За над 30 години отразяване на политически и икономически теми, никога не съм бил свидетел на подобен случай на продължителна, лицемерна, разрушителна и притворна некомпетентност - и не говоря за Алексис Ципрас и СИРИЗА. Докато щетите се увеличават, вече е в ход опитът за пренаписване на историята на отвратителния провал на Европейския съюз спрямо Гърция.
В понеделник (29 юни) председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер заяви не пресконференция, че е бил предаден от гръцкото правителство. Институциите кредитори показаха гъвкавост и потърсиха компромис, каза той.
Последното им предложение не включвало намаляване на заплати нито на пенсии, подчерта Юнкер. По думите му това бил пакет, създаващ “по-голяма социална справедливост”. Ципрас заблудил гърците за искания на кредиторите. По преговорите имало напредък. Можело лесно да бъде постигнато споразумение, ако Ципрас не бил провалил преговорния процес рано в неделя, обявявайки референдум.
Какъв възмутителен куп дезинформация.
Откакто тези преговори започнаха преди пет месеца, и двете страни направиха компромиси, но Ципрас отстъпи много повече от кредиторите. Той най-вече бе готов да склони на повече бюджетни икономии - огромна отстъпка от негова страна.
Последното предложение на кредиторите наистина включваше малко благоприятни цели за първичния бюджетен излишък от първоначалните изисквания, но все пак настояваше за строга (и ирационална) бюджетна политика.
Кредиторите обаче отказаха да направят отстъпки по молбата на Атина при сегашните преговори да бъде обсъдено намаляване на дълга, абсурдно настоявайки, че това е въпрос за по-късно. Вчера Ципрас направи най-отчаяния си досега опит да придвижи въпроса.
Далеч от всякакво желание за компромис, доминиращите гласове сред кредиторите, най-вече германският министър на финансите Волфганг Шойбле, който изглежда често е човекът, вземащ решенията, настояват, че нищо не подлежи на обсъждане. Вече започнатата програма трябва да бъде завършена и толкова.
Да, програмата бе неуспешна. Не, тя не би постигнала устойчивост на дълга. Разбира се, беше безсмислено жизненият стандарт на гърците да се срива още повече. Това какво общо имаше? Според Юнкер последното предложение не съдържало искане за намаляване на заплатите. Нима? В предложението се посочва, че “системата на заплатите” трябва да бъде модернизирана, включително чрез “намаляване на натиска при разпределянето на заплатите (в държавния сектор)”.
На пръв поглед намаляването на натиска включва съкращения. Ако кредиторите призоваваха натискът върху заплатите в държавния сектор да бъде намален във възходяща посока, може би трябваше да го пояснят. Все едно, увеличаването на ДДС, за което кредиторите настояват, означава намаляване на реалните заплати както в държавния, така и в частния сектор.
Колкото до това, че няма да се намаляват пенсиите - кредиторите поискаха поетапно спиране на нови облекчени условия за ранно пенсиониране и т. нар. солидарни плащания за най-бедните пенсионери. Това са съкращения.
Кредиторите поискаха и много повече. Нали помните, че гръцката икономика е на колене? Жизненият стандарт се срина, а безработицата е 25 %. Сега прочетете документа, в който е изложено предложението, и вижте дали в него е отразен напредъкът в “социалната справедливост”, който Юнкер подчерта на пресконференцията.
Все още обаче не съм споменал най-голямата дезинформация. Забелязвайки за първи път, че в границите на Гърция има европейски граждани, Юнкер се обърна към тях по въпроса за референдума, насрочен за 5 юли.
Гърците ще трябва да отговорят на въпроса дали приемат предложението, представено от кредиторите. Предложение, което между другото според кредиторите вече не е на дневен ред. “Не (на предложение, което вече не съществува) ще означава, че Гърция казва “не” на Европа”, поясни Юнкер. Вотът ще определи “дали гърците искат да останат в еврозоната”, допълни френският президент Франсоа Оланд.
Глупости.
Няма съмнение, че гърците искат да останат част от евросистемата, въпреки че ми е все по-трудно да разбера защо. Ако Гърция излезе от тази система, няма да бъде защото гърците са решили да напуснат. Причината ще бъде, че Европа е решила да ги изрита. Това не е просто игра на думи. Няма причина, законова или логическа, дефолт на Гърция да налага излизане от еврозоната.
Европейската централна банка дърпа спусъка, избирайки (моля, забележете: избирайки) да откаже да предоставя услуги като кредитор от последна инстанция на гръцката банкова система. Това е, което направи тази седмица. Това е причината за затварянето на гръцките банки и което скоро ще принуди гръцките власти да започнат да издават паралелна валута под формата на дългови разписки (т. нар. книжа Ай Оу Ю (I owe you - IOUs) - от англ. език “аз ти/Ви дължа”).
Една наистина независима ЕЦБ, готова да направи каквото е необходимо, за да защити евросистемата, би обявила, че ще продължи да снабдява гръцките банки с ликвидни средства. Ако се преценява, че гръцките банки с течение на времето ще бъдат неплатежоспособни (което все още не се е случило), то това също не би трябвало да провокира излизане от еврозоната. Европа има необходимите пари и механизъм за спасяване на банки, който би позволил да бъде поет контрол върху банките и те да бъдат рекапитализирани.
Тези възможности са изключени, тъй като предполагаемо аполитичната ЕЦБ позволява на европейските финансови министри да я използват като чук, за да изтръгнат бюджетни признания от Гърция.
Никой никога не си е представял, че правителствен дефолт в Европа би диктувал изхвърляне от еврозоната. Дори самото съществуване на подобна възможност основателно би било прието като фатален дефект в дизайна на системата.
Ако гърците гласуват с “не”, излизане на Гърция от еврозоната е вероятно. Обаче ако това се случи, то причината няма да е, че Гърция е избрала да напусне. Причината ще бъде, че Европейският съюз и неговата политизирана централна банка са избрали да наложат излизането от валутния съюз като наказание.
Още по темата: Кога и защо е имало референдуми в Гърция
нюз.ин
Седем референдума са се състояли в Гърция след образуването на новогръцката държава през 1831 г. и през целия 20 век в продължение на 54 години. Въпросът, на който гърците е трябвало да отговарят на шест от седемте референдума, е бил какъв да е държавният строй /монархия или президентска република/, а само един референдум е бил свикан за одобряване на конституцията на страната. Три от седемте референдума са били проведени от диктаторски режими.
1920 г. Малко след победата на парламентарните избори, които Елефтериос Венизелос губи в разгара на малоазиатската кампания, новото правителство начело с Димитриос Ралис обявява референдум на 5 декември с въпрос дали гърците искат крал Константин Първи да се завърне на престола. В референдума не участват либералите. Връщането на краля в изгнание е одобрено с гласовете на 99 на сто от гърците. Резултатът притеснява съюзническите сили: съюзниците престават да подкрепят Гърция и застават зад Турция.
Промяната в позицията на съюзниците се смята за един от факторите, допринесли в определена степен за малоазиатската катастрофа /прогонването на гърците оттам/. 1924 г. Четвъртото Велико народно събрание насрочва референдум за 13 април с въпрос за премахване на монархията. Процедурата се организира от правителството на Папанастасиу. 69,95 на сто от гърците гласуват за президентска република, а против са 30,05 на сто. На 1 май същата година клетва за президент на републиката полага Павлос Кундуриотис.
1935 г. Диктаторският режим на Георгиос Кондилис обявява референдум. Допитването остава в историята като “фалшив референдум”. Въпросът на него е бил за премахване на президентската република. Според официалния резултат в подкрепа на президентската република гласуват 97,88 на сто от избирателите, а “не” са казали само 2,12 на сто.
1946 г. Правителството на Константинос Цалдарис обявява референдум на 1 септември, на който гърците е трябвало да гласуват “за” или “против” връщането на краля и “за” президентска република. За връщането на краля гласуват 69 на сто, а 20 на сто са “против”. 11 на сто се изказват в подкрепа на президентската република.
1968 г. Хунтата на полковниците в Гърция организира референдум на 29 септември за проектоконституция, изготвена от нея. На скалъпения референдум-пародия с “да” гласуват 92,21 на сто, а “не” казват - 7,79 на сто.
Политическите затворници, заловени или изпратени на заточение след преврата на 21 април, не са допуснати до участие в референдума.
1973 г. Априлската диктатура свиква втори референдум-пародия на 29 юли същата година. Въпросите на него са свързани с одобряване на промените в конституцията от 1968 г., избора на президент на републиката /диктатора Георгиос Пападопулос/ и на вицепрезидент /Одисеас Ангелис/ с мандат от осем години и премахване на монархията. “За” гласуват 78,43 на сто, а “против” - 21,57 на сто.
1974 г. След падането на диктатурата, правителството на Константинос Караманлис свиква на 8 декември референдум с въпрос за формата на държавно управление /монархия или президентска република/. На него 69,2 на сто се изказват срещу монархията.
БТА
