Ако България предостави оръжия на Украйна, това ще означава директното ни включване във войната. Това заяви в ежеседмичния си коментар за БНР журналистът Петър Волгин.
Тогавашните български управляващи са оправдавали решението си да обявят война на САЩ и Великобритания със „съюзническите задължения“, които сме били поели пред Берлин.
Да, обаче дали въпросните задължения могат да оправдаят дадените жертви? И още един пример вече от днешния ден. Полша е една от най-критично настроените към Русия държави.
И поляците си имат основание за това. Но въпреки обяснимата им русофобия, поляците отказаха да предоставят самолети на Украйна, както и да бъдат използвани техни летища. Явно управляващите във Варшава, които в никакъв случай не могат да бъдат заподозрени, че питаят топли чувства към Москва, разбират колко глупаво ще бъде да превръщат страната си в мишена.
Ние действително живеем в драматични времена. Времена, в които политическият ни елит трябва да реши чий интерес защитава. Този на България или този на разни чужди фактори.
За жалост, пак връщайки се назад в по-близката и по-далечната история, ще видим, че нашият елит по-често е изпълнявал указанията на актуалните в момента велики сили, вместо да пази България.
Вероятно затова ние гледаме със силно подозрение тези, които ни управляват. Подозираме ги, че поставят чуждите интереси над българските. Много българи в момента са убедени, че каквото и да говори властта, в крайна сметка ще предостави оръжия на Украйна. И е съвсем закономерна онази хипотеза, която се появи веднага след арестите онзи ден на ключови лица от бившето управление.
Според тази хипотеза задържанията са извършени именно сега, за да бъде отклонено общественото внимание от решението на властта да предостави ракетни системи С-300 на Украйна.
Нали забелязахте, че в продължение на 24 часа никой дори и не спомена за войната. Говореше се само за Борисов, арестите, прокуратурата, Рашков. Не ми се иска да мисля, че това е било PR акция, целяща отклоняване вниманието на хората.
Първо, защото това би означавало, че някой във властта силно подценява българите. И, второ, ако наистина става дума за PR акция, изпълнението ѝ беше удивително нескопосано. Единственият ефект от нея е героизирането на Бойко Борисов.
Надявам се, че оттук насетне управляващите ще насочат вниманието си към наистина значимите проблеми, които стоят пред страната ни. Всъщност драматичните ситуации, пред които са изправени – и във вътрешен, и в международен план – им дават една прекрасна възможност.
Дават им възможността да покажат, че защитават българския национален интерес. Българският народ гласува за тези хора, за да бранят неговите интереси, а не украинските, руските или американските.
В момента най-важната задача е да не позволим България да бъде въвлечена по какъвто и да било начин във войната в Украйна. И затова никакво оръжие не бива да напуска страната ни по посока на театъра на бойните действия.
Много ми се иска да вярвам, че днешният ни политически елит ще бъде на висота и няма да продаде националните ни интереси.
Ето какво още казва той: С всички произтичащи от този факт последици. Надявам се, че днешните управляващи си дават сметка за това. Надявам се, политическият елит да осъзнава, че реши ли да проявява войнственост, ще превърне страната ни в мишена.
Хубаво ще бъде днешните политици да се поучат от историята. На 13 декември 1941 г. България, която в онзи период е съюзник на нацистка Германия, обявява война на Съединените щати и Великобритания.
Наричат я „символична“, защото е било ясно, че ние няма как да се сражаваме с тези велики сили. Само че за въпросните държави войната изобщо не е символична.
В края на 1943 г. и началото на 1944 г. техни самолети бомбардират български градове. Особено тежки са въздушните атаки срещу София. В резултат на англо-американските бомбардировки хиляди мирни граждани са убити и ранени, стотици сгради, между които и архитектурни паметници, са разрушени.
