Георги Ангелов старши експерт в институт „Отворено общество“ През последните няколко месеца дебатът по данъците, доколкото го имаше, беше силно концентриран върху плоския данък. И то както по идеологически причини, така и защото този данък е по-интересен за обществото. Едва през последните дни - след публикуването на данъчните проектозакони, започна да се обръща по-сериозно внимание и на останалите данъчни промени. А за разлика от плоския данък всички останали промени увеличават данъчното бреме. Плосък данък Въвеждането на плосък данък от 10% от началото на 2008 година е най-сериозното намаление на пределните ставки на облагане на труда, откакто се правят данъчни реформи. От всеки допълнително изкаран лев държавата ще прибира само 10 стотинки под формата на данък върху доходите. В резултат - стимулите за труд ще са значително подобрени, а стимулите за укриване на доходи ще се намалят (макар че няма да изчезнат заради все още високата осигурителна тежест). При намалението на данъка върху печалбата до 10% в началото на 2007 година приходите от този данък започнаха да се увеличават с огромни темпове от над 40% спрямо предходната година. Това е по-бързо, отколкото ръстът, при който и да е друг данък. Осигуровките бяха намалени с 6% през 2006-а, но приходите от осигуровки са по-високи, отколкото бяха планирани. Вероятно това ще се получи и при данъка върху доходите, поради което ниската ставка от 10% на практика ще донесе повече приходи на държавния бюджет. Опитът на другите страни, въвели плосък данък, показва, че въвеждането му (и то с ниска ставка) стимулира икономиката и увеличава темповете на развитие и ръста на заетостта. Няма причина това да не се случи и в България. Кой печели и кой губи? Освен плоския данък през 2008 година ще има и множество други промени, които ще се отразят на данъчноосигурителната тежест върху труда. Минималният осигурителен праг ще бъде увеличен малко, а много рязко. Ще бъде премахнат необлагаемият минимум, ще се запази и намалението на осигуровките с 3%, което влезе в сила от 1 октомври. На практика повишаването на максималния осигурителен праг ще „изяде“ голяма част от намалението на данъка върху доходите за хората от средната класа, докато премахването на необлагаемия минимум ще направи нещо подобно с останалите данъкоплатци. Въпреки това огромната част от данъкоплатците ще усетят положителен ефект от въвеждането на плосък данък под формата на по-ниски задължения към държавата. Ако вярваме на статистиката, в резултат на премахването на необлагаемия минимум хората от няколко бранша ще плащат повече данъци, отколкото плащат до момента. Според класификацията на Националния статистически институт това са „хотели и ресторанти“, „операции с недвижими имоти“, „строителство“, „образование“, „търговия и ремонт на автомобили, лични вещи и стоки за домакинството“. Имаме обаче сериозни основания да не се доверяваме напълно на тази статистика. Защото едва ли някой вярва, че средната брутна заплата в строителството е 350 лева (по-скоро е между два и три пъти по-висока). Още по-малко вероятно е брокерите на недвижими имоти да имат ниски доходи или пък автомонтьорите и работещите в туризма. Учителите от своя страна току-що получиха увеличение на заплатите, което ще ги направи едни от големите печеливши от плоския данък (въпреки премахването на необлагаемия минимум). Отгоре на това държавата ще компенсира всички в бюджетния сектор, които имат по-ниски доходи. И в същото време ще повиши и минималната заплата с темп, два пъти по-висок от инфлацията. В този смисъл броят на пострадалите от премахването на необлагаемия минимум и другите промени в облагането на доходите ще бъде минимален. А с течение на времето ще се стопи до нула. Защото след максимум година-две нивото на заплатите ще стане такова, че всички ще печелят от плоския данък много повече, отколкото са загубили от останалите данъчни промени по облагането на доходите. Което не означава, че тези съпътстващи плоския данък промени са оправдани в момента. По-близо до хората След десетилетие обсъждане аргументи и опити за промяна на конституцията от 2008 година общините ще могат сами да определят местните данъци. Това е добре, доколкото местните власти и местните общности реално ще влияят на финансите на своята община. Без толкова много да се оплакват, че правителството не им дава достатъчно пари. В същото време по-добре е данъчните решения да се вземат по-близо до хората, за които реално ще се похарчат тези пари. За съжаление и тук не всичко е гладко. Защото според проектозакона общините ще имат свобода да увеличават местните данъци спрямо сегашните нива. Но няма да могат да ги намаляват. Неясно защо правителството не смята за нормално да допусне местните власти да имат право да намаляват данъчното бреме. А на практика ги задължава да го увеличат или в най-добрия случай - да го оставят същото. И това се прави от правителство, което самото намалява някои от данъците. Акцизи Както стана практика през последните години, и през 2008-а ще има повишаване на облагането с акцизи. Причината отново са изискванията на Европейския съюз, които трябва да се изпълняват. И за съжаление това ще продължи още поне 5-6 години. Най-голямо е увеличението на данъчното облагане на тютюневите изделия, като то ще се повтори в същия размер и през 2009 и 2010 година. Не е малко и увеличението на акциза върху течните горива. По-символично е облагането на електроенергията за бизнес и административни нужди. Като цяло увеличението на акцизите се очаква да донесе повече приходи, отколкото се връщат обратно на данъкоплатците под формата на плосък данък. Разбира се, при толкова голямо увеличение на акциза върху цигарите не е за пренебрегване и възможността сивата икономика толкова да се увеличи, че да не се съберат и досегашните нива на приходи. Все пак опитът от предходното шоково увеличение на акциза върху цигарите показа, че това наистина носи стотици милиони лева повече приходи. Така че е реалистично да очакваме немалък ръст за бюджета. Общо преразпределение На база на данъчната политика през 2008 година можем да очакваме преразпределението през бюджета да се запази високо или дори да се увеличи. Планира се приходите в държавния бюджет да достигнат над 44% от БВП, а разходите – над 41%. Това е показател за нарастващта роля на държавата в икономиката. То няма да има положителни последици, ако се задържи твърде дълго. Страни, в които държавата има твърде голямо влияние върху стопанството, не се развиват много бързо. Просто бюрократите не са толкова ефективни, когато решават за какво да харчат парите на данъкоплатците.