Режисьорът Георги Дюлгеров ще получи Наградата на София на Столичната община на 18-ия София Филм Фест. Той е един от най-популярните и обичани режисьори в българското кино. Много от неговите филми отдавна са част от златната класика в родното кино, а „Авантаж" (1977) и до днес остава българският игрален филм с най-високо отличие от международен кинофестивал – „Сребърна мечка" (1978) в Берлин.

Георги Дюлгеров е сред най-желаните преподаватели по режисура сред студентите. Със своите обаятелни лекции и проникновени разговори, той продължава да вдъхновява десетки млади хора не само на студентската аудитория, но и сред най-младите зрители в дискусионния клуб „София Филм Фест за Учащи".

Още с първия си филм „Изпит" (1971) той се превръща в един от водещите режисьори за своето поколение със самобитен и неподправен авторски стил. Отличава се с неизпробвани драматургични и стилови комбинации, експериментира и изненадва с необичайни режисьорски похвати и гледна точка към героите, далеч от стереотипите и традиционната представа на публиката.

Макар и познати, негорите герои са по-скоро изключение от нормата, от особената нагласа на психиката и душата, обричащи я на гранични състояния както това става в „Авантаж" (1977) и „Мера според Мера" (1981). За своя популярен и знаков герой, дребния джебчия, Петела от „Авантаж", Дюлгеров споделя: „Филмът в много отношения е полемичен - къде свършва вината на един престъпник и къде започва вината на обществото... Разказът следи лутанията на един човек, способен и деен, който обаче се реализира като джебчия... Стремежите и намеренията ни са били да избегнем евтината екзотика, която в повечето случаи съпътства подобен род филми за сметка на трагизма на ситуациите, на въпроса за вината. Искахме да постигнем истинско присъствие на героите, лишено от любуване".

Георги Дюлгеров е завършил ВГИК в Москва. От 1970 до 1991 г. работи в СИФ „Бояна". През периода 1992-1998 г. е началник на Армейския аудио-визуален център. Преподавател по кинорежисура, ръководител на клас в НАТФИЗ, от 1995 г. е доцент, а от 1999 г. - професор. От 1994 г. е член на Европейската филмова академия.

Сред големите му международни награди фигурират: Голямата награда от Международния кинофестивал в Сараево за „Лейди Зи" (2005), Приз на Младежкото жури за „Изпит" от Локарно (1972), „Гран при" в Грузия (1997), както и наградата на Европейското младежко жури в Монс, Белгия (1999) за „Черната лястовица", печели Златен рицар за „Нешка Робева и нейните момичета" от Палермо (1986) и други.

Поставя и театрални постановки. През 2011 г. след близо 20-годишно прекъсване режисира в Театър 199 спектакъла „Кики ван Бетовен" от Ерик-Еманюел Шмит, с участието на Меглена Караламбова.

Част от филмите му са „...И дойде денят" (1973), „АкаТаМуС" (1988), „Лагерът" (1990), „Черната лястовица" (1997), „Лейди Зи" (2005), „Козелът" (2009).

Проф. Георги Дюлгеров е един от основателите и двигател на специалното издание на София Филм Фест в Бургас – София Филм Фест на брега.

Георги Дюлгеров ще получи наградата на София на Столичната община във вечерта на откриването на 18-ия София Филм Фест. В програмата на фестивала е предвидена специална прожекция на неговия филм „Лейди Зи" – на 10 март, начален час 18.30, в кино „Одеон" – вход свободен!

От неговите ученици. Споделено...

Режисьор и педагог са взаимно изключващи се понятия. Режисьорът „краде" енергията на екипа, педагогът зарежда учениците си. Режисьорът е егоист, педагогът – алтруист. Георги Дюлгеров е уникално съчетание на знаменит режисьор и изключителен педагог. Парадоксалността на човешкото битие е негова „вечна тема". Животът му го доказва.

„Снимай това, което познаваш." Този императив е чул десетки пъти всеки ученик на Георги Дюлгеров. Именно на територията на кинематографа - ... който в огромната си част е фабрика за омайни лъжи...- да бъдеш искрен и да възпитаваш искреност, е великански почин. И е добре да го ценим виско.
Любомир Младенов

С Георги Дюлгеров може да си поговориш за футбол, нещо рядко срещано в средите на българската кино-интелигенция.
Иван Владимиров

Не си падам много по официалностите, но с радост поздравявам Дюлгера и съм му дълбоко признателен за всичко, на което ме е научил.
Иван Черкелов

Неговият млад, несломим творчески дух, неговата нестихваща енергия и талант са наистина вдъхновяващи. А филмите му са едни от най-ярките свидетелства на времето.
Петър Вълчанов и Кристина Грозева

Георги Дюлгеров е един от малкото хора, около които все още има тази загадъчна аура от ерудиция, талант и добрина, присъща на гениите в киното. Безкрайно щастлив съм от факта, че той е мой приятел и учител.
Павел Г. Веснаков

Благодарна съм на Жоро за духа, който има, за упованието, което дава на другите. Благодарна съм, че и днес той може да каже, като героите си от „Мера според мера": „Мъже сме били, Господи, чиновници не сме!"
Росица Вълканова

Думата, с която свързвам Георги Дюлгеров, е достойнство. Той е учител и пример. Щастлива съм, че той е част от моя живот.
Елизавета Боева

Душата на Георги Дюлгеров е кино и тя е отворена за всеки, който иска да се докосне до нея – за всички опитни и неопитни във филмовия му екип, за безбройните му студенти и приятели... и колкото повече взимаш от тази душа – кино, толкова по-голяма става тя.
Мария Стоянова

Аз съм на двайсет години. На балкона на кино „Славейков" съм. Свършва прожекцията на „Авантаж". Текат финалните надписи и преди залата да светне изпитвам задушаващо щастие: току-що съм гледала един от най-хубавите филми в живота си и знам, че режисьорът му ще бъде мой учител само след месец. Предстои една от най-съществените срещи в живота ми. Още тогава го знаех, Жоро...
Иглика Трифонова

Преди много години Жоро ме прати да му купя кафе. „Какво?" – попитах. „Прояви творчество!" – отговори той. Има уроци, които не се забравят никога."
Светослав Овчаров

С почти детска наивност, Георги Дюлгеров продължава да отстоява забравени категории като достойнство и морал. Научи и нас, учениците му, че в изкуството може да си единствено честен и откровен. Принцип, който той спазва във всяка своя творба.
Николай Тодоров

Очилата на Георги Дюлгеров са вълшебни. През тях той вижда неща, които за другите остават скрити. Възможността да надникнеш в неговия свят прави обикновените дни празници."
Димитър Сарджев

Жоро, учителите са като родителите. Завинаги.
Светла Цоцоркова