенията, че селището ще се превърне в място, привличащо единствено носталгиците по комунизма.

Автор: Максим Нелюбин