Докато западните страни се отказват от атомната енергия, източноевропейските - от Латвия до България - залагат на нея като на сигурен енергиен източник. Особено пък ако АЕЦ се явява и добър работодател. Йозеф Бордаш е убеден, че в целия регион няма по-добър работодател от местната атомна електроцентрала. Още повече, че тя осигурява чиста енергия и не замърсява природата. Съпругата му Моника се съгласява с него и добавя, че атомната енергия е и по-евтина. Йозеф и Моника живеят в Пакс - малко градче в централна Унгария на брега на Дунав. Всеки унгарец знае къде се намира Пакс, защото там е единствената засега унгарска атомна централа. Четирите й реактора, които са пуснати в експлоатация през 1983 г., осигуряват общо 2000 мегавата електроенергия, които покриват 40 процента от потреблението на страната. Йозеф и Моника Бордаш живеят с двете си деца доста комфортно - в къща с шест стаи и голям двор на спокойно място в края на града. Йозеф работи в централата от 16 години, а Моника преподава география и история в едно от местните училища.
По подобен начин живеят и мислят много други жители на градчето Пакс. Около 30 на сто от трудоспособното му население - близо 2500 души - работят в атомната електроцентрала и печелят по около 1200 евро на месец. А този доход е два пъти по-висок от средния за Унгария. Така че не е никак чудно, че в района на Пакс атомната енергия има много привърженици.
И не само в Пакс - в цяла Унгария подкрепата за атомната енергия е традиционно висока, а антиядрено движение не е имало никога и надали ще има скоро. Дори сред силно разединената политическа класа цари консенсус по въпроса за необходимостта от развитие на ядрената енергия. Унгария планира да модернизира четирите си съветски реактора, да удължи изтичащите им експлоатационни срокове и да построи два нови ядрени блока.
При това Унгария съвсем не е изключение в региона: в цяла Източна Европа продължават да залагат на атомната енергия - от Прибалтика до България. В Литва и Полша населението е против ядрения ток, но на съответните правителства идеята за изграждане на атомни мощности изобщо не им е чужда. Чехия, Словакия, Румъния и България пък имат по-конкретни планове за разширяване на производството, които като цяло се подкрепят от мнозинството граждани на четирите държави.
Въпреки това пред тези планове има редица спънки - и в четирите страни в миналато ядрените мощности нееднократно са създавали проблеми със сигурността. След спирането на литовската Игналина през 2009 г., българската АЕЦ край Козлодуй е смятана за най-ненадеждната ядрена мощност в цяла Източна Европа. А дори и в Пакс, където централата се води сигурна, през 2003 г. имаше много сериозен инцидент. Освен това в почти всички страни от региона въпросът със складирането на отработеното ядрено гориво засега няма решение.
Но не само по тази причина редица експерти се отнасят с неразбиране към исканията за развитие на атомната енергия. "За съжаление няма политическа воля за развитие на възобновяемите енергийни източници", отбелязва унгарският енергиен експерт Ада Амон. Говорителят на правителството Ференц Кумин обаче уверява, че страната ще изпълни предписанията на ЕС, които предвиждат до 2020 г. делът на новите енергийни източници да достигне 20 на сто.
По „Дойче веле“