Американският историк счита, че нацистка Германия никога не би победила СССР поради подценяване силата на съветската държава и нейния военен потенциал. Крахът на нацисткото нашествие също се предопределя от погрешната расова теория, която не успя да сработи в СССР. Германия не успя спрямо СССР и в резултат на погрешните сметки за съюзниците, преди всичко за Япония.

 

 

 

Eто какво трябва да помните: фаталната грешка на Германия бе неразбиране силата на Съветската държава, а също растящия брой съветска военна техника. Тези предубеждения, които лежаха в основата на германската стратегия и аргументите, с които лидерите на Германия оправдаваха войната в очите на немската публика, направиха невъзможно приемането в Райха на единна стратегия срещу Русия, която би могла да сработи успешно.

 

Дори по мерките на Втората световна война Източният фронт с право се обозначава като «котел» на ужаса. За четири годии война милиони войници и мирни жители загинаха, когато нацистка Германия и СССР бежалостно се унищожаваха взаимно в тази кръвопролитна война. Макар немците да нанесоха сериозен ущърб на руснаците през 1941 и 1942 години, в края на 1942 г. в Сталинградската битка Червената армия бавно превърна немския Вермахт в прах.

 

В последно време в историографията въпросът «как Съветите оцеляха в тази война?» започна да се променя с въпроса «как немците се задържаха толкова дълго?» Огромните предимства на СССР в жива сила и ресурси в съчетание с опустошението, нанесено от Германия чрез комбираните бомбени удари на западните съюзници, направиха перспективата победа на Германия в навечерието на агресията срещу СССР прекалено призрачни.

 

И все пак немците влязоха в тази война с голям оптимизъм и дълго време вярваха в това, че вермахтът се намира едва ли не на косъм от нанасянето на окончателно поражение на СССР.

 

Защо немците не успяха да спечелят тази война?

 

Нападението

 

Агресорите обикновено имат предимство в избора на момент за атака, те могат да пресметнат този момент по точките на най-голямото си превъзходство над противника.

 

В съвременната война това често съвпада с цикъла на технологично развитие и производство.

 

Като цяло, от технологична гледна точка немците планираха своето нападение над СССР достатъчно мъдро, доколкото Съветите започнаха да се превъоръжават едва в средата на 1930-те години, по такъв начин те имаха значително по-остаряло въоръжение в сравнение с немците.

 

Нещо повече, Съветите се намираха в началото на крупната модернизация на въоръжените си сили, която би обезпечила Червената армия с нови танкове, самолети и друго оръжие.

 

Разбира се, немците също се модернизираха. Танковете Panther, Tiger I и Tiger II постъпиха на въоръжение в Германия след началото на осъществяването на плана «Барбароса», както и изтребителя Fw 190 и другите видове съвременни образци въоръжение.

 

Но, както твърдеше Дейвид Гланц, темповете на модернизация бяха по-високи в СССР, който бързо внедряваше техника в Червената армия.

 

Пикът на германското технологично предимство над СССР беше през 1940-та  година, а към момента на началото на войната технологичният баланс вече започна да е на страната на СССР.

 

Оперативните решения

 

Можеха ли немците през 1941 и 1942 г. да вземат други оперативни решения, които биха направили възможна победата им?

 

Историците понякога посочват погрешността на решенията на немското ръководство през 1941 г. да спрат настъплението към Москва в полза на борбата със съветските войски в Украйна и решението от 1942 г. за нанасянето на основен удар на юг, отново не по Москва.

 

В голяма степен войната зависи от късмета, невъзможно е да се предусети как дадени решения биха могли да повлияят на изхода на войната.

 

Но едно е ясно: както твърдят Дейвид Гланц и други големи историци, съветската военна и политическа мощ имаше широка териториална база и не зависеше напълно само от контрола над Москва.

 

В края на лятото 1941 г. вермахтът превключи внимаието си от настъплението към Москва, за да се разправи със стотиците хиляди съветски войски в района на Киев.

 

Немците победиха с цената на съществено задържане на московската операция.

 

Точно така през 1942 г. вермахтът предприе настъпление на юг (под Сталинград), вместо да атакува съветските позиции в околностите на Москва.

 

Правилно ли беше това?

 

Защото първоначално немците твърдяха, че падането на Москва би довело до крах на Съветската държава.

Но всъщност няма много доказателства за това.

 

Съветите бяха готови да се сражават за Москва, но Червената армия също имаше планове да продължи активната борба с немците и в случай на падането на съветската столица.

 

Така че днес е трудно да се твърди, че ако Германия бе променила своите тогавашни оперативни планове и бе съсредоточила всички свои сили върху Москва, тя би постигнала крайната победа.

 

Националният въпрос

 

По време на една от своите редки пресконференции в средата на войната японските дипломати скептично оцениха способността на Германия да победи СССР и предложиха на нацисткото правителство незабавно да обяви независимост на такива страни, като Естония, Латвия, Литва и Украйна, за да получи допълнителна подкрепа на антисъветския кръстоносен поход.

 

Част от неселението на горепосочените страни ненавиждаха болшевиките и руснаците, а по време на войната много от тях воюваха на страната на немците, дори неполучавайки обещаната независимост.

 

Както твърди Самюел Нюланд, войната, оформена като антиболшевишки кръстоносен поход, би могла да предизвика значителна подкрепа дори сред естонските руснаци.

 

За нещастие на немците, характерът на самия нацистки режим не позволи сериозно да се замисли върху подобни усилия.

Нацистите обясняваха своите първоначални завоевания на изток само с достойнствата на своята военна машина, което не оставяше никакви особени възможности за меневри с идеята за «освобождениe» на руснаците, украинците и пр.

 

Нацистите също изградиха икономиката на Германия на базата на такава експлоатация на робски труд на изток, че тя граничеше с практическо измиране на тези роби от глад.

 

Вероятно друго немско правителство  би могло да започне война на Изток по друг начин, но нацистите просто не можеха да си представят каквото и да било «освобождение» от по-ниски, от тяхна гледна точка, раси.

 

 

Крахът на СССР

 

По напълно ирационален начин немците бяха убедени, че тяхният съкрушителен удар по СССР ще доведе до бързия крах на съветската империя.

 

Те помнеха за това, че макар три години в Първата световна война Русия да воюваше главно на чужда територия, вътрешните социални катаклизми в нея доведоха до революция.

 

Към края на 1917 г. царска Русия напълно излезе от Първата световна война.

 

В нацистка Германия вярваха, че болшевишкият режим в СССР е крайно непопулярен, че неговите връзки с народа отстъпват дори на връзките с него на царския режим, че болшевиките са особено ненавиждани от руското население, и че това може да доведе до значително по-сериозни социални сътресения, отколкото по време на Първата световна война.

 

По принцип, в своите представи немците бяха прави.

 

Но съветската държава успя да изгради за себе си здрав политически и социален фундамет.

 

Шансовете за преврат бяха равни на нула.

 

Твърдят контрол над болшинството социални институтции в страната пречеше на когото и да било да предложи алтернатива на управлението на Комунистическата партия на СССР. Това, в съчетание с абсолютното варварство на немските агресори, доведе до това, че много руснаци не виждаха за себе си никаква алтернатива, освен да продължават да се сражават с немците.

 

Съветският режим се оказа много по-сплотен, отколкото царският, и значително по-малко склонен да търпи инакомислие.

 

Мирът

 

Дори ако Сталин и Хитлер биха могли да постигнат каквото и да било съглашение, нито Германия, нито СССР биха могли да разглеждат прекратяването на огъня като нещо друго, освен като временно решение.

 

Немските войски продължаваха да владеят съветската територия в продължение на по-голямата част от войната, у Сталин се формира ясна представа за природата на немския режим. От своя страна немците разбираха, че всяка пауза, вероятно ще бъде от полза на Съветите в дългосрочна перспектива, и че те трябва да се борят с растящата мощ на западните съюзници.

 

Трудно е да си представим, че е можел да възникне какъвто и да било мирен договор между страните без смяната на режимите в Германия или в СССР.

 

Япония

 

Планирайки войната, немците се надяваха, но не задължително очакваха, че Япония ще нападне СССР в Сибир. Япония и СССР влязоха в кратка, но остра схватка в Халхин-Гол през 1939 г., когато Червената Армия нанесе на Квантунската армия кърваво поражение.

 

Немците напълно разумно можеха да разчитат на желанието на Япония да отмъсти на Съветите и попътно да завземе съветските нефтени расурси в Далечния Изток.

 

Но Япония предпочете да подпише със СССР пакт за ненападение в очакване на значително по-широка война със западните държави в Тихия океан.

 

Ако японците вместо това бяха решили да съсредеточат вниманието си върху Северна Азия, те напълно биха могли да постигнат значителен краткосрочен и средносрочен успех.

 

Но Сибир е огромен, а съветското ръководство правилно реши, че европейските части на СССР са значително по-важни за жизнеспособността на съветската държава, отколкото азиатските.

 

А каквито и впечатляващи да бяха японските успехи в придвижването на императорската армия в Южна Азия, те не биха послужили за достатъчно основание СССР да се отклони от смъртоносната си борба с Германия.

 

Изводи

 

Фаталната грешка на нациска Германия във войната със СССР беше недооценката на немците на силата на Съветската държава, а също на растящия брой съветска военна техника.

 

Тези предубеждения, които лежаха в основата на германската стратегия и аргументи, с които лидерите на Германия оправдаваха войната в очите на немската публика, направиха невъзможно приемането от Райха на едина стратегия срещу Русия, която би могла успешно да сработи.

 

За Германия «да се изкара» СССР от войната така, както тя изкара от войната Франция, се оказа напълно невъзможно, отчитайки още и географските реалности.

 

Освен всичко останало, към края на 1941 г. Германия се сблъска още и с коалицията на западните съюзници, която бързо подри нейната способност да води тотална война на Изток.

 

Автор: Робърт Фарли — старши преподавател в Школата по дипломация и международна търговия към Университета Питърсън в Кентъки, САЩ.

 

 

Петя Паликрушева, превод и редакция