Лидерите на Русия, Украйна, Германия и Франция – Владимир Путин, Петро Порошенко, Ангела Меркел и Франсоа Оланд са постигнали съгласие за подписването на обща декларация за примирие в Украйна, предаде Ройтерс в четвъртък, позовавайки се на свой дипломатически източник.
Информацията бе потвърдена неофициално и от представител на украинската декларация с уточнението, че отделен документ ще бъде изготвен от "контактна група" с участието на Русия, Украйна и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). Намеренията са той да потвърди ангажимента към плана за прекратяване на огъня, изготвен в Минск през септември м.г. и бъде подписан и от сепаратистките лидери.
Други подробности от хода на продължаващите вече над 12 часа преговори не се съобщават. Междувременно помощникът на Порошенко – Валери Чали, публикува статус във Фейсбук, че е "започнала битката на нерви" и предстоят още няколко часа преговори.
Според източници на Франс прес, цитирани от БНР, основните спънки на преговорите за запазване целостта на Украйна е нежеланието на Киев да признае бунтовническия контрол върху територия от над 500 кв. км, завзета през последния месец.
Друг ключов въпрос в разговорите е контролът върху 400-километровата граница на Русия със самопровъзгласилите се републики в Донецк и Луганск, откъдето, според украинската делегация, сепаратистите получават редовно военна помощ от Москва.
Петро Порошенко, Владимир Путин, Ангела Меркел и Франсоа Оланд са под натиск от събитията в района на бойните действия, които отнеха живота на най-малко петдесет души само през вчерашния ден. Общият брой на загиналите от миналия април, по официална статистика, надвишава 5 хиляди и 300, а десетки хиляди са принудени да живеят в бомбоубежища.
Преди да започнат преговорите, украинският президент заяви, че постигането на примирие е от съществено значение. По думите му ситуацията ще излезе "извън контрол", ако страните не се споразумеят за намаляване на напрежението и за прекратяване на огъня.
Порошенко преупреди, че неговото правителство е готово да наложи военно положение и, че срещата на върха на Минск е един от последните шансове за постигане на примирие и изтегляне на тежките оръжия. Руският външен министър Сергей Лавров пък реагира, че не трябва да се създава конфликт около неохраняемата източна граница на Украйна с Русия.
"Да се откажем от руската страна на границата би означавало да ги (бунтовниците - бел. ред.) откъснем дори от хуманитарна помощ и да позволим те да бъдат обградени'', каза той в Москва.
Русия отрича да има директно участие в конфликта. НАТО обвинява страната, че доставя въоръжение на бунтовниците, а руски военни взимат участие в бойните действия. В последните дни Великобритания и САЩ не изключиха възможността да започнат доставки на оръжие за украинската армия, ако дипломацията се провали. Москва предупреди, че подобни действия ще влошат кризата.
