Сривът в Търговския регистър, макар и технически, показва огромен политически проблем: България не гарантира нормални условия за бизнеса. А държавата няма защитни механизми срещу самата себе си

"Не съм доволен от шефката на Търговския регистър. Нека да преодолеем кризата, да си довършат работата, да изчакаме още 4-5 дни и там ще направим промени". Това обяви министър председателят Бойко Борисов. в четвъртък, близо седмица след като възникна проблемът с Търговския регистър у нас.

Думите му бяха изречени по адрес на ръководителката на Агенцията по вписванията Зорница Даскалова, отговаряща пряко за Търговския регистър, който е част от Агенцията.

"Немалко пари и немалко инвестиции са направени там (в Търговския регистър – б.р.). На тези, които е трябвало да мислят за тези неща, ще потърся отговорност, но когато има криза, не се пипа", допълни Борисов и обясни, че няма как да има загуба на данни от системата.

Далеч не така убедителна в отговорите си по темата бе самата Даскалова. Само ден преди Борисов да анонсира, че вероятно ще вземе оставката ѝ, тя каза, че не възнамерява да я подава, а впоследствие даде хаотични и отчасти комични обяснения за срива. В крайна сметка акцентът на обяснението ѝ бе, че "такива неща се случват". Седмица след като Търговският регистър блокира така и не е ясно какви са тия „неща", които се случват. Системата блокира напълно миналия петък (10.8), но сериозни смущения в работата му се появиха още три дни преди това. Властта така и не може да отговори категорично и ясно кога точно работата ще бъде изцяло възстановена. На шестия ден от кризисната ситуация вицепремиерът Томислав Дончев уточни, че става дума за загубена 25 терабайта информация, по чието възстановяване се работи. А причината била, че четири харддиска излезли от строя.

Въпросите

Тук идва и първият голям въпрос, на който все още няма отговор, но който е основен, за да може да се вярва на институциите у нас и за в бъдеще. След като става въпрос за четири носителя на информация, които били повредени, както твърдят официалните власти, защо тогава правосъдната министърка Цецка Цачева обяви в първата си изява след срива на регистъра, че е сезирала ДАНС и МВР?

Разбира се, в тази ситуация има още доста въпроси, които в момента висят в пространството. Не бива да се подценяват питания на специалисти в сферата, които настояват да бъде обявено дали не става дума за умишлен саботаж на системата? Според различни мнения, ако действително става дума за най-обикновена "авария", загубите на информация вече би трябвало да са преодолени, освен ако не става въпрос за умишлена увреда.
Експерти от IT-сектора в България поставят и друг въпрос: Защо архивът на Търговския регистър е бил на същото място, както и самият Търговски регистър и това не обезсмисля ли всъщност самия архив? Важно е да се знае също - правени ли са подсигуряващи копия на информацията? И кога - за последно? С други думи - има ли наистина гаранция, че не е била загубена ценна информация?

Политическият натиск

От всичко обаче най-голямата неяснота е защо едва сега научаваме за сигнал срещу Зорница Даскалова, от който става ясно, че директор в Агенцията по вписванията се е оплакал от упражняван от нея натиск. И то именно по невралгичен казус като "Дунарит". Според твърденията на бивша директорка в Агенцията, Даскалова лично разпореждала какво да се вписва в партидата на завода.
Още месеци преди срива в Търговския регистър в него имаше постъпило окончателно решение от Великотърновския административен съд, постановяващо незабавно вписване на едно от ключовите заявления от лагера на "Емко". Въпреки това и въпреки подаваните обяснителни записки от страна на адвокатите на компанията, напомнящи за наказателната отговорност при бездействие, Агенцията продължаваше без обяснение да не придвижва казуса.

По сигнала не е направено нищо, доказателства няма, а Даскалова е продължила да бъде шеф на Агенцията. Защото ако трябва да ползваме нейната стилистика "и такива неща се случват". За сигнала се разбра сега, а именно той дава обяснение и на въпроса защо Борисов не действа така безкомпромисно с нея, както по принцип сме свикнали да действа премиерът с различни отговорни лица.

Проблемите

И още: проблемите с Търговския регистър затрудняват нотариалните сделки и банковото кредитиране за фирми, защото различните институции не могат със сигурност да знаят "кой кой е". Експерти пък предупреждават, че има риск от санкции към фирмите, защото липсата на Търговски регистър им пречи да изпълнят някои законови изисквания. Към момента всички компании и адвокати, които се опитват да внесат своята информация, не могат да направят това в законово установените срокове, което води до санкции.

В Търговския закон пък има предвидени срокове за внасяне на промените, свързани с търговските дружества. Неспазването на тези срокове се санкционира. В крайна сметка – всичко това води до редица проблеми и най-вече до несигурност за бизнеса у нас. А сривът на регистъра, макар и технически, говори за системен политически проблем.

Инерцията

А той е: дали заради немарливост, каквато версия бе лансирана; дали заради некомпетентност; дали заради политически натиск и назначения на различни олигархични кръгове (като всички тези обстоятелства не е необходимо да се изключват помежду си) – държавата у нас действа по инерция. И цяло чудо е, че не ѝ е гръмнал хард дискът.
България няма защитни механизми срещу самата себе си. Защото няма как да си ги създаде. Тъй като тези механизми се създават от хора, а хората, които тук би трябвало да отговарят за тях, са назначени от някого с някаква цел – например, да се занимават с партидата на „Дунарит", а не с бизнеса на хиляди хора.Сривът на Търговския регистър доказва, че страната не може да гарантира нормални условия за работа на частния сектор.Т.е. тя не е предвидим партньор. А когато нещата тотално се объркат и излязат извън контрол, се разчита на медиите.