Ако някога сте попадали в голям латиноамерикански град, със сигурност сте чували: „Не ходете в бедните квартали“.

При никакви обстоятелства, просто забравете.

Там със сигурност ще ви ограбят, намушкат и изнасилят (вероятно в този ред). Представете си за какво става дума, след като дори полицията се страхува да влиза.

Естествено, местата, на които има наложено такова табу, неудържимо привличат безразсъдните пътешественици. Във форумите на туристическите блогове за Бразилия едва ли не всеки мечтае да изкачи фавелите на Рио де Жанейро.

Действителността, разбира се, е малко по-различна. В повечето случаи фавелата (бедняшки квартал) наистина е затворена зона, „град в града“, където не е забранено външен човек да влиза, но не е препоръчително, особено сам. Това е много затворена общност, в която всички се познават и всеки новодошъл привлича внимание.

Ако имате приятел в такъв квартал и отидете при него, няма да имате проблем. Когато при вас дойдат някакви мъже и попитат: „Познаваш ли някого от квартала?“, трябва само да кажете името на приятеля си. И разбира се, този приятел да ви придружава на територията на гетото.

В Буенос Айрес някой местен жител може да преговаря с органите на реда и да се спазари с тях да ви придружават по улиците на фавелата срещу пари. Не очаквайте това да стане от първия път, много полицаи ще ви откажат ужасени, все едно ги пращат на фронта. С повече търпение ще намерите някой, който да ви придружи до „забранената зона“.

По принцип “Villa” на испански означава просто район. В столицата на Аржентина има доста прилични райони. А всички бедняшки квартали са райони с номера.

„Вила 31“ е знакова, не само защото е най-голямата в Буенос Айрес, но се намира едва ли не в самия център. В близост се намира един от главните площади – „Ретиро“. Тук се намират ж.п. гарата, централната автогара, през която минават повечето гости на града, множество автобусни връзки.

„Вила 31“ се вижда от всички пристигащи автобуси. Краят ѝ се намира точно срещу автогарата, а автобусите минават покрай прозорците ѝ. Между другото, „парадната“ ѝ част е със сгради, боядисани в закачливи цветове.

Историята на „Вила 31“ е подобна на тази на останалите фавели в Аржентина. Появила се е преди повече от 80 години и години наред работниците на пристанището се заселвали там. През 80-те години железопътният транспорт рязко запада, в резултат на което масово са уволнени работници.

Заедно със семействата си те се втурват да търсят по-добър живот в града. Установяват се покрай железните пътища и си вдигат къщи с подръчни материали. „Вила 31“ се простира на няколко километра по ж.п. линията. Тя се вижда добре от влаковете, тръгващи от „Ретиро“.

Дълго време „Вила 31“ изобщо не е показвана на картата.

Всъщност днес там няма нищо особено. Няма наркомани, които да лежат и да се инжектират по улиците. Няма бездомници, които да се ровят в боклука. Там живеят обикновени работници. Много от тях са емигранти от Перу, Боливия, Парагвай.

Колко високо е нивото на престъпността е трудно да се каже. Разбира се, предупрежденията на всички аржентици, че като влезете там веднага ще ви разкъсат, са пресилни. Хората са заети предимно със своите занимания и не изглеждат заплашителни.

Но и да сметнете това място за спокойно и безопасно би било връх на наивиноста. Местните хора ще ви уверят, че има достатъчно престъпност.

„Когато влязохме, веднага започнах да улавям погледите на няколко от най-недружелюбно изглеждащите момчета. Те ни следваха известно време и, когато се обърнахме, спряхме на един ъгъл, а те ни гледаха от най-близката улица. Кой знае, ако не бяха полицаите с автоматите, те сигурно щяха да дойдат при нас“, разказва турист от Европа.

Прави впечатление, че очевидно улиците все пак се почистват. Някои сгради са боядисани по много симпатичен начин. Много от тях са просто голи тухли без мазилка.

Защо тези гета привличат толкова много внимание? Това всъщност е град в града. На практика той не се контролира от властите. Здравни инспектори и други подобни не влизат тук. За полицията влизането във фавелата е истински подвиг.

Кварталът ползва електричество и вода от града безплатно, най-вече като ги краде. Улиците имат специфичен вид с много надвиснали жици над тях.

Фавелите са застроени незаконно и хаотично. Когато някой има нужда от къща, намира парче земя, купува си тухли и строи. В най-лошия случай трябва да се договори с председателя на съвета на фавелата и да му даде пари. Но държавата изобщо не се интересува. Никой няма да дойде да провери дали къщата отговаря на изискванията и дали няма да ви падне на главата.

Затова и всичко изглежда толкова хаотично – няма градоустройствен план. Всеки прави нещата както ги вижда. Всичко е организирано самостоятелно – има училища, болници, магазини, пазари, дори църква. И най-неочаквано – стадион.