В сряда, 20 януари, Доналд Тръмп напусна политическата сцена. Американският журналист и есеист Кристофър Колдуел прави безкомпромисна равносметка на неговия мандат, но съжалява, че неговите противници така и не си взеха поука от избирането му през 2016 г. и се опасява, че сплашването и цензурата на радикалната левица ще се засилят още повече в близките години. "Противниците на Тръмп бяха толкова уверени в своята моралност, че никой не беше поне любопитен да узнае защо беше избран в Белия дом. Оттогава те не научиха нищо. Демократите, с нюйоркската депутатка Александрия Окасио-Кортес, вече описват импийчмънта като средство да бъде прогонен от политиката не само Тръмп, но и всички депутати, които са могли да заподозрят нередности на изборите. Това означава да се забрани мнение, а не да се накаже престъпление", казва Кристофър Колдуел в интервю за "Фигаро".

Колумнист в Claremont Review of Books и сътрудник на “Ню Йорк Таймс”, Колдуел е автор на няколко книги, сред които “Размисли за революцията в Европа: Имиграцията, ислямът и Западът” (Reflections on the Revolution in Europe: Immigration, Islam, and the West, 2009). В книгата си “Епохата на правата. Америка от 60-те години” (The Age of Entitlement. America Since the Sixties), Кристофър Колдуел анализира културните революции в САЩ.

- Ще бъде ли пропиляна завинаги равносметката на Доналд Тръмп заради последните седмици на мандата му и по-специално отказа му да признае поражението си и нашествието в Капитолия на негови привърженици?

- Да, помрачен завинаги, но това се нуждае от по-широко обяснение. Президентството на Тръмп раздели страната на две. Всъщност не може да се говори, че неговата равносметка е “пропиляна” от каквото и да било, защото онези, които се противопоставяха най-много на Тръмп, бяха университетски преподаватели, журналисти и различни високотехнологични “инфлуенсъри” - именно хората, които ще напишат разказа за неговото президентство. На практика още от момента, в който той встъпи в длъжност, те го смятаха за най-лошия президент в американската история.

Но при състоянието на нещата в деня на изборите през 2020 г., Тръмп не можеше да бъде наречен най-лошия президент, избран през този век. Спомнете си Джордж У. Буш, който започна две войни, загуби и двете и доведе световната икономика до ръба на краха. След изборите Тръмп беше определен за най-лошия президент от много американци, които никога не са имали особена антипатия към него. Именно сред тях неговата репутация е “опетнена”.

- Фарсът, с който завърши мандата му, показва ли ограниченията на личността?

- Това показва, че личността е също толкова важна в поликата, колкото и идеологията. Откакто привържениците на Тръмп атакуваха Капитолия, много коментатори заявиха: “Ако сте изненадани, значи не сте внимавали”, сякаш събитията от този месец оправдават предишните опити за отстраняването му от длъжност. Това е вярно само отчасти.

Първите разследвания на “Русиягейт” - които се опитваха да свържат Тръмп с Джулиан Асандж и руските разузнавателни служби - водят началото си от кампанията на Хилари Клинтън през 2016 г., както внушаваше Тръмп. Първият процес по импийчмънт му през 2019 г. вероятно нарани повече демократите, отколкото републиканците. В събититията през последните седмици обаче има оправдание за критиците на Тръмп. Ако са сбъркали за детайлите, събитията им дадоха основание по същество. Тръмп прилича повече на човека, за когото предупреждаваха неговите критици през 2016 и 2020 г., отколкото на човека, който се надяваха, че е неговите привърженици.

- Струва ли ви се обаче оправдана процедурата по импийчмънт срещу него?

- Напълно оправдана. Тръмп отправи физически заплахи срещу Сената, за да попречи на преброяването на гласовете на големите електори, които показваха, че е загубил изборите. Лошият късмет и лошата политика може да са допринесли за нахлуването в Капитолия. И тяхното нашествие не  беше “метеж”, както се твърди в обвинението. Но бунтовниците представляваха заплаха за физическата сигурност на сенаторите в момента, в който изпълняват едно от най-тържествените си конституционни задължения. Като такива, тези бунтовници, умишлено изпратени от Тръмп, представляваха заплаха за Конституцията.

Тръмп извърши също толкова тежко конституционно нарушение, когато се обади по телефона на изборните длъжностни лица в Джорджия на 2 януари с искане да “намерят” достатъчно гласове, за да обявят победата му, и ги заплаши, ако решат да не го направят. Дори и атаката срещу Капитолия никога да не се бе случвала, този опит за подкопаване на изборите  би заслужил постоянна забрана за заемане на длъжност, в резултат на импийчмънт.

- Извън неговия стил, какво ще остане от мандата на Тръмп?

- Има два начина да се разглежда причината за избирането на Доналд Тръмп през 2016 г. Първо, може да се каже, че се е обърнал към работническата класа, обзета от социален упадък и забравена от елитите, които заграбват парите от световната икономика. Включвайки отново тези парии в политическата система, той успя да спечели някои щати, преживели индустриален крах - Мичиган, Уисконсин, Охайо, Пенсилвания. Това промени политиката. Въпросът беше какво ще направи за тези хора.

Тръмп проведе истински промени, за да раздвижи терена на икономическата игра в тяхна полза. Впечатлени от изборния му успех, хората, които вземат решения в двете партии, станаха по-скептични към свободната търговия и по-враждебни към Китай. Доходите на най-ниско платените работници леко се повишиха - въпреки че това може да се дължи и на законите за минималната зработна аплата, приети в няколко щата. Така или иначе, Covid унищожи всички тези печалби и върна ключовете на икономиката на интернет магнатите и инвестиционните банкери от Източното и Западното крайбрежие, изостряйки неравенството, което Тръмп беше обещал да поправи с идването си на власт.

Но има и втори начин да се разглежда избирането на Тръмп през 2016 г. Работата е там, че някои избиратели, не всичките бедни, възприемаха американската демокрация като корумпирана. Това възприятие беше правилно. Регулаторите и съдиите имаха властта да подменят резултатите от изборите, прибягвайки често до законите за гражданските права. Чрез процес, който никой не разбира напълно, но който става често срещан и във Франция, второразредни професори можеха да се произнасят за това какво могат и какво не могат да казват хората. Любопитни “антирасистки” асоциации получиха властта да дават инструкции на бизнесмените кои хора да наемат. Концепциите за  ефективността и безпристрастността на лидерите  бяха възприети като абстрактни и елитарни - и то с основание. Хилари Клинтън олицетворява поведението на тези елити и тяхната власт.

Големият проблем на Тръмп до края никога не е бил толкова екстремизмът, колкото некомпетентността. Тръмп нямаше въображение и персонал, за да предизвика съществуващата бюрокрация. Резултатът е, че сплашването и цензурата над обикновените хора, обвиненията в сексизъм и расизъм срещу тях не намаляха, а се увеличиха при Тръмп, в частност след бунтовете #MeToo и Флойд миналото лято. Технологичните гиганти са все по-агресивни в своята цензура.

- Означава ли падането му край на популизма?

- Това изобщо не е краят на популизма, именно защото всички оплаквания, които родиха популизма, остават. Тръмп успя да обедини популистите, но, както казах, той беше напълно некомпетентен в прилагането на тяхната програма. Напускането му може да бъде освобождаване.

Противниците на Тръмп бяха толкова уверени в своята моралност, че никой не беше поне любопитен да узнае защо беше избран в Белия дом. Оттогава те не научиха нищо. Демократите, с нюйоркската депутатка Александрия Окасио-Кортес, вече описват импийчмънта като средство да бъде прогонен от политиката не само Тръмп, но и всички депутати, които са могли да заподозрят нередности на изборите. Това означава да се забрани мнение, а не да се накаже престъпление. Ако под популизъм имате предвид не американските привърженици на Тръмп, а по-скоро световно движение, това е обрат. Така например, добрите отношения със САЩ си остават коз и ще бъде по-трудно за Марин Льо Пен или Марион Марешал да засилят доверието на избирателите през 2022 г. Същото важи и за Матео Салвини, Виктор Орбан и други.

- Може ли Тръмп да запази влиянието си в Републиканската партия?

- Осъждането в Сената в процес по импийчмънт вероятно ще доведе до доживотна забрана за политика за Тръмп, но такава присъда е малко вероятна. Той ще се опита да упражнява влияние. Повечето анализатори смятат, че ще му бъде лесно. Но аз мисля, че грешат. Той ще се стреми да избегне

преследване от отмъстителни и добре организирани власти в цялата страна и да се справи с хаотичното състояние на инвестициите си. В Републиканската партия влиянието му почива на вероятността да бъде президент и на потенциалните ползи от неговото одобрение. И двете намаляха.

- Какво е бъдещето на “консервативното движение” в този контекст?

- Консерватизмът като ангажимент за защита на столетните институции има светло бъдеще дори  и днес. Но американското “консервативно движение” вече го няма. За него може да се говори като за отминала епоха, както се описва чартисткото движение, движението за въздържание или движението на необвързаните. “Консервативното движение” беше специфичен израз на консерватизма, възникнал през 50-те г. на ХХ век под ръководството на Уилям Ф. Бъкли-младши и други интелектуалци, фокусирайки се върху предизвикателството, което социализмът отправяше към американската сила вътре в страната и в чужбина. То достигна кулминационната си точка през 80-те г. при президентството на Роналд Рейгън. Но ние живеем в епоха, в която страната има по-големи проблеми от социализма. Консервативните републиканци не го разбраха. Така през 2016 г. те загубиха партията в полза на Тръмп.

Александър Девекио, “Фигаро”,  Превод от френски: Галя Дачкова