Филип Станев се опитва да интимничи с журналистите и смекчава тона, но само толкова. И което е наистина лошо – нито дума на разкаяние, на извинение, че случката с обявеното изневиделица проектоправителство е грешка, суета, его и глупост.
„МЪЧИТЕЛНО ЗА ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯТА НА ИТН И НВ
Мъчително ми е да го кажа, но пресконференцията на ИТН и Николай Василев е мъчителна – и за слушане, и за гледане.
Тя започна като адвокатска пледоария на Тошко Йорданов в защита на Николай Василев, върху който се била изляла „уникална помия“, прерасна в автозащита на неслучилия се премиер и продължи като конфронтация между журналистите и двамата сценаристи.
Николай Василев се държа като младоженец, който, като не е бил одобрен и харесан от родата и селото, разказва колко е добър и колко голяма е загубата, че не е станала сватбата.
Акцентът беше колко десен младоженец е той, а разказът му за несъстоялата се брачна нощ с Властта прерасна в римейк на предизборна среща на НДСВ с избиратели.
Всички си спомняме колко повратлив, отскоклив и шътърен беше по времето на НДСВ и Коалицията тройка.
Учудващо е, че Николай Василев много, ама много критикува служебното правителство, а почти никак – правителството на Бойко Борисов.
Тези приказки, тези негови стрели се подеха и от Тошко Йорданов, който разказа подробности за срещите с тримата канени министри от служебното правителство, и едно към едно ги обвини в недискретност и неискреност.
Самата „пресконференция“ силно напомня приказката „впрягат каруцата пред коня“. Сега приказката звучи така: Спуска Министерския съвет преди пресконференцията.
И каквото и да се приказва, когато нещо е наопаки, то си е наопаки.
Продължава да е стряскаща неадекватната на моменти лексика на Тошко Йорданов. Неговите жестове и визия, ако щете, напомнят много и различни неща, но не и тези на кандидат-политик.
Филип Станев се опитва да интимничи с журналистите и смекчава тона, но само толкова. И което е наистина лошо – нито дума на разкаяние, на извинение, че случката с обявеното изневиделица проектоправителство е грешка, суета, его и глупост.
Това не може да бъде казано точно така, но нямаше да е лошо поне да се намекне.
И, разбира се, за да е пълна кашата, критиките към партиите на протеста продължават с пълна пара. Виновни са всички останали, само ИТН – не.
За съдебната реформа се споменава пренебрежително, отмества се встрани и става ясно, че голямото приказване днес е само заради това, че ИТН не ще да говори с никой друг. Не ще или не може.
Сега искам да разкажа нещо тъжно.
Преди много години в моето село посред зима, в дълбокия сняг, един пишман майтапчия – чичо Дачо, навлякъл наопаки овчи кожух, навил си около главата голям шал, боядисал си бузите с въглен и подгонил едно дете в здрача. Сигурно е искал да се майтапи, да се представи за голяма работа и плашило, но детето така се стреснало, че като стигнало в къщата си, легнало на легло и едва не умряло.
Положението сега горе-долу е същото - някой се прави на голяма работа, на Бог, но да не стане така, че детето (демокрацията) да се уплаши и да легне примряло на легло. Или да избяга в друго село и в други земи.
Пресконференцията може да продължи с години, но тя за мен завърши.“
