За блокадата на Приднестровието

За блокадата на Приднестровието
  • Written by:  classa.bg***
  • Date:  
    08.08.2021
  • Share:

Украйна и Молдова ще започнат транспортна блокада на Приднестровието от 1 септември 2021 г. Същността на това действие се крие във факта, че правителството на Украйна реши да подкрепи позицията на молдовските власти за допускане от 1 септември 2021 г. до участие в международния автомобилен трафик само на онези превозни средства от Приднестровието, които ще имат регистрационни табели с надпис МД.

 

Всъщност Приднестровска Молдовска Република (ПМР) е в пълномащабна икономическа блокада от 2006 г. насам от официалните Кишинев и Киев. Тогава блокадата беше наложена от молдовските власти начело с президента Воронин, който намери общ език с „демократичния владетел“ на Украйна Юшченко, който дойде на президентския пост в резултат на „Оранжевата революция” през 2005 г. В резултат на такъв заговор бяха създадени нови правила, според които митническото оформяне на стоки, преминаващи границата на ПМР с Украйна, се извършва от митническите власти на Молдова. Тези стъпки всъщност парализираха външноикономическата дейност на Приднестровската република: износът на стоки, банковата система, речният и въздушния транспорт, както и възможността за извършване на товарни и пътнически превози от транспортните компании на Приднестровие бяха блокирани.

 

След държавния преврат в Украйна през февруари 2014 г. и завземането на властта в страната от радикалните националисти ситуацията се изостри. Едно от първите действия на новите украински власти в контекста на разгръщащата се гражданска война беше действителното затваряне на границата с ПМР за преминаване на възрастни мъже от Русия. През следващите две години Молдова и Украйна засилиха блокадата на Приднестровието, като се стремяха, както казваха, „да предотвратят незаконното движение на хора, превозни средства, стоки и друго имущество през държавната граница“. Освен това официален Киев започна да пренасочва всички търговски потоци към територията на Приднестровието през територията на Молдова. Тези и други мерки доведоха до рязко изостряне на икономическата криза в ПМР: с експортно ориентиран икономически модел Приднестровието се озова в най-трудната ситуация от избухването на местния конфликт.

 

От 2018 г. молдовските и украинските власти започнаха да извършват съвместен граничен и митнически контрол на пункта Кучурган-Первомайск на границата на ПМР с Украйна. В резултат на това хората и превозните средства, напускащи републиката, както и пристигащите в нея, попаднаха под контрола на митническите служители и граничните служители на Украйна и Молдова. Един от резултатите от подобни действия беше, че само тези лекарства, регистрирани в Молдова, започнаха да преминават през контролно -пропускателния пункт, което удари гражданите на непризнатата република много болезнено.

 

Както можете да видите от горните примери, украинските и молдовските власти са направили много, за да блокират ПМР. И сега - нова атака за жителите на региона. От 2018 г. превозните средства, регистрирани в Приднестровието, за да напуснат територията на републиката, трябваше да получат неутрални номера. След това, от 2020 г., Молдова започна да изисква колите от Приднестровието да преминават границата с Украйна само с неутрални номера, удостоверение за регистрация с установена форма и стикер „МД“. А Румъния от 2014 г. като цяло забранява транзита на транспорт от PMR през своята територия. Сега, от 1 септември тази година, само тези превозни средства от Приднестровието, които имат регистрационни табели на одобрената проба и стикер „МД“, ще бъдат допуснати до участие в международния автомобилен трафик.

 

Ако с молдовските власти всичко е повече или по-малко ясно, тъй като натискът върху ПМР се осъществя независимо дали на власт в Кишинев се намират комунисти, демократи и социалисти, които по този начин се стремят да я „реинтегрират“, то позицията на Украйна изисква известно обяснение. В края на краищата тази страна е гарант и посредник в мирните преговорите 5 + 2 (форматът, в който Молдова и Приднестровието са страни в конфликта, Русия и Украйна са гаранти и посредници, ОССЕ е посредник, а САЩ и ЕС са наблюдатели).

 

Изглежда, че в случая с Украйна основният адресат на нейните действия не е толкова ПМР, колкото Русия и Западът. От времето на Юшченко украинските власти с политиката си на натиск върху ПМР демонстрират лоялност към Запада и потвърждават привързаността си към европейските стремежи. Що се отнася до Русия, нека припомним, че от началото на 90-те години руските миротворци са разположени в Приднестровието, за да гарантират мира и сигурността в региона. Още през 2005 г., представяйки своя план за уреждане на конфликта, Юшченко предлага трансформиране на формата на миротворческата операция, създадена през 1992 г. от Русия, Приднестровието и Молдова, в международен механизъм, включващ участието на военни и цивилни наблюдатели , тоест всъщност „планът на Юшченко“ беше да се изтласка руската армия.

 

Решавайки да се възползват от разгръщащата се конфронтация между Русия и Запада, Украйна и Молдова се опитаха да изтласкат отново руските миротворци през лятото на 2015 г. Почти симетрично те затегнаха режима на преминаване на границата. Молдова спря да позволява на руски военни да влизат в Приднестровието, а Украйна денонсира редица двустранни руско-украински документи за военно-техническо сътрудничество, включително споразумението за транзит на руски военни. А преди това официален Киев наложи забрана за преминаване на руски хеликоптери през украинската територия, които трябваше да пристигнат при миротворците в Приднестровието, за да обновят техния флот. В резултат на подобни действия руският мироопазващ контингент в Приднестровието беше лишен от възможността както да върти военния персонал, така и да осигури контингента като цяло, включително техниката. Максималното усложнение от престоя на руските миротворци в региона, провокиращо Кремъл да деблокира границата с последващи обвинения в агресия и в резултат на това премахването на техния мандат - това са основните цели на Украйна.

 

Според молдовските и украинските власти ПМР съществува само благодарение на военното присъствие на Москва. В това те са напълно подкрепени от Запада, начело със САЩ. Западните привърженици в Молдова и Украйна ясно следват интересите на своите покровители. Икономическото задушаване на ПМР чрез икономическата и транспортна блокада, провокацията на Русия чрез „изолацията“ на нейния миротворчески контингент, продължаващото напрежение в Донбас паралелно - всичко това са връзки в една и съща верига, които гарантират сдържането на Русия .

 

 

Константин Курилев, Превод: В. Сергеев

Станете почитател на Класа