През 2013 г. надеждата надуваше платната на партията на Борисов, но днес като воденични камъни й тежат рухналите ремонтирани вчера пътища, подпорната стена до Созопол, която не била хотел, а „къща за птици“
Как се казва кметът на Будапеща и защо това е важно за нашите парламентарни избори? Важно е, защото местните избори в унгарската столица са пример за това как опозицията успя да счупи доминацията на „Фидес“, партията на премиера Виктор Орбан. А Орбан управлява от 2010 г. През 2019 г. кандидатът на обединената опозиция Гергей Карачон даде повод на политическите му опоненти да пият шампанско в столицата Будапеща. Успехът ги окрили и в края на м.г. опозицията в Унгария направи общ фронт за парламентарните избори 2022 г., в който влизат партии от целия политически спектър – леви, десни, либерали, зелени.
А как е при нас? Всички се обявяват против ГЕРБ, искат „да изметат“ и „изчегъртат“ партията на Бойко Борисов от властта. Но не се обединяват, поне преди вота. И така на практика може да й помагат. Защото за т.нар. протестен вот се борят БСП, „Има такъв народ“ на Слави Трифонов, „Демократична България“, АБВ, Изправи се.БГ плюс Отровното трио, партията на Васил Божков „Българско лято“... Пълният списък ще стане ясен на 17 февруари, когато изтича срокът за регистрацията на партиите в ЦИК.
В резултат на изборите на 4 април от едната страна ще имаме ГЕРБ и ВМРО (ако войводите успеят да влязат в 45-ия парламент), а от другата - всички изброени. Социолозите дават шанс за парламента на четири от посочените партии (ГЕРБ, БСП, „Има такъв народ“, ДПС), максимум шест – плюс Изправи се.БГ и ВМРО.
Може ли партия ГЕРБ да бъде „бита“?
На изборите през 2017 г. гласуваха 54% от имащите право на глас 6,8 милиона българи. Че гласоподавателите не са толкова става ясно дори като се погледне сайта на Националния статистически институт. Там пише - „Към 31 декември 2019 г. населението на България е 6 951 482.“ Това са последните официални данни, по които ще бъдат съставени избирателните списъци.
Каква ще бъде избирателната активност на 4 април днес и врачка не може да предвиди. Ако линейките хвърчат и пищят като през ноември, може да падне и под 30%. И тогава ще се премерят т.нар. твърди ядра на партиите. Тук ГЕРБ сякаш имат предимство – симпатизантите на Бойко Борисов са по-млади и коронавирусът по-малко ги плаши, за разлика от симпатизантите на социалистическата партия.
Но дали е така? Дали чиновническата армия на управляващите ще им остане вярна или ще пасува? Признак, че сред кадрите на ГЕРБ цари объркване е постъпката на Валентин Николов, шеф на комисията по енергетика в Народното събрание, който в понеделник напусна парламента, за да се устреми към висок пост в Българския енергиен холдинг.
Партия, която е твърдо убедена в победата си, слага важните си кадри начело на депутатските листи, за да демонстрира увереност в победата и във водената политика. А случаят "Николов" по-скоро прилича на окопаване за престой в опозиция. В такава ситуация управляващите, докато могат, слагат на важни позиции свои проверени бойци и така си гарантират, че политиката им и в бъдеще ще бъде продължена, дори да не са начело на изпълнителната власт. Или най-малко, че ще могат да уредят в съответните ведомства свои хора.
ГЕРБ управлява с малко прекъсване от 2009 г., а това неминуемо води до изхабяване и умора. За разлика от тях социалистите са мобилизирани за реванш, независимо от вътрешнопартийните крамоли.
Мобилизирани са и от „Демократична България“, както и хората на Мая Манолова.
Което не означава, че ГЕРБ лесно ще изпадне от първото място. Но едно е да си пръв сред едно малко по-малко от теб „парче“ и няколко „дребосъка“, а съвсем друго, ако парламентът се раздели на две по-големи парчета и други две или четири почти равностойни. Такъв парламент още не сме имали.
Ако този вариант се осъществи, евентуалният съюз анти-ГЕРБ няма да изглежда изкуствен и не на място, както бе през 2013 г. Тогава ГЕРБ имаше най-много депутати – 97, а следващите ги социалисти - 84 и Борисов можеше да застане в позицията на моралния победител, от когото подло са отнели короната на властта. А и по това време ГЕРБ все още беше млада партия. През 2013 г. надеждата надуваше платната й – тогава не партията на Борисов, а червените изглеждаха уморени. Сега обаче е друго. Като воденични камъни на управляващата партия тежат свлачища, срутища, калища , нагънати матистрали и рухнали мостове.
И не на последно място – хаосът с коронавируса и ваксинирането. Както и фактът, че нашето правителство е заложило на „куца ваксина“, която развитите държави не прилагат на хора над 55 години. И от която дори Южна Африка се отказа, защото е неефективна срещу местния вариант на коронавируса. А той рано или късно ще стигне и да нас.
В България най-многобройни са поколенията родени през 50-те и 60-те години на миналия век. Тези хора са над 55 години, точно те са и сред най-дисциплинираните гласоподаватели. А сега какво им казва властта? Ще ви ваксинираме с ваксина, за която казват, че много – много не пази, но това не е вярно - нашите вирусолози на държавна заплата знаят по-добре от швейцарските и германските, не гледайте какво тръбят медиите – на тях сензации им дай.
С каква „благодарност“ към властта ще отидат да гласуват тези хора? Особено, ако са минали през изпитанието „Ковид-19“ и са разбрали, че от раздадените милиони за тестове, например, до тях нищо не е стигнало, защото теста са си платили сами. Както и цялото лечение, по време на което въобще хич не са почувствали загрижеността на държавата.
Опасността от вируса може както да откаже хората да гласуват, така и да мобилизира ядосаните да „накажат тези горе“, които са ги забравили. Сред ядосаните може да се окажат както близки на починали от коронавирус, които смятат, че роднините им не са получили нужната помощ и подкрепа, така и лекари и медицински сестри, които през ноември и декември караха по няколко смени нон стоп, защото просто нямаше кой да ги смени. И които са в правото си да питат властта – сега ли разбрахте, че повечето ни медицински кадри са в предпенсионна възраст, сега ли разбрахте, че в здравеопазването не достигат хора.
Със сигурност много ядосани са заетите в затворените бизнеси. И всеки път, когато социалният министър Сачева им казва от екрана какви грижи е положила за тях държавата, сигурно имат желание да замерят с нещо телевизора.
Този гняв може да залее днешните управляващи, но той ще работи и за консолидирането на опозицията. Добрите политици умеят да разчитат знаците, които им подава гласоподавателя и да се съобразяват с тях, колкото и голямо да е егото им.
Ако не ги препъне ината на Слави Трифонов, който отсега твърди, че няма да се коалира със системни партии. Ако групата на шоумена е достатъчно голяма (както сочат социологическите прогнози), "Има такъв народ" може да минира съставянето на каквото и да е правителство - и на ГЕРБ, и на опозицията, дори и останалите опозиционери да се обединят. И да се отиде на предсрочни избори.
Така че управляващите може да са прави, когато уреждат ценните си кадри с възлови постове в държавните структури.
А изборите на 4 април може и да не счупят ГЕРБ, но със сигурност ще счупят всички прогнози.
