Тайната на печелившия проект се крие в предварителното планиране на всяка стъпка. Информационните и комуникационните технологии са индустрия, в която няма невъзможни цели. Ако човек иска да постигне нещо, обезателно ще може да го направи. Късметът не е основният фактор. Така обяснява успеха на „Орак инженеринг“ създателят й Красимир Стоянов. Фирмата е носител на златен медал от тазгодишния Пловдивски технически панаир за успешни проекти в областта на търговията, туризма, производство, финансите и телекомуникациите на Балканите, в Русия и Украйна, в Германия, в САЩ, в Дубай и в Тайван. Трудните неща ги правим на момента, невъзможните – по-късно, е професионалното мото на 35-годишния Красимир Стоянов, собстеник на софтуерната „Орак инженеринг“. Член е на Управителния съвет на Българската асоциация на софтуерните компании. Интересът му към високите технологии е от детството. Като ученик в Образцовата математическа гимназия в Пловдив се занимава с програмиране, тренира и стрелба. Печели стипендия от „Нефтохим“ и рафинерията плаща следването му в Техническия университет в Пловдив, а той работи през лятото като системен администратор в компанията. Защитава докторат в Абърдийн, Великобритания. 3 г. работи в БНБ като програмист. Основава „Орак инженеринг“, когато е на 25 г. и оттогава „всеки ден му е интересно“. Пътува много – обикновено за година и половина международният му паспорт свършва – страниците не стигат за нови печати. През свободното си време кара ски, но най-много обича да прекосява пустини и природни феномени по всички континенти. Последното разтъсващо преживяване е от преминаването през целия Гранд каньон. Интересува се обаче и от културите на различни народи. Казва, че ако човек иска, може да намери общ език с всекиго. - Г-н Стоянов, вие имате офиси и представителства и в Гърция, Македония, Румъния, Сърбия, Турция, Русия, Украйна, Тайван, технически центрове за поддръжка в Мюнхен и Ню Йорк. Каква е тайната? - Софтуерът трябва да е универсален, а не предназначен за тесен локален пазар. Освен това трябва да разполагаш със собствено ноу-хау, да произвеждаш продукт, който можеш да продаваш, и да планираш няколко години напред. Доброто познаване на пазара също е важно, сега развиваме маркетинговата си мрежа в Западна Европа и САЩ. Няма нужда да измисляш топлата вода, трябва да знаеш какво да я правиш. - Чуждестранните клиенти лесно ли се насочват към българска фирма? - Не, доверието трябва да се спечели. Обслужваме критичен бизнес – ако системата на един ресторант, СПА център или хотел спре, той не може да работи. Например в договорите ни за софтуер за вериги бензиностанции има клауза, с която се задължаваме да платим неустойки, ако програмата спре и не отстраним проблема до определено време. Когато си готов да гарантираш за качеството на продукта си по този начин, доверието е по-голямо. Adidas и Siemens също са наши клиенти. - Като страна непрекъснато се конкурираме с Румъния. На ниво високи технологии същото ли е? - Не се съревноваваме с румънците, а работим с тях. - На изложението в Тайван очертаха ли се нови тенденции в бизнеса с информационни технологии? - Югоизточна Азия в момента е горещ пазар. Като изключим Индия в Югоизточна Азия не се произвежда софтуер, а има огромна нужда. По едни или други причини в региона не си сътрудничат активно с Индия и търсят фирми от други държави. Имат огромни технологични паркове, много по-големи от Бизнес парка в Младост, които стоят празни. Софтуерът не се прави за 1-2-3 години. А ние като държава имаме традиции още отпреди 1989 г. След това се доразвиха с писане на компютърни програми по поръчка на международни компании, запазихме ги, умножихме ги и вече имаме собствени цялостни разработки. - Сключихте ли конкретна сделка на изложението? - Решихме в Тайван да не продаваме софтуер, а да го даваме под наем. Сключихме договор с местни телекоми и 1000 хотела, които от следващия летен сезон ще ползват през интернет компютърна система за резервация и настаняване срещу месечна такса. - Казахте, че сме страна с традиции в писането на компютърни програми, но целият бранш се оплаква от липсата на хора. Някои фирми прибягват до наемане на специалисти отвън. Вие как решавате този проблем? - Не е вярно, че няма кадри. Просто трябва да си ги намериш. Непрекъснато търсим специалисти и имаме повече хора, отколкото ни трябват реално. В България имаме към 60 специалисти, а общо на Балканите са около 100, без да броя хората в структурите ни в Русия, Украйна и Германия. Имаме си собствена „люпилня“ и така решаваме проблема, преди да е възникнал. Когато вземем човек, без значение на какво ниво е, тръгва и върви отдолу нагоре. Оценяваме не само техническите умения, а и личните качества, и потенциала за развитие. Правим и друго - съобразяваме се с пазара. Използваме технологии, за които в момента има кадри. На изложението SYSTEMS в Мюнхен се срещнахме с 200 наши студенти там и 6 ще бъдат на стаж във фирмата през лятото. Освен със студенти работим и с ученици. Трябва от сега да се погрижим след 6-7 години също да има качествени кадри. Проблемът не е само във висшето образование, а и в средното. - Работите тясно с туристическата индустрия. Съвсем скоро внедрихте решения в два петзвездни хотела у нас, предстои ви и за хотелски комплекс близо до Баден-Баден. Какво друго планирате? - Готови сме с онлайн резервационна програма, която ще заработи за хотелите в Банско, Пампорово и Боровец. Интернет резервациите тепърва ще се развиват много. Миналата година беше новаторско, а за догодина считам, че ще се приема вече като стандарт. Тези системи успяват да уплътнят “дупките” за по 3-4 дена в използваемостта на хотелите. Пазарът се променя. Хората вече не са толкова скептични за уреждането на почивка през мрежата. Разбират, че е много по-лесно, бързо, а и все повече семейства имат достъп до интернет. - Над какво работите в момента? - Започнахме следваща версия на продукта ни, той ще бъде без аналог на пазара в Европа. Бюджетът за разработката е огромен. В него ще съберем натрупано за 11 години ноу-хау с технологии на бъдещето, които в момента се разработват в световните лаборатории. - Какво е бъдещето на информационните технологии у нас? - Въпросът е в това да се научим да продаваме продукт, а не труд. Например ние наемаме немци да работят за нас, произвеждаме софтуер в България и после го продаваме в Германия. Интелигентните нации изнасят продукти, а пък не толкова интелигентните изнасят суровини, за да може другите да произведат краен продукт и да им го продадат обратно скъпо. - Има ли заблуди в бранша? - Не мога да кажа. Възможно е пък аз да съм заблуден. Интервюто взе Ива Валериева