Вместо да се правят реформи и да се ограничават бюджетните разходи, се тръгва по най-лесния възможен начин за решаване на проблемите в страната – чрез непрекъснатото акумулиране на нов и нов дълг.
Процедурата, която се предлага от министерството на финансите, се случва за пръв път в България. Тя се различава от всички предходни емитирания на дълг по това, че в случая става дума за една 3-годишна програма, т.е. освен за настоящата година и за две години напред. Има сериозно безпокойство по отношение на това дали българското законодателство изобщо разглежда такъв вариант, защото пускането на такава емисия за 3-годишен период се базира на прогнози. Макрорамката, на чиято основа е съставен бюджета, фиксира максимален таван на дълга, който може да бъде изтеглен през тази година. Той е 8 милиарда лева /4 милиарда евро/. За горницата от 4 милиарда евро МФ си служи с прогнози за следващите 2 години.
Най-интересното е, че в документите, които са изготвени от самото МФ – актуализираната макрорамка, приета от правителството на 16 януари, т.е. преди по-малко от 1 месец, и обосновката, която МФ даде на 11 февруари - има коренно разминаване в цифрите в двата документа. Единият документ е приет от Народното събрание. Той е официален и на негова основа е съставен бюджета. Вторият е някакъв вид мотивация на това, което мисли да направи правителството – тегленето на кредита от 8 милиарда евро. Виждаме, че в два документа, изготвени в сравнително кратък срок, има сериозни разминавания в цифрите. Цялата логика да се пристъпи към тегленето на такъв заем има много сериозен проблем с аргументацията, което е доста притеснително.
Повод за притеснение също така е таванът на лихвата, която се предлага да бъде платена – до 10%. Това означава, че в момента МФ и правителството искат едно пълно развързване на ръцете по отношение на доходността на облигациите, които те смятат да предложат на пазара. До 10% означава и 9,5% при условие, че в момента дългът, който се търгува на международните пазари, е от порядъка на 2,34%. От друга страна никъде в тази документация, която се предлага на гласуване от НС, не се вижда колко е комисионната, която ще вземат банките, пласиращи емисията.
На последно място може да се каже, че основата, на която правителството иска да вземе този кредит не е добре законово регламентирана.
Реално за миналата година България увеличи своя дълг с 8 милиарда лева. Когато правителството на Орешарски реши да изтегли 1 милиард лева, което беше наистина наложително във връзка с необходими плащания по бюджета и падежиращ дълг, тогава колко сериозна опозиция се появи в лицето на ГЕРБ. Те ги критикуваха, че не може да се живее на кредит, че 1 милиард е съдбоносно голяма сума, която не трябва да бъде допусната да се изтегли. Сега само в рамките на 1 година /2014 г./ България изтегли 8 милиарда лева, а в момента се готвим вече за поемане на дълг от 16 милиарда лева. В рамките само на 3-4 години България реално ще изтегли една огромна сума. Дори да приемем, че голяма част от тези пари ще отидат за погасяването на стар дълг, тук се забелязва една тенденция, че вместо да се правят реформи и да се ограничават разходите се тръгва по най-лесния възможен начин за решаване на проблемите в страната – чрез непрекъснатото акумулиране на нов и нов дълг. Правителството залага сериозни буфери в този дълг, които не са необходими. Няма реална обосновка за тях. Виждаме, че бюджетният дефицит, който планира правителството през следващите 3 години, всъщност е едно минимално намаление на бюджетния дефицит, за да влезем в рамките на 3%, които се изискват от Пакта за стабилност и растеж, без никакви усилия от страна на правителството да консолидира фискалните разходи, което дори е в противоречие с настоящия фискален закон, който влезе в сила в началото на миналата година.
Може да се обобщи, че правителството с действията си от края на миналата година и с тази 3-годишна програма за теглене на дълг влиза в едно състояние на непрекъснато увеличаване на дълговото задължение на България с минимални усилия за намаляване на дефицитите и разходите на бюджета и за решаване на проблемите по най-лесния начин.
