Докато близкоизточната въртележка се върти по-бързо откогато и да било, на американското правителство бавно започва да му прилошава. Има ли дългосрочна стратегия? Очевидно не, казват някои експерти. Правителството на Обама на няколко пъти бе хванато неподготвено в последно време, с което се повдигна въпросът за способността на САЩ да управляват събитията в опасния регион.

Когато американският президент Барак Обама направи обръщение към мюсюлманския свят през 2009 г. в Кайро, той нямаше представа, че шест години по-късно Близкият изток ще бъде разбит на купчина потрошени стъкла.

Заради хаоса в региона - от боевете в Сирия, Ирак и Йемен до влошените отношения между САЩ и Израел и напрегнатите преговори с Иран - анализатори наблюдават случващото се и отправят тежки критики на Обама.

"Намираме се в проклето състояние на свободно падане", каза за сп. "Политико" Джеймс Джефри, който бе назначен от Обама за посланик в Ирак, а преди това бе високопоставен съветник по националната сигурност на президента Джордж Буш.

Председателят на Камарата на представителите на Конгреса Джон Бейнър е сред най-върлите критици на Обама и миналата седмица каза, че САЩ "нямат всеобхватна стратегия да се справят с нарастващата заплаха. Имаме сериозен проблем, засягащ света, а Америка общо взето стои встрани".

Ситуацията в Йемен е най-неотложна. Неотдавна САЩ похвалиха страната като отличник в борбата срещу тероризма. Сега е страната е застрашена да пламне.

Шиитските бунтовници хуси свалиха подкрепяното от САЩ правителство и завзеха властта, с което принудиха САЩ да спрат временно войната си с безпилотни самолети срещу Ал Каида.

Миналата седмица САЩ предизвикаха недоумение, като съобщиха, че предоставят разузнавателна информация и логистична подкрепа за саудитските въздушни удари срещу хусите.

Това постави САЩ в странна позиция да се бият на страната на Иран с "Ислямска държава" в Ирак и Сирия, а в същото време да подкрепят сунитска кампания срещу съюзниците на Иран в Йемен. Всичко това се случва в момент, когато американският държавен секретар Джон Кери се надява да сключи сделка по ядрения въпрос с Иран.

Саудитска Арабия възприема все по-важната роля на Иран в борбата срещу Ислямска държава, в допълнение с възможността за ядрена сделка, като признак за възраждащото се партньорство между САЩ и Иран, каза вчера в ефира на телевизия Ен Би Си Кристофър Хил, бивш американски посланик в Ирак и Южна Корея.

Саудитците си спомнят за 70-те години, когато САЩ смятаха шаха на Иран за свой основен благодетел в Близкия изток, и не искат тези времена да се връщат, каза Хил.

Саудитският посланик във Вашингтон Адел ал Джубейр каза, че Саудитска Арабия няма друг избор, освен да започне въздушни удари, за да защити хората от радикална организация, съюзена с Иран и Хизбула. "Правим го, за да защитим легитимното правителство на Йемен", каза вчера той в ефира на телевизия Си Би Ес.

Вашингтон гледа през различна призма на военната помощ, която Иран оказва в Ирак. Месеци наред Белият дом казваше, че няма да съгласува с Иран действията си в борбата срещу "Ислямска държава" в Ирак, за да избегне координация с шиитски милиции под прекия контрол на ирански командири.

Сега САЩ нанасят въздушни удари като част от усилията за освобождаване на стратегически важния град Тикрит от джихадистите, в които участват и шиитски милиции под командването на Иран.

Всичко това повдига въпроса: приятел или неприятел е Техеран? Ясна позиция от Обама, като оставим настрана дългосрочната стратегия в Близкия изток, липсва, казват критици. Той "играе от двете страни на оградата", гласи заглавие на статия в сп. "Форин полиси".

Трудните преговори на Кери по иранската програма за ядрени оръжия още повече заплитат нещата. Настъпват последните дни на преговорите, преди да изтече крайният срок за постигане на рамково споразумение, преди да бъде подписано и окончателно споразумение по техническите въпроси по-късно тази година.

Възможността за постигане на сделка обтегна отношенията между Израел и САЩ, което повдигна въпроса дали двустранното партньорство ще допринесе за сигурността и стабилността в Близкия изток. Според в. "Уолстрийт джърнъл" Египет и ОАЕ споделят притесненията на Израел и Саудитска Арабия за изменящите се тихомълком отношения между САЩ и Иран.

На Обама не остава друго, освен да реагира при появяването на кризи и да формира за кратко време съюзи с различни играчи в региона. "Да, объркано е. Противоречиво е. Това е външната политика", каза за в. "Гардиън" Барбара Бодин, бивша посланичка в Йемен.

Американското правителство се бори с последиците от Арабската пролет от години и отново е поставено в небрано лозе. Мечтата за относително гладко изтегляне от войните в Ирак и Афганистан отстъпи на заден план. Обама изглежда неспособен да изготви дългосрочен план, който да реагира на всички ескалиращи конфликти с твърда позиция.

Дори в хаоса на сегашната ситуация представител на Държавния департамент, цитиран от "Политико", каза, че ядрена сделка с Иран би могла да бъде повратна точка.

"Истината е, че може да продължите да си говорите за нестабилността в Йемен или да признаете, че сме на крачка от ядрено споразумение за Иран, което ще промени играта и ще подхване това, за което всеки е съгласен, че е най-голямата заплаха за региона", каза източникът.

БТА