През юли литовското и тайванското външно министерство обявиха планове за откриване на фактически посолства в столиците на двете страни - Вилнюс и Тайпе.

Освен това тайванската делегация в литва ще се обозначава с името на страната – Тайван, а не с Тайпе, което е предпочитано от Китай. Това е първият подобен случай в Европа от 18 години насам, пише онлайн изданието Emerging Europe.

Това се случва само месец след като Литва напусна формата 17+1, създаден от Китай през 2012 г. за насърчаване на сътрудничеството между Пекин и страните от Централна и Източна Европа.

Инициативата вероятно има за цел да изпълни предизборното обещание, дадено от премиера на Литва Ингрида Шимоните, да се „бори за свобода“ в Тайван.

Външният министър на Литва Габриелиус Ландсбергис коментира, че сътрудничеството между Пекин и Литва не е донесло „почти никакви ползи“.

Литва не е единствената страна от региона на Централна и Източна Европа в засилването на дипломатическата дейност с Тайван, която вероятно ще се тълкува като враждебна от Китай.

През септември миналата година президентът на чешкия сенат Милош Вистрчил посети Тайван, което предизвика вълна от възмущение в Китай. Чехия дари и 30 хил. ваксини срещу коронавирус на острова. В отговор тайванският президент Цай Ин-уен коментира, че „това отново показва, че Тайван и Чехия са не само твърди партньори по пътя на свободата и демокрацията, но и че приятел в нужда е наистина добър приятел“.

Според някои анализатори последните дипломатически ходове на Чехия и Литва сигнализират за явна промяна в политиката.

„Неотдавнашното задълбочаване на отношенията между Тайван и някои държави в Централна и Източна Европа се дължи главно на оперативната промяна на вътрешната партийна политика в последните, при която някои нововъзникващи политически партии и по-младите поколения политици имат различно възприятие за международното положение и неолиберализъм в условията на глобализация, отколкото международните съюзи по време на Студената война или дори така наречената посткомунистическа епоха“, казва Тер Хсин Чън, изпълнителен директор на Центъра за Централна и Източна Европа в университета Соочоу в Тайпе.

Всъщност сътрудничеството между Централна и Източна Европа и Тайван вече не може да се счита за ново развитие. Само че естеството на отношенията между двете страни изглежда се е променило от първите дни на посткомунизма в развиващата се Европа.

Като вече утвърдена демокрация и една от така наречените икономики-тигри, Тайван пое водеща роля в посткомунистическия период в Централна и Източна Европа, като откри свои представителства в Унгария, Полша и Чехия още в средата на 90-те години. Сега няколко държави от региона на ЦИЕ са в състояние да поемат дипломатическото ръководство на отношенията между двете страни, твърди Емилиян Кавалски, преподавател по отношенията между Китай и Евразия в кампуса на Нотингамския университет в Нинбо, Китай.

Според него Тайван може да предложи жизнеспособна алтернатива на Китай - както заради възприеманите от него дипломатически, така и икономически ползи.

Въпреки нарастващото чувство за свързаност между някои страни от Централна и Източна Европа и Тайван, на мнозина изглежда, че малката островна държава, призната за независима от само 15 страни по света, не може да предложи реалистична бизнес и търговска алтернатива на втората по големина икономика в света.

„Тежката реалност на политиката на властта може да затрудни Тайван да бъде жизнеспособна алтернатива на търговските отношения с Китай“, казва Уей Чин Ли, професор по политика и международни отношения в Университета Уейк Форест, пред медията.

Чеслав Тубилевич, преподавател по политика и международни отношения в Университета в Аделаида, Австралия, допълва, че „на този етап е невъзможно да се каже дали отварянето на офиса в Тайпе ще улесни търговията с Тайван и тайванските инвестиционни потоци за Литва. Това може да стане в ограничен мащаб, но поради малкия си пазар Тайван не може да замени Китай по никакъв смислен начин“.

Въпреки това Тубилевич посочва, че сегашните нива на китайски инвестиции в части от региона остават скромни, което е позволило на страните да се обърнат към Тайван.

„През последните години все по-репресивната вътрешна политика на Пекин, потискането на демократичното движение в Хонконг и намесата в Литва, съчетани с относителната незначителност на китайския пазар за литовската икономика, създадоха възможност държавното ръководство да преосмисли китайската политика“, казва той.

„Случаят с Литва е симптоматичен за по-широка тенденция на охлаждане на отношенията на страните от Централна и Източна Европа с Китай, която започна много преди пандемията. Тази тенденция отразява общото недоволство от по-ниските от очакваните нива на търговия и китайски инвестиции “, добавя Кавалски.

Рудолф Фюрст, който е бил нает в първата тайванска дипломатическа мисия в Прага - Тайпейската икономическа и културна служба - от 1994 до 1995 г., а сега е изследовател в Карловия университет, Прага, споделя подобна гледна точка защо Чехия е сред страните, които преследват тесни връзки с Тайван.

„Според мен чешко-тайванските икономически отношения се обсъждат в медиите доста често, а в чешките медийни дебати Тайван се споменава почти като равен или дори по-подходящ инвеститор от Китай. Това отразява очевидното разочарование от ниското ниво на китайските инвестиции и изразяват благосклонност към по-привлекателния либерален и демократичен Тайван“, посочва той.

„Икономическите отношения между Тайван и Чехия са забележителни поради тайванските инвестиции - Тайван е един от водещите азиатски инвеститори в страната (изпреварвайки Япония и Южна Корея), главно в резултат на огромни инвестиции от Foxconn“, добавя Фюрст. По думите му производителят на електроника има основен принос Чехия да бъде четвъртата по големина тайванска инвестиционна дестинация в Европа, според данни на Министерството на икономическите въпроси на Тайван.

Междувременно експертите в Тайван са склонни да признаят прагматичните причини защо държавите в цяла Европа поддържат силни отношения с континентален Китай. „Мисля, че все повече държави в Централна и Източна Европа искат да бъдат себе си; те искат да избират своите приятели, но да не се отказват от Китай“, коментира Чън.

„Задълбочаването на отношенията с повече държави в Централна и Източна Европа няма да бъде ясен, предвидим процес. Тук-там ще има турбуленция, влошена от Пекин, и напредъкът ще бъде измерен и отбелязан със сигурност през следващите години“, допълва Антъни Ким от фондация Heritage.

„Въпреки това няма съмнение, че двустранните икономически отношения на Тайван със страните от Централна и Източна Европа постепенно се укрепват, ние постоянно завършваме подписването на двустранни споразумения“, казва още Чън.

„Целта не е да се създаде официална група, а да се допринесе за дискусии, основани на проблемите, които се ръководят от взаимни прагматични интереси и да надхвърлят всякакви символични взаимодействия“, заключава Ким.

Миглена Иванова, редактор Бойчо Попов