Министрите на иновациите, енергетиката и правосъдието увериха в събота, че в България няма да има енергийна криза заради недостиг на природен газ след спирането на доставките от Русия. Те казаха още, че всички държави членки на Европейския съюз са обединени в подхода си към Кремъл и ще откажат да плащат на Москва в рубли, както постъпиха България и Полша.

За газа от Русия

Единствената причина „Газпром“ да спре газа първо за България и Полша е, че плащанията на тези две страни се паднаха първи, каза министърът на иновациите и растежа Даниер Лорер (ПП) в ефира на Нова телевизия.

Всеки един в Европа, чийто договор достигне до момента за плащане, ще бъде посрещнат от "Газпром" със същите условия, а отговорът ще бъде общоевропейски - не на икономическия шантаж. Никой няма да наруши санкциите, никой няма да плаща в рубли", каза още Лорер.

По думите му държавите от ЕС имат готовност също да бъдат санкционирани като България и Полша.

"На Европа ще ѝ трябва време, за да се излекува от зависимостта от руския газ, но това е общата политика и ще се преговаря само и единствено заедно", допълни той.

„България и „Булгаргаз“ нямат нито едно нарушение по съществуващия договор. Страната ни не е спряла изпълнението му по никакъв начин. Всичко по всяка една клауза е изпълнено. Решението да се спре подаването на газ към България е на руската страна“, каза Николов същи по Нова телевизия.

Той допълни, че „Булгаргаз“ е запазила т. нар. „добра воля“ при кореспонденцията си с „Газпром“ и го е третирала като „търговски партньор, а не като субект, с който може да се води икономическа война“.

По думите му правителството продължава да работи за диверсификация на доставките на газа за страната и още от февруари активно работи в посока спирането на енергийната зависимост от Русия.

Подобни уверения даде и началникът на кабинета на Кирил Петков Лена Бориславова в "Панорама" по БНТ в петък вечер.

"Правителството има много ясна стратегия, не се поддаваме на опити за създаване на напрежение, готвим се за този сценарий от февруари".

По думите ѝ София следи какво става с доставките на другите държави членки и може да предприеме действия за договаряне на общи по-добри условия, както и за разпределяне на съществуващите доставки.

"Имаме готовност да договорим допълнителни количества, всички променливи се отчитат, с подкрепата на Европейския съюз ще намерим най-доброто решение", каза тя.

Темата коментира в събота и министърът на енергетиката Александър Николов (ИТН). Той увери, че няма да се стигне до режим на тока или до енергийна криза в България, защото природният газ не се използва в особено голям мащаб за производство на електричество, както е в други страни.

За военната помощ за Украйна

В решението за спирането на газа Лорер вижда първата заплаха от страна на Русия към икономическата сигурност на България. Според него това е ключова промяна във взаимоотношенията между София и Москва и той очаква президентът да застане редом с правителството в такъв момент.

„Позицията на президента е позорна в ситуация, в която България е изправена пред икономически шантаж – действията на Путин искат да спрат българските фабрики, да ни спрат топлото във вкъщи, в ситуация на такава икономическа атака срещу страната, не можем да се делим на леви и на десни, на млади и на стари, на русофили и на русофоби“, каза още Лорер.

Според него важно е в момента България да действа като единна и отговорна нация, която иска заедно да премине през кризата и да излезе от другата страна по-силна.

„Нека да кажем ясно – ние сме „за“ военнотехническа помощ за Украйна точно така, както всички останали страни в ЕС, като нито една от тях не е влязла в открит конфликт с Русия по този повод“, каза Лорер.

Според него държавата трябва ясно да каже чрез Народното събрание, че иска и трябва да подпомогне Украйна в тази война.

Подобен призив отправи в събота и министърът на правосъдието Надежда Йорданова (ДБ). По думите ѝ следващата седмица е ключова от гледна точка на това България каква позиция ще заеме спрямо войната в Украйна.

Според Йорданова България трябва да помогне на Украйна по всички възможни начини, включително и чрез изпращане на оръжие, за да се защити срещу агресора.

„Кои от партиите какви позиции ще вземат - предстои да видим следващата седмица", добави министърът.

"България е парламентарна република и считам, че правителството трябва да изпълнява решенията на Народното събрание“, каза тя пред БТА.

На 4 май в Народното събрание предстои да се взема решение дали България ще израти боеприпаси и оръжия като помощ на Украйна. Трима от четиримата коалиционни партньора подкрепят това да се случи. Това са „Продължаваме промяната“, „Има такъв народ“ и „Демократична България“. Единствено БСП е против, а лидерът на партията Корнелия Нинова в петък заплаши, че ще напуснат коалицията ако военната помощ бъде приета.

Президентът Румен Радев също не подкрепя изпращането на оръжия, защото смята, че това е „въвличане на България в конфликта“, твърдение, което е невярно. Премиерът Кирил Петков и вицепремиерът Асен Василев определиха позицията на държавния глава като „позорна“ след като Русия спря доставките на природен газ за България и Полша по-рано тази седмица.

За бежанците от войната

Даниел Лорер говори и по темата за бежанците от войната на Русия срещу Украйна. Според него следващата вълна, която ще се зададе, е от руски бежанци.

„Вече успяхме да устроим няколкостотин икономически бежанци от Русия, предимно висококвалифицирани инженери, които разбират каква ще бъде икономическата разруха, която се задава там и търсят за себе си и за семействата си по-добро бъдеще“, каза Лорер.

Според него страната трябва да се подготви организационно и законодателно и за посрещане на сериозни бройки на бежанци от Русия.

Броят на бежанците от Украйна от началото на войната, които остават в България надмина 100 000, а в цяла Европа те са над 4 милиона.