Българският музикант ще оцелее, но не в България
Веселин Байчев е сред култовите имена на българската диригентска колегия. Завършил Българска държавна консерватория – днес Държавна музикална академия “Панчо Владигеров” - през 1969 година в класа на проф. Константин Илиев. Специализира при Арвид Янсонс във Ваймар и Франко Ферара в Сиена. В периода 1970 – 1995 г. е диригент, по-късно и главен диригент на Русенската опера. Ръководи Врачанската филхармония, а впоследствие и Старозагорската опера. От 1999 до 2001 е главен диригент на Софийския духов симфоничен оркестър. Гостувал в Австрия, Германия, Гърция, Испания, Полша, Чехия, Словакия, Русия и Унгария. Бил е председател на Съюза на Българските музикални и танцови дейци, както и на Дружеството на Българските симфонични и оперни диригенти. В момента е преподавател в Нов български университет (НБУ).
-Маестро Байчев, във време на икономическа криза трябва ли да се съкращават оркестрите и оперите, които и сега живуркат с нищожно финансиране?
-Българските музиканти винаги са били в криза. Криза на доверието, криза в отношението на управляващите към тях. Едно щастливо стечение на обстоятелствата беше, че след Втората световна война у нас изкуствата бяха провъзгласени за част от идеологията, а идеологията беше част от надстройката, за която онази партия – разбирайте БКП, трябваше да се грижи по устав. Не знам дали някой помни, че през 1962/63 г. при отделянето на “културата” от “просветата” и назначаването на ветеринарния д-р Петър Вутов за началник на Комитета за култура бяха съкратени една трета от държавните театри и симфонични оркестри. В течение на десетина години те се възстановиха и дори се създадоха някои нови.
През 1990 г. професор Ивайло Знеполски като зам.-министър, специализирал няколко години в Париж, съобщи пред над двеста ръководители на културни институти: “Ще пуснем изкуството на пазара, пък каквото оцелее.” След няколко години същият искаше да ликвидира най-старата провинциална опера – в Стара Загора, заедно с тази в Плевен. За плевенската успя, но там му помогнаха самите оркестранти и тогавашният кмет, небезизвестният Румен Петков. Сега кметът Найден Зеленогорски, чиято съпруга е цигуларка, прави неистови опити да възстанови операта, но нещо не се получава.
Друга културтрегерка, Леа Коен, посланичка в Брюксел, НАТО, Берн, а днес виден импресарио, музиковед, литератор и др., пак през 1990 г. в качеството си на депутат във ВНС каза пред подобен форум: “Ние, българските музиканти, трябва да се извиним на нашия народ за парите му, които сме харчили напразно.” Същата музиковедка в последната си книга ”Преследвачът на звуци” откровено оплю българските музиканти.
Да си припомним “реформаторската” стратегия на колегата Алипи Найденов по време на управлението на културата от Емма Москова в правителството на Иван Костов - съкратени 400 щатни бройки само в държавните музикални институти, без да броим 10%-ните ежегодни съкращения на финансовия гений Муравей Радев.
Това е един малък списък на прояви на дейци против българската музикална култура. Оправданието, че така искали “от Европа”, е абсолютна лъжа.
-Излиза, според вас, че реформа в музикалния живот не е имало?
-Проблемът е в това, че всички правителства искат да управляват културата, вместо да създават условия за развитието й. Модели за това – дал Господ, но никой не се интересува от тях.
Много сложни са отговорите на въпроса какво трябва да се направи занапред, за да оцелее българското музикантство и да просперира в родината си. Светъл лъч в тунела беше едно от изказванията на новия финансов министър Симеон Дянков: ”Ние няма да спестяваме от съкращения в образованието и здравеопазването, ние ще търсим нови начини да увеличим приходите.“ Някога здравеопазването, образованието и културата вървяха ръка за ръка. По пътя някъде изпадна културата, особено музикалната. Дали Симеон Дянков ще се върне да я намери. Дали докато е бил в Ню Йорк, е ходил в „Карнеги хол“, Метрополитен или на концерти на Нюйоркската филхармония? Защото за културата е важен не министърът на културата и неговата култура, а министърът на финансите (финансовият Милен Велчев ходеше на симфонични концерти за разлика от културната Емма Москова). И още – важна е културата на Комисията за култура в НС - заради законодателството.
-Оптимист ли сте за оцеляването на българския музикант в днешните условия?
-Българският музикант като обобщаващо понятие ще оцелее… обаче някъде другаде, а в България… някой друг път. И поводът за това мое убеждение е не финансовата криза, а социалната и демографската криза, в които се намираме отдавна, а и скорошно излизане не се очертава.
Когато Софийската филхармония гостува за първи път в САЩ през 1978 г., една от най-ласкателните, получени тогава оценки гласеше: “Този непознат за нас, но чудесен европейски оркестър е съставен само от български музиканти, получили образованието си само в България.” Ето това точно никога вече няма да може да се върне.
-Дейността на департамент „Музика” в НБУ обаче подсказва една възможност за достойна реализация на младите музикални таланти дори в условията на криза. Смятате ли, че студентите в НБУ са една алтернатива на възпитаниците на Държавната музикална академия?
-Не студентите, а условията, които им предоставя НБУ, са алтернативни. НБУ предлага по-различна концепция за българското образование. В държавните ВУЗ-ове има редица ограничения, а също така и план. Там влизаш тракторист и излизаш тракторист. При нас е възможно да влезеш като тракторист, но ако имаш данни, да излезеш като летец.
При нас могат да “пътуват” и закъснелите пътници, т. е. нямаме ограничения във възрастта, както е в Музикалната академия. Освен това ние даваме на студента възможност за самопреценка на годността и промяна на посоката във време на движение.
И не на последно място – създаваме разнообразни възможности за сценична изява. Нашите студенти излязоха от задължителните рамки на учебните продукции. Преди 4 години започнахме с цялостна постановка на “Опера за три гроша” от Бертолт Брехт и Курт Вайл. Настоятелството на НБУ ни се довери, получихме пълната му морална и финансова подкрепа. Предложихме най-напред курс “Музикално-театрално ателие”, а впоследствие и програмата “Музикално-театрално студио” на Центъра за продължаващо обучение. Става дума за структура на НБУ, която предоставя възможността на интересуващи се хора с различна степен на образование и различни интереси да допълнят и изявят своите знания в най-разнообразни области. Тази програма дава възможността да правим постановки, без да каним “гости”, т. е. продукцията да бъде изцяло Made in NBU. Така направихме 8 постановки.
-В професионалните институти посрещаха вашите възпитаници със снизхождение, но, струва ми се, вече ги приемат с интерес и уважение.
-Достатъчно е да спомена няколко имена на наши възпитаници: Диана Василева, стипендиантка на Райна Кабаиванска в Сиена, която пее в националната опера „Царицата на нощта“, Лакме, Олимпия; Момчил Караиванов, Евгения Ралчева в Русенска операта - лауреат на конкурса “Борис Христов”, Калоян Христов - фундаментален бас, който участва във всичките ни постановки. Успешно се развиват Дарина Линкова, Александър Баранов, Евелина Елизарова, Даниела Ковачева и още много други. Едни са редовни студенти, други - свободни курсисти, трети – курсисти на ЦПО. А както отбелязват редица наблюдатели критици, като че ли при нас се създава алтернативна школа. Ние възпитаваме и оперни режисьори, една твърде дефицитна професия. Последната ни премиера на непознатата камерна опера на Перголези “Ливиета и Траколо” през март беше дипломен изпит на завършващата оперна режисура Елена Стоянова.
Всички млади асистент-режисьори, включително и в националната опера, както и един от зам.-директорите й – Вера Петрова, са наши възпитаници. Главните режисьори в Стара Загора и Русе, директорите на оперните театри в Стара Загора и Русе, са свързани по един или друг начин с НБУ. А новият директор на Оперно-филхармоничното дружество в Пловдив, световноизвестният тенор Калуди Калудов е преподавател при нас. Но най-важното е, че всички студенти се чувстват като общност, като екип, което в професионалните български институти е много трудно постижимо.
Интервюто взе: Долорес Витанова
