Гюргево предлага: Без пътна такса по Дунав мост

Русе и Гюргево работят за подобряване на инфраструктурата на Дунав мост, съобщи вчера секретарят на кметството в румънския град Петре Рошу на конференцията на тема „Общините и бизнесът – партньори за икономическо развитие” в София.
Дима Неделчева Русе и Гюргево работят за подобряване на инфраструктурата на Дунав мост, съобщи вчера секретарят на кметството в румънския град Петре Рошу на конференцията на тема „Общините и бизнесът – партньори за икономическо развитие” в София. Рошу обяви, че 5 млн. евро ще бъдат вложени в ремонтирането на Моста на дружбата и прилежащите пътища, като 70% от тях се осигуряват от международно финансиране. На 29 февруари в Гюргево ще се обсъждат начините за разпределяне на таксите, постъпващи от преминаване на Дунав мост, каза още той. По думите му приходите от тях ще бъдат използвани за модернизация на съоръжението. За форума е поканен председателят на българския парламент Георги Пирински. Има възможност пътната такса за преминаване на Дунав мост на обществени транспортни средства от двата града да отпадне, съобщи още Рошу. Това щяло да бъде крачка и към обединяване на обществените транспортни компании. Освен това двата града обсъждат и друг съвместен проект на стойност близо 1 млн. евро - обща зона за свободно време. Слаба координация, лоша комуникация Добрата координация между националната и местната власт все още липсва в България, макар финансовата децентрализация да е сериозна стъпка напред, каза Гинка Капитанова, изпълнителен директор на Фондацията за реформа в местното самоуправление. Местна власт, предприемачи и чуждестранни експерти обсъдиха вчера как да се сътрудничат по-ефективно, за да се насърчи икономическият растеж. Според Гинка Капитанова и общините, и държавата у нас все още са пасивни. ''Успехът в национален мащаб рядко се дължи на некоординирани инициативи на регионално или общинско равнище. Предизвикателството пред България е да се съгласува националната с регионалните стратегии за развитие”, заяви Джон Брадли, международен консултант по стратегиите за развитие от Ирландия. Комуникацията с българските институции не е на нужното ниво, смята Милена Дачева от Българската асоциация на агенциите за регионално развитие (БАРДА). ''Има случаи, в които фирми са чакали по 1 месец, за да получат официален отговор от МРРБ и други институции'', коментира Дачева. Национална агенция за регионално развитие? България има нужда от Национална агенция за регионално развитие, която да си сътрудничи с местните агенции, смята Ян Хавелка, инвестиционен съветник и генерален директор на „ЧекИнвест“ от 1992 г. до 1999 г. „ЧекИнвест“ е агенцията за инвестиционно и бизнес развитие на Чешката република. Там тя подпомага местните агенции за регионално развитие и този клъстерен подход води до успешно сътрудничество в усвояването на структурните фондове на ЕС, каза още Хавелка. По думите му Българската агенция за инвестиции (БАИ) трябва не само да насърчава чуждестранните, но и българските капитали. „Нашата дейност е фиксирана в привличане на инвеститори и тяхното обслужване на централно равнище”, каза за ''Класа'' по този повод Стоян Сталев, изпълнителен директор на БАИ. Според него създаването на регионални структури на агенцията за инвестиции би било излишен разход в бюджета. Подобни регионални служби има агенцията за малки и средни предприятия, каза Сталев. ''Чешката агенция за инвестиции отдавна има опит с европейските фондове, но българската агенция за инвестиции няма нужда на този етап от регионални звена'', смята Сталев. Предвижда се агенцията за инвестиции да участва в публично-частни партньорства с общините и бизнеса за изграждане на индустриални зони със средства от регионалното министерство, каза още той.

Станете почитател на Класа