Широко прокламираната, като водещ управленски приоритет, съдебна реформа е оставане със символично финансиране. Това става ясно от проекта на новата Оперативна програма "Добро управление" 2014-2020, която правителството ще приеме до броени дни.
Именно със средства от тази европейска програма в следващите седем години трябва да се финансира радикалното реформиране на съдебната система и най-вече въвеждането на електронното правосъдие, предаде репортер на БГНЕС.
Бюджетът на най-малката от седемте Оперативни програми, по които България ще получава пари от Европейския съюз през настоящия програмен период е в общ размер от 335 919 603 евро (285,5 млн.евро от ЕС и 50,3 млн.евро национално съфинансиране). От тях, едва 10,58% или 35,5 млн. евро са предвидени за модернизиране на съдебната система, обучения и въвеждане на електронното правосъдие, което е сочено като един от ключовите механизми за намаляване на корупцията и злоупотребите в съдебната власт.
Първоначални варианти на ОПДУ са предвиждали между 45 и 50 млн.евро за финансиране на Приоритетна ос 3 "Прозрачна и ефективна система". В крайна сметка обаче, авторите на проекта на Оперативната програма са оставили за e-justice едва по около 10 млн.лв. на година за периода до 2020 г. В същото време 80% от мерките, които се предвиждат по Стратегията за съдебна реформа, представена от правосъдния министър и която правителството се кани да приеме до края на годината, е заложено да се финансират от ОПДУ. Идентична е ситуацията и при Стратегията за електронно правосъдие, която си поставя за цел подобряване достъпа на гражданите до правосъдието и повишаване отчетността за работата на прокуратурата и съда.
Засега не е известна позицията на Министерството на правосъдието, както и на Висшия съдебен съвет във връзка с намаляването на бюджета с повече от 10 млн.евро, нито дали са били информирани за намаляването на европейските средства за тях.
Самата ос 2 на ОПДУ предвижда по нея да финансира внедряването на система за напълно автоматизирано и случайно разпределение на делата във всички съдилища, а в края на програмния период - 35% от делата, които българските съдилища разглеждат трябва да бъдат водени изцяло по електронен път. Със средства от еврофондовете за период от седем години трябва да се проведат и общо 25 000 обучения на магистрати, разследващи полицаи, съдебни служители. Ресорен министър по разпределението на средствата за правосъдието е Христо Иванов.
За сметка на орязването на средствата за съдебната система по ОП "Добро управление", бюджетите за издръжка и обучения на държавната администрация, която работи с европейските фондове, са повече от добри. Средствата за държавните чиновници са над два пъти повече от тези за съдебната власт. Почти 73 млн.евро (21,7% от бюджета на програмата) са предвидени по Приоритетна ос 4 "Техническа помощ за управление на Европейските структурни и инвестиционни фондове". От ОПДУ за първи път публично става ясен и точния брой на чиновниците, които пряко работят с европейските фондове у нас - 1647.
Според европейските регламенти, освен стандартната за държавната администрация заплата, те получават още между едва и две допълнителни заплати на месец. Средствата за "допълнителното" възнаграждение е за сметка на европейската солидарност. Така, ако един служител работи с еврофондове, то той получава от 1700 и до над 3500 лв. на месец, докато колегите му, които работят в дирекции, които не оперират с евросредства, взимат между 800 и 1500 лв. По същата ос ще се финансира издръжката и на 28-те областни информационни центрове за популяризиране на еврофондовете, както и функционирането на Информационната система за управление и наблюдение на структурните инструменти на ЕС за България. Ресорен вицепремиер по управление на системата на еврофондовете е Томислав Дончев.
Най-голям дял от парите по ОПДУ – 41,37% от средствата или почти 139 млн.евро са заделени за Приоритетна ос 1 "Административно обслужване и електронно управление". Чрез програмата ще се работи за намаляване на административните процедури, които бизнесът и гражданите следват при взаимодействието си с НАП, Агенция Митници, НСИ, НОИ, Агенция по заетостта и други. Констатирано е наличието на утежнена регулаторна среда, вследствие на функционирането на 780 режима (лицензионни и регулаторни) на централно ниво при "правенето на бизнес".
По тази Приоритетна ос ще се работи и за максимално въвеждане на електронното управление. Установено е, че само 27% от гражданите в България са използвали услугите на е-government през 2013 г. при средна стойност за ЕС от 41%. По ОПДУ ще бъде финансирано въвеждането на 850 електронни услуги, а 700 лицензионни режима ще бъдат подложени на анализ, който може да доведе до отпадането на част от тях. Основна отговорност за изпълнението на част от дейностите по тази ос се пада на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски, но на практика се засяга работата и на останалите министерства.
76,3 млн.евро (22,7% от бюджета на програма) са заделени за Приоритетна ос 2 "Ефективно и професионално управление и партньорство с гражданското общество и бизнеса". По нея ще се финансира т.нар. "административна реформа", като за целта се предвижда да се проведат 175 000 обучение за държавни чиновници. Освен увеличаването на броя на курсовете, ще се работи и за привличане на по-млади кадри на държавна работа. Сериозен обем финансиране е предвиден и за неправителствения сектор, като се очаква той да поеме част от дейностите, които сега държавата извършва. Пари са предвидени и за проекти на синдикатите и работодателските организации. По ОПДУ е предвидено да бъде укрепен и капацитетът на Академията на МВР, Дипломатическия институт към МВнР, Института за публична администрация, Националното сдружение на общините и др. Ще се подкрепя набавянето на статистическа и социологическа информация за нуждите на доброто управление. Изпълнението на дейностите в тази ос попадат в ресора на вицепремиера по държавната администрация Румяна Бъчварова, която преди да влезе в политиката управляваше социологическа агенция.
12 млн.евро (3,6%) от бюджета на ОПДУ е заделен за Приоритетна ос 5 "Техническа помощ". По нея ще се финансират дейности по повишаване информираността на бенефициентите и гражданите от ползата на европейските фондове, разработване и усъвършенстване на ръководства, наръчници и документация за управление на програмата, закупуване на техника за нуждите на администрацията.
Оперативна програма "Добро управление" 2014-2020 е наследник на двете действащия в стария програмен период програми – "Административен капацитет" и "Техническа помощ". За незадоволителното им управление и ниския ефект от извършените дейности (основно обучения, изготвянето на анализи и ограничено въвеждане на електронни услуги) от държавната администрация говори и факта, че макар и с най-малки бюджети, двете програми са с ниско ниво процент на усвояемост. Очаква се към 31 декември 2014 г. загубите по ОПАК да възлязат на 7 млн.евро, а по ОПТП на почти 3 млн.евро.
Управлението на новата ОПДУ ще се осъществява от служители, които са на подчинение на финансовия министър Владислав Горанов. Като все още не е ясно кой ще е ръководител на Управляващия орган – Моника Димитрова-Бийчър, която досега управляваше ОПАК при МФ или Ирена Първанова, която отговаряше за "Техническа помощ" при МС.
Ключово за изпълнението на ОПДУ, както и по всички останали оперативни програми, които България има в новия програмен период е изпълнението на предварителните условия, които ЕС наложи и които са свързани с провеждането на сериозни реформи. Друго от основните изисквания на Европейската комисия е управлението на европейските средства при максимална прозрачност. В случая представянето на финалния вариант на новата Оперативна програма "Добро управление" е осъществено по възможно най-непрозрачния начин.
Документът от 186 стр. е публикуван във вътрешните секции на сайта за Управление на средствата от ЕС, а на заглавната страница на eufunds.bg е посочено единствено: "Публикувана е нова информация в секция 2014-2020". Очевидно е нежеланието на държавната администрация, работеща с европейските средства, а и на политическото й ръководство, в лицето на вицепремиера по еврофондовете Томислав Дончев, публично достояние за обществото да стане факта, че сериозна част от средствата в размер на 655 млн.лв. по ОПДУ ще отидат за заплати, обучения и нова техника за чиновниците. От разпределението на средствата по приоритетни оси става ясно, че почти половината от парите са за издръжка, подобряване условията за работа и кариерното развитие на работещите в държавната администрация.
