Повишени изисквания за създаване и съществуване на българските партии, такива промени гласуваха депутатите в четвъртък на първо четене. Измененията в Закона за политическите партии бяха предложени от представителите на РЗС в парламента.
Управляващото мнозинство обаче отхвърли друг проект за промяна на същия закон, предложен от Иван Костов. Според него държавните субсидии не бива да следват депутата и да се местят според предпочитанията на партийни ренегати, напускащи оригиналните си парламентарни групи. Както е известно, много от независимите народни представители прехвърлиха субсидията си към ГЕРБ, а някои и към БСП.
Проектът на Костов предвиждаше и регламентиране на разходите на партиите, като една от целите беше да не може политическите сили да правят дарения. Повод за искането на лидера на ДСБ е дарението от 1 млн. лв. на ГЕРБ за пострадалите при наводнението в село Бисер. Според Командира подобни подаяния е неправилно и порочно да се правят с партийни субсидии.
Одобреният на първо четене проект на Яне Янев и РЗС обаче въведе редица трудности и ограничения за малките партии. Една от поправките предвижда повишаване на изискуемите подписи за учредяване на партия – от 500 на 1000. Минималният брой членове пък се увеличава от 2500 на 5000.
Въвежда се изискване вече служба ГРАО да извършва проверка на подписите на учредителите на нови политически формации, така както се прави и при регистрацията за участие в избори.
Всяка нова партия ще трябва да представя пред Сметната палата сведения за имуществото и финансовите си средства, както и документи за техния произход. Проверка за законността на средствата ще прави впоследствие дори и ДАНС.
Партии ще се заличават, ако за последните пет години имат две или повече самостоятелни или коалиционни участия в избори и са получили по-малко действителни гласове, отколкото са събраните подписи за участие в изборите.
Формациите вече ще трябва да имат структури и в повече от половината от българските общини.
Приети бяха и т. нар. поправки „анти-Кунева“, според които граждански сдружения няма да може да преминават в партии, а членовете на ръководните органи на партиите не може през последната година да са били членове на ръководни и контролни органи на международни организации или във финансово-кредитни институции.
Според оригиналните текстове на поправките те трябва да важат от 30 юни 2012 г. Според Яне Янев обаче имало правописна грешка, която на второ четене ще бъде оправена, тъй като годината всъщност трябвало да е 2013 г. Така партията на Меглена Кунева „Движение България на гражданите“ нямало да бъде засегната.
От ДПС определиха предложенията на Янев като „налудничави“. Мая Манолова от БСП пък заяви, че нарочно лидерът на РЗС правел „ореол на жертва на една малка политическа формацийка“ (тази на Кунева – б.а.).
Това според Манолова не било случайно действие от страна на Яне Янев, който имал голям политически опит и е „врял и кипял в много политически гърнета“.
Дясната ръка на Янев – Емил Василев, обвини БСП и ДПС, че точно те всъщност били защитници на „Кунка Пръмова“. Самият Янев пък също се изрази цветисто, отвръщайки на Мая Манолова, че тя вряла „много години в този червен политически ад“.
Четин Казак от ДПС парадоксално се изяви като защитник на политическите му противници – националистическите формации „Атака“ и ВМРО. Според проекта на РЗС те няма вече да могат да използват българското знаме в своите партийни символи. Казак се учуди, че никой от „Атака“ не е протестирал срещу това.