Музиката в проекта New World Sinfonia е носталгично търсене на живия, непосредствен звук, завръщане към безискуствената на непосредствения глас. Тук по остроумен начин се свързват в едно елементи от танго, фламенко, латино, класическа музика и world, но вплетени в джаз израз, който стилистично обединява разноезичието. Композициите са вдъхновени от езика и мелодическите инвенции на Астор Пиацола и не крият духовната си и емоционална близост с него, защото Меола е бил близък приятел с великия аржентинец. Затова и към китарата и ударните се присъединява специфичния тембър на акордеона. Музиката е обърната към спомена, тя търси чистото чувство и оттенъка на страстта, напомня за обичания, за онзи, които липсва, но винаги е близък в обичта. Някой от композициите са по-светли (Cafe 1930), дори танцово безгрижни (Cinema Paradiso), докато в други настроението е по-смътно, обгърнато от тиха печал (Umbras) или мистично упътено, изразено с тихи странни и дълбоки звуци, както е в удивителните пиеси Mediterranean Sundance и No Potho Reposare .
Музиката и стилът на Ал Ди Меола се пораждат от сложното взаимодействие между различните природи на свободните джаз елементи, комбинирани с класически мотиви, разнообразни танго и фламенко темпа както и съблазнителността на латино-ритмите. Видимо виртуозен експеримент с възможностите както на класическата, така и на електрическата китара. Ди Меола превръща своята зашеметяващас бързина, филигранност и свобода техника в сигурно средство за мигновено въплъщение на вдъхновението, на прелитащото чувство, което бива пленено от демоничната сила на свирещите пръсти. В музиката си Меола всъщност изразява човешкото всекидневие, обичайните вълнения, през които прохожда душата, сблъсквайки се със света, но и удивителното чудо на чувството, което всеки път се ражда наново. Търси в своите деликатни мелодии онази трудно достъпна, убягваща за думите, истината за съществуването. Не скрива, че по своята същност неговата музика е колкото стремеж да се „отрази живота”, толкова копнение за онзи, оголен и откровен миг на докосване до сърцето, който причиняна едновременно болка и радост. Миг, който задушава, защото е приближаване до съкровеното и начин за изживяване на самата плътност на живота.
Ал Ди Меола е вдъхновение за много джаз и рок китаристи като Ингви Малмстийн, Джон Петручи и др. Работи с едни от най-големите имена като Карлос Сантана, Стенли Кларк, Чък Къриа, Лучано Павароти, Джими Пейдж, Франк Дзапа, Стиви Уондър, и др. Дискографията му се простира в над 50 албума, сред които е и мултиплатинения концертен албум "Friday Night in San Francisco" – шеметно трио с други две китарни легенди - Пако Де Лусиа и Джон Маклафлин, с който през 1980 сформира незабравимото "The Guitar Trio". Този албум, прдаден в над двумилионен тираж, днес се счита за емблема на съвременното джаз мислене за китара и за образец на ансамбловата музикална мисъл и безупречна изпълнителска техника.
Меола е роден на 22 юли 1954 г. в Ню-Джърси в семейство на италиански емигранти. Още като юноша е завладян от музиката на The Ventures, The Beatles и Елвис Пресли. Най-напред свири на барабани, но на осемгодишна възраст се объръща към китарата. Повлиян от джазкитариста Лари Кориел, през 1971 записва специалност китара в знаменития колеж "Бъркли". Но и до днес признава, че любовта към удраните инструменти не го е напуснала, а напроив дори съзрява и се усилва с годините и вече, както сам твърди, е много по-добър с барабаните, отколкото със струните. Още през втория семестър вече свири във фюжън квартет под ръководството на небезизвестния Бари Майлс. Своя дебют на сцената осъществява със знаменития пианист Чик Къриа, който през 1974 го кани и в проекта "Return to Forever", двамата свирят още две години. През 1986 заедно с Люк Понти и Стенли Кларк създават албума "The Rite of Strings". Ал Ди Меола притежава две сатуетки "Грами" и множество топсингли в най-престижните класации по света. Обявявяван е цели четири пъти за най-добър джаз китарист.
Чрез своите неочаквано лирични и трогателни изпълнения на китара Меола изследва самото движение на звука, неговата сложна емоционална пластика. По този начин постига една необятната свобода, която се домогва до чистата спонтанност на чувството-поток. Музикантът се отдава всецяло на този неудържим и зашеметяващ поток, потъва в стихията му и увлича в него всеки един слушател.
Петър Пламенов
Концертите ще се проведат на:
7 ноември зала „България”, София 19:00ч
8 ноември, Опера Бургас 19:00ч
10 ноември, Културен Дом Габрово 19:00ч
.jpg)
