Тито беше много по-коварен сръбския крал Александър, когато след Втората световна война обяви българите за македонци по формулата на Коминтерна, обясни историкът

Македонският въпрос съществува още от Берлинския конгрес. Това каза за предаването "За честта и славата на България" на Радио "Фокус" историкът академик Георги Марков.

Натрупването на историческо наследство е голямо, но то не може да бъде изведнъж проумяно от нашите братя от Вардарска Македония, коментира той.

„Още повече, че докато Александър е крал, той заявява на българите в Македония: „Вие сте сърби, трябва да бъдете такива.“ Тогава имаше съпротива срещу великосръбския шовинизъм, но след Втората световна война Тито беше много по-коварен. Той хвана от Коминтерна формулата за македонската нация. Каза да, вие не сте сърби, но не сте и българи, вие сте македонци. И така в Скопие взеха македонизма като щит“, обясни историкът.

Георги Марков обясни, че в онези страшни времена, когато българите са били изтребвани и хвърляни в лагери и затвори, македонизмът е бил щит, за да се спасят. Сега обаче отдавна я няма Югославия и би трябвало Скопие да проумее, че когато става дума за обща история до края на Втората световна война, тази история е българска. Той изрази опасението си, че днес историците за пореден път ще бъдат употребени от политиците.

„Историците в Скопие са в трудно положение, при тях да си македонец е професия и така си изкарват хляба“, коментира той.

Историкът подчерта, че е в този момент е много важно българските политици да не се поддадат на нечий натиск по отношение на Македония, защото не бива никой от нас да става съучастник на историческа фалшификации.

"Балканска война продължава незавършеното дело на Освободителната война. Тази война се стреми да възстанови целокупна България от Санстефанския договор за мир, но разпокъсана на Берлинския конгрес", обясни акад. Марков по повод годишнината от освобождението на Пиринска Македония.

Самият Джеймс Баучер, кореспондентът на „Таймс“, пише, че българите сякаш не отиват на война, а на сватба – с песни, със знамена, с гайди и с хора, припомни той.

„Представете си, това са поколения наред. 500 години българинът е нямал право да носи оръжие, освен като хайдутин и четник в планината, и сега се изправя срещу Османската империя, която по онова време все още е на три континента – от Адриатика до Персийския залив. В Цариград подценяват силата на Балканския съюз, начело с България, тъй като те гледат високомерно на бившата рая. Смятали са, че войната ще приключи до един месец в полза на Високата порта. Но изненадата е голяма, когато нашите войници надделяват не само тактически, не само като бойци, но и като боен дух“, разказа той.

Георги Марков припомни, че първата Балканска война има продължение – втора Балканска война.

"Още в съюзните договори цар Фердинанд и българското правителство се предоверяват на договорите за съюз с Гърция, със Сърбия и с Черна гора. Смятало се е, че след като има договори, те ще бъдат изпълнени. Още от самото начало на войната Сърбия и Гърция работят за заграбване на повече земи в Македония и за установяване на обща граница, което не е предвидено в съюзните договори. Именно това става пречка останалата част от Македония да се върне в пределите на България", обясни историкът.