Носталгията по миналото е по-силна от по-незначителното настояще. А за по-голямата част от гражданите, които си спомнят СССР, които сега са възрастни граждани, от настоящето остава много да се желае. Въпреки това, за тези, които не си спомнят Съветския съюз поради своята възраст, животът също не е много щастлив. И те също обръщат мислите си към потъналата Атлантида на СССР - опора на справедливостта, стабилността, сигурността, доброто, дружбата между хората - нещо, което е особено липсващо. СССР става все по-обичан, все по-популярен и далеч не само сред загубените пенсионери.

Често чувам от доста финансово благоденстващи граждани: нещо липсва. Но това са хора, които са постигнали т. нар. успех, водейки доста буржоазен начин на живот, живеейки в предградията, карайки скъпи коли. Тези хора възприемат - и изпълняват! - новото кредо за личния успех, което дойде при нас с Перестройката. Спомнете си ентусиазма, с който ние новопросветените четохме класическите книги на Карнеги и Наполеон Хил, докато се молехме на новото божество - личния успех. Колко бяха книгите, преведени и наши, за личните стратегии за успех, за уменията на успешните хора и така нататък, и така нататък и т.н.? Колко бяха различните курсове и семинари, където гостуващите гурута и местните специалисти преподаваха тези стратегии?

За съжаление, доктрината за личния успех се оказа много токсична за нашия народ. Това предизвика недоволство от живота у всички - както у тези, които са постигнали успех, така и у тези, които не са.

Така че какво липсва на така наречените успешни? Бог знае ... Липсва някакъв смисъл. Спечелил си пари, имаш няколко коли, ходиш по петзвездни хотели и какво? Това е достатъчно за един западняк да има чудесно чувство за себе си, но не и за нашите. Николай Бердяев формулира това добре в статията „За святостта и честността”: „Европейският буржоа плячкосва и се обогатява със съзнанието за своето велико съвършенство и превъзходство, с вяра в буржоазните си добродетели. Руските буржоа, дори да плячкосват и да се обогатяват, винаги се чувстват донякъде като грешници и донякъде презират буржоазните добродетели”. На друго място, Бердяев отбелязва, че в дълбочина, руската буржоа иска да се откаже от бизнес дейностите си и „да отиде в манастир”. Това е много вярно!

Струва ми се, че му липсва някакво общо дело. Такова няма и цялата врява с правилните мениджъри, с коректна постановка на целите и задачите, с разделението на етапи, всичко това е скучно и ненужно. Много често доста успешни бизнесмени се отказват от установения си бизнес - просто защото са отегчени. Няма смисъл. Религията на личния успех не е нашата религия.

Още по-опустошително това учение става за неуспешните, така наречени губещи. Които не са успели да спечелят, да грабнат. А и те са абсолютното мнозинство. Във всяко общество личният успех, обогатяването, напредъкът - най-малкото кариерен, дори материален - е изключение. Правилото е обикновен живот, обикновена работа, това да ти стига. Модерното кредо на личния успех презира тези хора. То ги гледа отвисоко за „липсата на мотивация”, за липсата на амбиция и инициатива. Това са „Ватенки” а и биомаса, мрачни социалисти, работници и потенциални пациенти на районните клиники.

Но в Съветския съюз малкият човек е уважаван. Той е ценен и самият се уважава - този обикновен работник – дори да не се е местил никъде, да има само един ред в трудовата книжка. Той не се е издигнал, но неговата фабрика е огромна и известна, и в тази огромност има част от неговата работа. „Моята работа се присъединява към работата на моята република”- не е съветска възбуда: това всъщност се усеща тогава и дава усещане за самооценка. „Ръцете на работниците създават всички богатства на планетата”, „Няма по-висок ранг на света от този на работещия човек” – пее радиото, излъчващо устойчивост и самочувствие.

Това е, което най-много липсва за обикновения човек от съветското минало, а не безплатни ваучери и купони за фабричната столова. Днес това чувство е загубено, а самоутвърждаването разчита на потреблението. Ами ако това е лошо? Тогава си поеми глътка сивота от телевизора или компютъра.

Руската душа отхвърля доктрината за личния успех. Имаме различно усещане за живот. За западняка животът е рисковано пътуване, което се прави на своя собствена отговорност, с цел печалба. За руския и общоизточен човек - това е честното изпълнение на неговия предварително определен дълг в съответствие с неговото място във Вселената, било то фабрика, училище или свинеферма. Не лузери и биомаса искат да бъдат обикновените хора, а „нашите уважавани другари“, както ги наричаше Сталин в известен тост. Тук, струва ми се, е основният източник на носталгия към СССР.

Превод: В.Сергеев