А може пък Нинова просто да харесва баклава. Няма факт, който да сочи, че БСП е в лоши отношения с ДПС. Все пак предстоят и парламентарни избори. Възможно е тя да си прави планове с ДПС, които включват общ ритник на Радев. През есента на 2001 г. БСП бе в много тежко състояние. На току-що приключилите парламентарни избори тя стана трета, бе изминал едва един мандат от Виденов и революцията срещу него. Лидерът на партията беше изолиран, смачкан, никой не го приемаше сериозно. Но Георги Първанов се кандидатира за президент и с подкрепата на втори тур от ДПС стори немислимото – спечели. Малко хора помнят тези неща, затова си въобразяват, че цупенето на Нинова е проза.

Годината беше интересна и трудна за Румен Радев. Превърна се в рупор на протестните сили срещу Бойко Борисов, като същевременно бе мишена на прокуратурата, т.е. воюва с две глави на една ламя. Следващата година обаче ще е много по-трудна за държавния глава, а и съпътствана от още по-интересни събития край него. Причината не е просто фактът, че през 2021 г. ще има президентски избори. Причината е, че той влиза в годината като колос с глинени крака – изразът е клише, но няма по-подходящ. Радев се радва на огромна обществена подкрепа, от висотата на поста си се превърна в най-ярък борец срещу ГЕРБ.

Но успоредно отношенията му с лидера на БСП Корнелия Нинова са повече от хладни, а и само преди три месеца ДПС безпрецедентно му поиска оставката. От гледна точка на „реалната политика” колосът наистина е без крака, щом е в конфронтация с лидера на партията, която го издигна, а и след като формацията, господар на задкулисието, настоява за невижданото - предсрочен вот за държавен глава.

Вероятно много са невидимите неща, предшествали това състояние, за тях не може да съдим. Но има и видими, особено по отношение на ДПС.

Още на старта на мандата си Радев заклейми намесата на Турция в парламентарните избори у нас.

Четири месеца преди това ДПС го бе подкрепило на втория тур на президентския вот, но без решаващ принос, а в стремеж да се покатери на гърба на победителя. Тогава ДПС все още лекуваше рани от разделението си, а и бе в немилост пред турския лидер Ердоган. Сега, след височайшото участие на на конференцията на ДПС, Радев отново порица попълзновенията във вътрешните работи на България.

Но пък отношенията Ердоган – Доган вече са оправени.

Реджеп Тайип прави достлук и с Борисов. Относно политическите събития вътре в България Радев винаги е искал падане на ГЕРБ и предсрочни избори, а ДПС – само падане с т.нар. експертен кабинет впоследствие. В очите на държавния глава добрият вариант за страната е да бъде управлявана от нещо доста по-различно от сега, а в очите на Движението - не много по-различно. След всичко това отрицателното отношение на ДПС към Радев е обяснимо.

При БСП нещата са по-сложни, защото на повърхността са единствено лични взаимоотношения. През последните месеци събитията се стекоха така:

Радев блесна на обща снимка с „вътрешнопартийния дисидент” Георги Гергов на една маса, махна близкия до Нинова Калоян Методиев, шеф на кабинета му, след празненство при нея, а самата Нинова започна да повтаря, че още не се знае ще подкрепи ли БСП Радев за втори мандат.

Гергов и другите „дисиденти” – Станишев и т.н., започнаха да атакуват Нинова заради разрива, което не значи, че президентът играе с тях, а че просто се възползват. Но така или иначе дистанцирането на Нинова е видимо. Дори преди три дни, гостувайки в „Дарик радио”, тя не отговори положително на въпроса добър президент ли е Радев. Тактично се измъкна с похвала, че президентът изпълнява предизборните си обещания.

За всеки човек с елементарна политическа грамотност е ясно какво точно означава липсата на пряк отговор на въпроса добър президент ли е той.

Възможно е да има по-дълбоки причини за отдръпването на Нинова. Но и без да ги знаем, то е факт.

Оттук следва най-интересният въпрос: ами ако БСП не подкрепи Радев за втори мандат? Държавният глава е обожествяван от червения електорат, но заради Нинова подкрепата на БСП не е сигурна. А ако партията издигне друг, какво точно ще представлява Радев? Той се ползва със симпатии сред широки обществени кръгове, но колко ли би струвала кандидатурата му без твърдия електорат на БСП? А ако БСП не разчита на него, значи ще има втори силен ляв претендент и общият електорат ще се разцепи. За Радев няма да гласуват и привържениците на ДПС, защото началниците им няма да позволят. След всичко това е ясно, че единствено от Нинова зависи ще влезе ли държавният глава като фаворит в новата кампания. Ако тя го подкрепи, на 90% името на новия президент ще е ясно – старият. Ако не, силите му намаляват поне наполовина.

Затова най-голямата интрига в следващите месеци е да разберем за какво конкретно Нинова се сърди на Радев, иска ли нещо специално от него, какво, той ще го даде ли. Отговорите са ключът към тези президентски избори.

А може пък Нинова просто да харесва баклава. Няма факт, който да сочи, че БСП е в лоши отношения с ДПС. Христо Иванов например категорично не е в един отбор с Доган и Пеевски, свидетелствата са ясни. Но Нинова? Все пак предстоят и парламентарни избори. Възможно е тя да си прави планове с ДПС, които включват общ ритник на Радев.

През есента на 2001 г. БСП бе в много тежко състояние. На току-що приключилите парламентарни избори тя стана трета, бе изминал едва един мандат от Виденов и революцията срещу него. Лидерът на партията беше изолиран, смачкан, никой не го приемаше сериозно. Но Георги Първанов се кандидатира за президент и с подкрепата на втори тур от ДПС  стори немислимото – спечели. Малко хора помнят тези неща, затова си въобразяват, че цупенето на Нинова е проза.

Искрен Вълчев