Тръмп няма нужда да атакува Иран. Но има достатъчно причини да напише в Twitter, че с тази смела стъпка президентът на САЩ спря Третата световна война в Близкия изток. При това само два месеца преди старта на предизборната надпревара
Валентин Радомирски завършва Московския държавен институт за международни отношения. От 1976 г. до 1992 г. работи в Министерство на външните работи на България, като преминава всички рангове от стажант-аташе до пълномощен министър. Бил е извънреден и пълномощен посланик на страната ни в Румъния и неакредитиран посланик в Молдова. В периода 2005-2009 г. е съветник по външната политика и националната сигурност в кабинета на министър-председателя. Съосновател и член на Българско дипломатическо дружество. Носител на почетния знак „Златна клонка на МВнР”. В момента е изпълнителен директор на Института за икономика и международни отношения.
- Посланик Радомирски, Близкият изток става все по-близък и все по-горещ. След ескалацията на напрежението през последните дни в Близкия изток имат ли все още дипломатите полезни ходове? Колко голям е шансът им да постигнат деескалацията, за която призовава и България – позиция, изразена и след КСНС при президента Радев днес?
- Дипломатите винаги имат полезни ходове, дори и след войните. Друг е въпросът от каква база започват дипломатическите усилия – преди, по време или след военните действия. Обикновено първата и особено втората фаза са най-трудни за дипломатите, тъй като противоборстващите страни все още се надяват на победа и трудно могат да оправдаят пред своите граждани дипломатическите компромиси на фона на потенциалните или реални жертви.
Настоящата ескалация представлява трудност за мирна, успокояваща напрежението дипломация именно поради постигнатите през последните две години нива на взаимни обвинения между САЩ и Иран.
Няколко фактора оказват съществено влияние върху дипломатическите възможности.
Първият е, че и в двете страни през тази година предстоят важни избори – в Иран през февруари, а в САЩ през ноември. Всеки компромис от страна на управляващите в двете държави може да окаже негативно влияние върху националистическите части от електората, а той и в двете страни по различни исторически причини заема съществен дял.
Второ, парадоксално е, че американците със собствените си ръце доведоха на власт в Багдад шиитски организации и проирански групировки. За първи път в историята една арабска държава попада под властта на шиитите. „Арабската пролет“ в Близкия изток, в която американците меко казано взеха активно участие, позволи на Техеран да създаде „шиитска дъга“ или „шиитски полумесец“, тоест съюз на държави с преобладаващо или голямо шиитско население срещу алианса на сунити-уахабити, подкрепян от САЩ и Запада. Това е сравнително нова, но засега стабилно оформяща се геополитическа реалност в региона. Трябва да се има предвид, както знаят колегите арабисти, че шиитите в арабския свят са по-склонни да се идентифицират първо като шиити, а чак тогава като араби, докато сунитските араби поставят арабската си идентичност по-високо. Така спечелената през последните години по-широка подкрепа за Иран ще затрудни военни планове за по-нататъшна ескалация, без обаче да може да ги предотврати напълно.
Трето, решаващо значение може да имат два очертаващи се през последните години ситуационни съюза. Единият е във формата „Астанински процес“, в който Иран участва заедно с Русия и Турция. Вторият е започналото сближаване във военно-политическата сфера между Китай, Русия и Иран, последното свидетелство за което бяха проведените в последните дни на миналата година военноморски учения на трите държави в Персийския залив. Тези очевидно дразнещи САЩ съюзи могат да послужат както като възпиращ фактор, така и като аргумент на „ястребите“, желаещи по-нататъшна ескалация.
- Ударът в Ирак и убийството на иранския генерал Касем Сулеймани бе извършен по безпрецедентен начин. Техеран обеща ответни мерки и започна да изпълнява заканата си. Докъде според вас ще стигне този конфликт? Още повече, че убитият Сулеймани бе изключително популярен в региона, наричат го „легенда“.
- На този етап не всичко около решението на Тръмп да ликвидира Солеймани е ясно. Според The Times, това е станало във Флорида, където американският президент е почивал. Според изданието Тръмп искал да използва т. нар. “експлозивна технология“, нанасяйки удар върху човек с образа на "народен герой и революционен освободител", осъзнавайки, че такъв драматичен акт ще предизвика огромен резонанс не само в Иран, но и в целия Близък изток и ще дестабилизира обстановката. В тази връзка The New York Times твърди, че Пентагонът, провеждащ операцията по заповед на Тръмп, не я е считал за „разумна“ в този вариант и е смятал за неубедителни аргументите, че Солеймани планира серия от атаки срещу американските военни и дипломати в Багдад. Разузнавателните сводки за ситуацията в Близкия изток показвали, че „няма нищо необичайно в пътуванията на Солеймани до Сирия, Ливан и Ирак“.
Има и други подробности. Държавният секретар на САЩ Майк Помпео и вицепрезидентът на САЩ Майк Пенс са се застъпвали за по-строги политики спрямо Иран. Според The Washington Post именно Помпео е „убеждавал Тръмп да извърши операция за елиминиране на Сулеймани“ в продължение на няколко месеца, свързвайки я с перспективата президентът да „остане на президентския стол“. Същевременно пред американския президент са били ясно идентифицирани възможните рискове: началото на нова война в Близкия изток, ответните действия на Техеран, спирането на борбата срещу ИДИЛ, ограничаване на всички дипломатически възможности за спиране на иранската ядрена програма и крайно отрицателна реакция на Ирак. Между другото, последното вече се осъществи - иракският парламент гласува за изтегляне на чуждите войски от страната.
- КСНС, проведен при президента заради напрежението в Близкия изток, се обедини около пет точки. Навреме ли бе свикан Съветът, актуални ли са решенията? Кои са реално преките рискове за България?
- Рисковете за България са идентифицирани отдавна. Преди десетина година при споровете за разполагането на американските ПРО в Европа стана ясно, че още тогава Иран имаше на въоръжение ракети, които могат да поразяват територията на България. А на наша територия има разположени американски военни в т.н. „съвместни военни съоръжения“. Пентагонът и съответно неговите военнослужащи бяха обявени със закон от иранския парламент за „терористи“ , т.е. за легитимни цели. Така че България може да попадне в оптиката на иранските планове „за отмъщение“. Не е нужно, да не казвам, че е вредно, да разпространяваме недоказаните твърдения, че генерал Сулеймани бил „мозъкът“ зад атентата в Сарафаво. Може само да приветстваме своевременното решение на президента Радев да свика екстрено съвещание на КСНС.
- Премиерът Борисов опроверга след КСНС твърдението, че Солеймани е „мозъкът“ на атентата, за който и вие споменахте. Бившият ни посланик в САЩ Елена Поптодорова обаче направи сензационното изказване по-рано, че тя е донесла доказателствата за вината на иранския генерал. Откъде е това разминаване?
- За доказателства се говори пред съда и органите, разследващи атентата, а не пред телевизиите. Когато правораздавателните органи не са се произнесли, подобни обвинения могат да ни струват скъпо. За разлика от други случаи, този път съм склонен да приема тезата на министър-председателя.
- Европа също реагира предпазливо на кризата, още в първите си реакции лидерите призоваха за деескалация. Къде е ЕС в целия този сложен близкоизточен пъзел?
- Говорейки за Европа, трябва да откроим активността на френския президент. От момента, в който се появи на Елисейските полета, Макрон се опитва да узурпира ролята на бъдещ лидер на „новата Европа“ и като следствие от това не пропуска възможността да посочва съществени разминавания с Вашингтон, с което периодично вбесява Доналд Тръмп.
В тази връзка са и демонстративните контакти на Париж с Москва и Пекин. Тази седмица в телефонен разговор на Макрон с руският президент Владимир Путин, иницииран от френската страна, са били обсъдени „много теми“. От тях най-интересното в контекста на Вашия въпрос е изявлението на руския лидер за тясно сътрудничество с Турция при контрола на ситуацията в най-експлозивната сирийска провинция Идлиб. Както и загрижеността на лидерите на Русия и Франция относно перспективите за влошаване на регионалната ситуация във връзка с терористичното нападение на САЩ в Багдад. Много важно е, че Макрон, буквално в разрез с позицията на Белия дом, отново се е изказал в подкрепа на Съвместния цялостен план за действие (JCPOA) по иранската ядрена програма, от който преди почти две години САЩ се оттеглиха след едностранното решение на Тръмп. Същият кръг от въпроси е бил повдигнат и в телефонен разговор на ръководителя на китайската дипломация Ван И и френския външен министър Жан-Ив Дриан, като последният изрично е заявил, че Париж „се противопоставя на използването на сила в международните отношения и смята за необходимо да се зачита териториалният суверенитет на Ирак“. Според министъра френската страна възнамерявала да участва заедно с Китай в ограничаване на ескалацията на напрежението, предизвикано от терористичната атака срещу Сулеймани. И с Русия, както следва от уверенията, дадени от Макрон на Путин предишния ден.
Възможно ли е външната за региона на Близкия изток проекция на френското влияние да придобие по-силен антиамерикански нюанс и какво влияние може да окаже това върху външната политика на САЩ и лично на Тръмп в навечерието на президентските избори? Засега това са реторични въпроси без отговор на сегашния етап.
В Европа започва да се очертава мълчалив консенсус, че Съединените щати не само „направиха нещо нередно“, но и преминаха „червена линия“, отвъд която събитията могат да загубят управляемост. Едва ли има разумни хора, които искат това, но всички вече основателно се страхуват от подобен вариант. В подобни сложни моменти се доказва геополитическата субектност. Дали Европа няма да го пропусне отново предстои да видим в следващите дни.
- Наблюдателите още в първите часове на напрежението лансират различни версии около основния въпрос – може ли да се отключи мащабна война?
- Калкулаторът на военните способности показва, че в действителност в района около Иран Пентагонът има не повече от петнадесетина хиляда боеспособни войници, които са откровено малко за нашествие по суша в Иран, дори и да имат осигурени изходни плацдарми. Без десетократно по-голям контингент не може да става въпрос за каквато и да е война – голяма или малка, ако войната е истинска.
Но ако я провеждате само в Twitter, картинката се променя драстично. С убийството на Сулеймани Тръмп с един куршум, всъщност ракета, удари три цели наведнъж. Първо, демонстрира твърдост, каквато очакват много американци от своя президент. Той предизвикателно игнорира всички публични международни правила и никой не можа да направи нищо против това. По този начин преди изборите през ноември беше добавен допълнителен плюс в политическия му портрет.
Второ, той постави Пентагона в положение, в което не му остава нищо друго, освен да започне подготовка за изтеглянето на войските от Ирак.
Очевидно е, че иранците няма да взривят тайно атомна бомба в САЩ, но могат лесно да превърнат в ад живота на американския контингент в Ирак. С ракетната си атака Техеран вече демонстрира как ще изглежда това. От изстреляните 15 ракети 11 удариха целите в две въздушни бази, а прехвалената американска противовъздушна отбрана не успя да прехване нито една. И това при условие, че както съобщават арабски агенции, Техеран е предупредил Багдад предварително за предстоящия обстрел. Освен това Тръмп вече започна публична търговия около условията за изтегляне на американския контингент от Ирак, говорейки за милиарди долара неустойки.
И най-важното - докато всички с ентусиазъм обсъждат темата за Третата световна война, която предстои да започне, обществеността и по-важното – медиите, напълно забравиха за импийчмънта. Но това е единственото оръжие, останало на демократите срещу Тръмп. При липсата на силни юридически аргументи опонентите му силно акцентираха върху емоционалния компонент на обвинението. Но ескалацията на напрежението в Близкия Изток го засенчи напълно. И го засенчи много удобно. Съдейки по изявленията на иранското ръководство, ракетният удар по две американски въздушни бази в Ирак (върху една от тях САЩ дори планираха да разположат своите самолети Б-52) е бил „достатъчен отговор“. Въпреки че Пентагонът уби ирански генерал, а в резултат на ракетния обстрел нито един американски военен или дори цивилен не беше ранен.
Така че всъщност Тръмп няма нужда да атакува Иран. Но има достатъчно причини да напише в Twitter, че с тази смела стъпка президентът на САЩ спря Третата световна война в Близкия изток. При това само два месеца преди старта на предизборната надпревара, която започва през март.
- Доколко Доналд Тръмп преследва вътрешно-политически цели, свързани с евентуалното му преизбиране, и доколко - чисто икономически и търговски? Например – хаос и покачване на цената на петрола, което според прогнозите може да засегне основния конкурент на САЩ – Китай?
- На сегашния етап икономическите цели остават на втори план. Високите цени на петрола са изгодни за САЩ и неизгодни за Китай. Но те са изгодни и за редица други производители на петрол, голяма част от които са опоненти на САЩ като Русия и Венецуела. Тръмп заплаши със санкции Иран и Ирак и според някои съобщения във Вашингтон вече се разработват санкционните схеми срещу Багдад. Но и двете страни при повишени цени на петрола ще получат допълнителни приходи, което е в противоречие с логиката на санкционния натиск.
- Какви са очакванията ви за срещата Путин-Меркел на 11 януари?
- Тази среща може би ще внесе известна яснота дали Европа може да има не само геоикономическа, но и значима геополитическа тежест. От една страна, досегашната политика на Меркел и доста напрегнатите през последните години отношения между нея и Путин са солиден аргумент против тази теза.
От друга страна, Германия все повече показва признаци, че трудно приема демонстрираното унизително отношение на Вашингтон към европейските му съюзници. В това отношение много негативно се възприемат плановете за санкции срещу „Северен поток – 2“. Отново на повърхността в Берлин се появиха искания за изтеглянето на американските ядрени заряди от германска територия.
Но едва ли именно на тази среща Меркел ще промени досегашната си предпазлива и внимателна политика към САЩ. За това свидетелства и изявлението на говорителя на Кремъл Дмитрий Песков, че убийството на генерал Сулеймани „няма връзка“ със съботната визита на германския канцлер в Москва. Очаквам Путин и Меркел да обсъдят преди всичко украинската криза в светлината на решенията на последната среща на лидерите от „норманската четворка“, както и ситуацията в Сирия и Либия.
Би било повече от очакванията, ако в съвместното заявление след срещата се появят не само стандартните формулировки за „търсене на дипломатически изход“ и „запазване на мира“, а инициатива на двете държави с точно определени времеви и същностни параметри за посредничество в задълбочаващото се военнополитическо напрежение край границите на Европа.
