Първата група хора, пристигнали в Америка, са били само 250 души, съобщава ново генетично проучване, публикувано в списание Genetics and Molecular Biology.
Тези хора са имигрирали в Америка от Сибир (днешна Русия) преди около 15 000 години, казва главният изследовател на проучването, Нелсън Фагундес, от Катедрата по генетика на Федералния университет на Рио Гранде до Сул, Бразилия.
Според учения, разкриването на размера на основополагащите групи е от ключово значение, тъй като то определя размера на генетичното разнообразие, което се предава на потомците на групата. Това, от своя страна, може да промени ефективността, с която естественият подбор елиминира лошите гени.
"Големите популации имат много ефективен подбор, докато в малките популации могат да се разпространят леко поразените алели [генните версии], което може да увеличи генетичната чувствителност към някои заболявания", каза Фагундес.
За да изследва размера на основната група на населението на континента, Фагундес и колегите му изучавали ДНК проби от 10 индианци от Централна и Южна Америка, 10 души от различни сибирски групи и 15 от Китай. В същото време, учените изследвали ДНК на американските индианци в Северна Америка.
Изследователите знаят, че генетичните вариации в дадена проба са пряко свързани с размера на популацията. Това, съчетано с факта, че генетичните различия между две популации (като индианците и сибирците) се увеличават с времето, позволява на изследователите да свързват ДНК данни в модели за компютърна симулация и да се движат назад във времето, като така определят първоначалния размер на основната група, обяснява ръководителят на изследването.
Според моделите, между 229 и 300 души са били в първоначалната група, което според изследователите е довело до крайната цифра от около 250 души. Този брой е толкова малък, че би създал "генетично затапване", което означава, че в популацията ще има малка генетична вариация, обяснява Фагундес.
Въпреки това, откакто групата дошла в Америка, е минало толкова време, че местните американци като цяло са имали време да възстановят разнообразието си чрез нови генетични мутации, каза той. Освен това някои местни жители на Северна Америка са създали връзки с хора от по-късни миграции, които също са увеличили генетичното разнообразие, заключава проучването.
