Дълбокото разединение на нацията е последица от действията на политическите сили. Разединение, което, както и да се преценява, представлява катастрофален провал за политическия, така наричащ се, елит,
в неговата цялост.
Не е за първи път. Манипулацията, която имам предвид, е отдавна взета на въоръжение от политическия елит и той мачка с нея общественото съзнание, според своя си интерес. Така е не само в България. Но наше и право и дълг е да гледаме и съдим проблема в България, а не да се оставяме да ни успокояват, че и другаде е така.
Имам предвид оценката и отношението към негласувалите. Този път те са грубо казано половината от избирателите. Не са гласували по различни причини. Но има нещо общо. То е липсата у тях на убеждение, че виждат пред себе си кандидати и политическа платформа, които искат да подкрепят на всяка цена.
Този е главният факт, посочен от гласуването на 4 април. Половината от избирателите не са видели в никоя от предложените листи на кандидати и програми онова, което да ги мотивира да направят всичко, но да изразят лична позиция с гласа си.
Фактът, че някой не е гласувал, не го заличава от списъка на българските граждани, не го освобождава от задълженията му, не го лишава от правата му. Нито дава каквото и да било право на политиците – и управляващи, и опозиция – да се правят все едно, че го няма. Сякаш не е и съществувал в деня на избора.
И преди и след избора, българското общество е съставено от всички свои граждани. Но „различно звучи“, като се каже, че първата политическа сила е получила 26-27 на сто /от гласувалите/, а не 13-14 на сто /от имащите право на глас/. А втората след нея – че е получила 17-18 на сто /от гласувалите/, а не 8-9 на сто /от гласоподавателите/. И т.н. по ранга от резултатите. Същата операция за „по-добро звучене“ ще се повтори и ако все пак се успее да се формира коалиция, която да излъчи правителство. Коалиционерите ще афишират подкрепата на примерно 35-40 на сто от гласувалите. Но това ще бъдат най-вероятно само 10-15, максимум 20 на сто от избирателите.
Манипулацията за „по-добро представяне“ на нещата, надали се прави само, за да бъде пощадена самовлюбеността на политиците. Струва ми се, че главната й цел е да прикрие от общественото съзнание /поне донякъде, поне за броени дни/ дълбокото разединение на нацията като последица от действията на политическите сили. Разединение, което, както и да се преценява, представлява катастрофален провал за политическия, така наричащ се, елит, в неговата цялост.
Светът живее във време на изключителни изпитания. Пандемията ковид 19 /много учени виждат зад нея следващи я, още по-трудни за преодоляване/.
Климатичните промени /зависими или не от човешката дейност/.
Геополитическите сблъсъци /неизбегнати на територията на никой от континентите/.
Социалните борби /в условията на небивало нарастване на неравенствата/.
Самоубийствените атаки срещу биологичната същност на човека /прикрити зад заблудите на модерни борби за равенство/. И кой знае още какво, което не сме успели още да разпознаем и именоваме.
Опасно самозаблуждаваща илюзия е, че спасението ни може да бъде осигурено само от принадлежността ни към едни или други обединения и съюзи, от връзката ни с един или друг наш съюзник /предпоставя се – наш доброжелател/. Спасението на българската държава, нация, общество, тежестта на България във всеки съюз, или в отношенията с всяка друга държава, зависят най-първо и в най-висока степен от единството ни. Нашето единство!
От най-известния гражданин, от най-първия политик, до последния по азбучния ред гласоподавател, всеки в един или друг миг е срещнал и научил спомена за завета на хан Кубрат и образа създаден от него за снопа пръчки.
В последните седмици, съвременният ни мъдрец Ахмед Доган, върна мислите ни към завещаното от Кубрат, с призива да следваме това, което чертаят понятията заедност и заедно.
Бламирането на политическия елит от половината избиратели и дълбокото разединение между фракциите на този елит в току що избрания парламент, поставят всички българи пред съдбоносна дилема.
Или ще успеем да надмогнем разединенията ни и по пътя на единството, съединението, заедно, ще направим всичко за спасението на България и на българщината, или ще пропилеем може би последния ни шанс в рамките на цивилизацията.
