МАРИЯ ИЛИЕВА

Това, което отличава балета от другите сценични изкуства, е пластичното изобразяване на драматургията. Следвайки музикалната драматургия, балетът може да повлияе емоционално много повече от едно драматично произведение. Така понякога силата на движението се оказва по-голяма от силата на словото. Хореографите все по-често се обръщат към душевния мир на героите, на отделния индивид, обръщат повече внимание и на тяхната артистична изява. Достигайки почти съвършенство, съвременната танцова техника носи голям потенциал за разгръщането на силни, емоционални, въздействащи образи.


Танцът по своята природа съществува само и единствено с музика. Например танците на някои древни или съвременни африкански народи са акомпанирани само от ударни инструменти. Но, ударните инструменти също са разновидност на музиката. Без музика танцът прилича повече на мълчалива пантомима. Много рядко в балетни или театрални постановки има неголями епизоди без никакъв акомпанимент, които се смятат за изключение.
Синтетичната природа на танца многократно се усилва в балета, където освен музиката и танца се добавя и трето изкуство – драмата. Но времето се променя, то казва своята дума, а заедно със света се променят и хората със своите необходимости, проблеми и вкусове които намират своето отражение и в изкуството, и в частност в балета. Затова в началото на ХХІ век танцът съществува в най-различни форми – модерен, класически, характерен, джаз, степ, рап и много други.


Така днес балетът се възприема като вид музикално-сценично изкуство, чието съдържание се изразява чрез хореографски образи. А в системата на другите изкуства балетът принадлежи към зрелищно-синтетичните, пространствено-временни видове художествено творчество.
Органичният синтез на музиката и хореографията в балета става възможен благодарение на образната природа на двете изкуства. Танцът съдържа в себе си не само музикални, но и зрелищни моменти. Той се изпълнява по-често не само за удоволствие на изпълнителите, но и на съзерцаващите ги. Даже по своята същност е насочен към тях. Публиката разбира посланието на танцьорите без да са необходими думи, реплилки, изречения с пояснителен характер. Пластичния език на специално подготвеното за това тяло постига своята крайна цел – невербалното общуване.
20 век бележи началото и на много техники, наречени модерен балет. Смятайки класическия танц за твърде скован и затворен, много танцьори се опитват да създадат и наложат свое виждане за танца. Една от тях е знаменитата Айседора Дънкан. Тя играе боса, облечена с лека туника в гръцки стил. Нейният танц е предимно импровизация, затова последователите й не могат да го повторят.
В крайна сметка представата за танц се разчупва.



В Америка възниква школата на Рут Сен-Дени и Тед Шон, наречена Денишон. Известна тяхна ученичка е Марта Греъм. Паралелно в Европа се появява школата на австрийския теоретик на танца Рудолф фон Лабан. В Германия Мери Вигман развива експресионистичния танц, който днес срещаме под различна форма. Не може да не се отбележи и Курт Йос и неговата “Зелена маса”, която разкрива необятните възможности на танцовото изкуство към социални и политически аспекти. Тук е мястото да спомена Джордж Баланчин, който е и един от създателите на Американския балет. Там той поставя известните си балети “Серенада”, “Симфония в до мажор”, “Кристалния дворец” и др. Както повечето му постановки, те са без сюжет, но трудната техника и изрядната чистота, която се изисква при изпълнението им ги прави актуални и търсени във всички световни трупи. Неговият стил се смята за мост между класическия и модерния танц .

Разбира се, огромен принос за развитието на модерния танц имат и Морис Бежар, Ролан Пти, Иржи Килиан, Юрий Григорович, Матс Ек, известни хореографи - новатори, но това са теми за други научни разработки.

Днес в 21век съществуват множество танцувални форми, възникнали на основата на класическия танц или базирани върху различни пластични елементи. В нашето време се наблюдават сложни взаимодействия и преплитания на танцувалните системи. Много често те се преливат една в друга. В модерния танц се използват движения от класическия балет както и обратно. В съответствие с художествената задача в някои хореографии могат да се забележат елементи от историческите, битовите, използват спортни и дори акробатични движения. Важно е при наличието на всичко това да няма еклектика, която за съжаление понякога се появява. В същото време всичко това е закономерно когато е осмислено и органично, т.е. подчинено на една идея и съответства на цялостната концепция – музикална, образна и драматична.


Опитът от последно време доказва, че най-перспективния път за развитие на съвременния танц е именно във взаимодействието и взаимообогащаването на различните балетни техники.
Съвременния танц, използвайки многообразните си изразни средства може да се извиси до пресъздаването на големи философски концепции, да изобрази сложни човешки взаимоотношения, да изгради психологически образи.
Така стигаме до извода, че съвременния танц чрез неговата разноликост е неотменна част от нашето ежедневие. Поради невербалния изказ той е понятен за всички, които го съзерцават, независимо от националната си принадлежност. Интеграцията на народите към която всички се стремим ще бъде свързана винаги с танцувалното изкуство, което никога няма да спре своето развитие!


Бележка от редактора:

Мария Илиева - Маша 
Примабалерина на Софийска национална опера и балет, в периода 2001 - 2003 Главен художествен директор на Националния Балет. Завършва Държавна Музикална Академия - София, със специалностите Хореография и Педагогика. Академия "Ваганова" в Санкт Петербург в класа на Фея Балабина. Освен като изпълнител се изявява и като хореограф, постановчик и педагог.