Ако си припомним как започна 2013г. и начина, по който приключи, действително има лъч надежда – като икономически индикатори и като настроения в обществото, заяви министър-председателят Пламен Орешарски по Ти Ви 7.

Давам си ясна сметка, че разликата между този лъч надежда и подобряването на стандарта на хората все още е много голяма и тя трябва да бъде запълнена с много работа от всички нас и на първо място от кабинета, каза още той.

Министър-председателят изтъкна, че не е привърженик определени сектори да бъдат обявявани за приоритетни, защото това означава да се изоставят останалите. Според него е важно да се създават добри условия за

стопанска активност във всички сектори,

а естествените сравнителни преимущества на страната ще развият определени сектори, като например селското стопанство, туризма, машиностроенето.

"Добре е да имаме износ. Има известно съживяване в експорта във втората половина на 2013 г.", каза премиерът. Той изрази очакване, че тази година експортът и инвестициите ще бъдат движещите фактори на растежа. Орешарски добави, че е важно да се подобри и вътрешното търсене.

Според премиера НАП и митниците са се справили прилично за миналата година.

"Изпълнението на приходната част е по-добро от очакванията в средата на годината. Тогава оценките за неизпълнение на приходите възлизаха на около 1 млрд. лв., а в края на годината неизпълнението е доста по- малко. Имаме набелязани мерки да подобрим още повече събираемостта на приходите", заяви министър-председателят.

По отношение на заетостта и на безработицата Орешарски каза, че те зависят в голяма степен от икономическото възстановяване: "Очаквам през 2014 г. да забележим осезаемо възстановяването и тази година да бъде първата в последните пет, в които да направим по-отчетлив икономически растеж."

С ускоряването на икономическия растеж ще можем да водим и по-активна социална политика, каза още той. "Стъпките, които продължаваме да правим, включително и чрез бюджет 2014, са за

подобряването на материалното положение на най-бедните

наши съграждани. Не смея да твърдя, че това положение се е подобрило драстично, но работим в тази посока и първите признаци вече се чувстват", смята премиерът.

По думите му "реформи в смисъла на 90-те години на миналия век" не са нужни.

Основните реформи са извършени, много от секторите и системите вече са реформирани, посочи Орешарски, според когото главният проблем сега е в подобряването на работата на тези системи, фините им настройки.

"От тази гледна точка ще се постараем да подобрим работата на образованието в посока на професионално обучение; на здравеопазването – да се подсили Спешната помощ и да се създадат предпоставки за реформиране на болничната помощ, да прегледаме лекарствената политика", заяви премиерът.

Премиерът припомни, че през 2009 г., т.е. преди идването на власт на партия ГЕРБ, размерът на дълга е бил 10 млрд. лева. През март 2013, когато правителството на Борисов вече не беше на власт, дългът е бил 14,5 млрд. лв. 

"През периода 2009-2013 не чух експертите от неправителствените организации да коментират дълга", отбеляза Орешарски.

Той смята, че ако нашият дълг от около 17% от БВП е опасен, тогава повечето страни от Европейския съюз трябва да са на ръба на фалита. "Какво да кажем за Германия, която има дълг от 80% от БВП или Италия, където той надхвърля 100% от БВП?", заяви Орешарски.

Министър-председателят подчерта, че по този показател, който е един от малкото – дълг към БВП – България е по-добре от всички останали европейски държави, с изключение на Естония. Той изтъкна, че миналогодишните заеми са взети, за да се платят дългове, натрупани през предишните години.

Орешарски коментира и отношенията си с държавния глава. "От моя страна няма промяна в отношението към президента. От началото на мандата си се отнасям с необходимото уважение към президентската институция", заяви той и добави: "Винаги сме имали с президента добросъседски отношение в прекия и преносния смисъл. Виждаме се периодично и разменяме мнения по важните и трудни въпроси".