Вътрешно-партийният конфликт, който зрее срещу ръководството на БСП придоби много ясни форми още на конгреса през 2012 г. Тогава Георги Първанов оспори лидерството на Сергей Станишев, но до реален сблъсък не се стигна, тъй като Първанов се оттегли от битката в последния момент.

Днес сме свидетели на нов етап в битката между Първанов и Станишев. Първият беше вътре в партията и тогава Станишев успя да удържи категорична победа.

Основният ресурс, на който разчита бившият президент е подкрепата за неговата личност. Не е тайна, че във всички социологически проучвания Георги Първанов е сред петимата най-одобрявани български политици. Той загуби вътрешната битка и сега се опитва да я извади извън БСП. Затова излиза с алтернативна листа. Така се опитва да капитализира обществената подкрепа за себе си.

В БСП подобен тип разцепления не са новост. На тях обаче не се гледа с добро око. Левицата е с добри рефлекси и в такива ситуации реагира традиционно – тя не е лидерска партия и за редовите социалисти няма особено значение кой стои начело – Първанов или Станишев. Още повече – когато БСП е под натиск, както е в момента, нейният електорат ще се мобилизира и ще подкрепи партията. Затова Първанов не може да разчита на подкрепа от страна на редовите социалисти.

Ще си позволя да разкажа нещо лично – направих своеобразен антропологичен анализ на ситуацията в БСП чрез моята баба, която е типичен представител на твърдия електорат на БСП. Тя, въпреки своите симпатии към Георги Първанов, абсолютно непоколебимо заяви, че ще застане на страната на партията. Начело на която в момента стои Станишев. В този смисъл Георги Първанов не би следвало да е голям оптимист за бъдещето на своя проект.