Европейските стратези се фокусират в значителна степен върху източните и южните съседи на Европа. И с основание: случващото се там има голямо влияние върху стабилността на тези региони и на Европа като цяло.

И все пак, в крайния Запад има един съседен регион, който също е заплашен от нестабилност: Великобритания и Ирландия.

Причината е задаващият се двоен вот, който ще има гигантски последици за двете страни и за останалата част на Европа. Британският премиер Дейвид Камерън обяви, че през 2017 г. ще има референдум за британското членство в Европейския съюз, а само след една година Шотландия ще гласува дали да остане част от Обединеното кралство.

Никой не бива да си прави илюзии за последиците, които едно британско напускане на ЕС или едно шотландско напускане на Обединеното кралство би имало върху Ирландия и най-вече върху мирното споразумение в Северна Ирландия. И не само това: евентуален резултат в полза на независимостта в Шотландия би насърчил и други движения, стремящи се към автономия или независимост от централното правителство. Достатъчно е да споменем Каталония.

Референдумът на Камерън, насрочен за 2017 г. - при условие, че той бъде преизбран на предстоящите през 2015 г. парламентарни избори - все още изглежда доста отдалечен във времето. Но ирландските научни среди възприемат много сериозно последиците за страната им от евентуалното британско напускане на ЕС.

Едно от нещата, които ги безпокоят, е какво ще се случи със специалните англо-ирландски търговски отношения. Преди влизането на Великобритания и Ирландия в ЕС през 1973 г. ирландската икономика беше почти напълно зависима от тази на Обединеното кралство. Това подсилваше усещането за зависимост на Ирландия от някогашните й колониални управници.

Присъединяването към ЕС освободи Ирландия от тази зависимост. “ЕС позволи на ирландците да изградят собствена самоличност”, казва Мелани Хуър, заместник директор на Института за британско-ирландски изследвания към Университететския колеж в Дъблин.

“Една малка държава се нуждае от многостранно обкръжение. ЕС предостави това по много начини”, допълва Бригид Лафен, директор на Центъра за модерни изследвания “Робер Шуман” към Европейския университетски институт във Флоренция.

Членството в ЕС допринесе за извличането на отровата от британско-ирландските отношения, но връзките останаха много тесни поради географски, исторически и езикови причини.

Според скорошните статистики, Ирландия е петият по големина екпортен партньор на Великобритания. През първите 11 месеца на 2011 г. близо една трета от целия ирландски внос е дошъл от Великобритания. Всъщност, Ирландия внася повече стоки от Великобритания, отколкото от всички останали европейски страни.

Колкото до ирландския износ, 4,49 милиарда евро или 57 процента от целия износ на Ирландия през юли 2012 г. е бил за ЕС, като 30 процента от целия износ е бил за Великобритания и Белгия. Ирландската република е вторият по големина търговски партньор на Северна Ирландия.

Очевидно, единният пазар на ЕС е извънредно благоприятен за Ирландия. И макар че за разлика от Ирландия Великобритания не прие еврото, съществуването на единния пазар позволи на двете страни да запазят силните си търговски отношения. Според анализатори това би било подложено на опасност, ако Великобритания напусне ЕС и единния пазар.

А какво би се случило със Северна Ирландия, ако Великобритания излезе от ЕС или ако шотландците гласуват за излизане от Обединеното кралство?

Членството в ЕС на Великобритания и Ирландия се отрази благотворно на Северна Ирландия. С течение на времето то допринесе за уталожването на кървавия конфликт в провинцията, който представляваше проблем за европейската стабилност, както и за тази на Великобритания и Ирландия.

Помните ли нападенията на Ирландската републиканска армия срещу британски военни бази в Европа? Помните ли как терористични организации от останалата част на Европа и отвъд нея подкрепяха тези нападения? Провинцията преливаше от оръжия, омраза и страх.

Ожесточеният конфликт може да се завърне като последица от шотландската независимост или от британското излизане от ЕС. “Ако Шотландия се отцепи, лоялистите в Северна Ирландия може да започнат да настояват и за нейната независимост”, смята Хуър.

“Изхождайки от лоялността им към короната, възможно е те да генерират ожесточена съпротива за евентуално обединение на острова”, допълва Хуър. Шин Фейн, ирландската националистическа партия, която отдавна се бори за обединение на Ирландия, може дори да се осмели да настоява за това.

Това не са празни спекулации. Историческото мирно споразумение от Велики петък през април 1998 г., което трябваше да сложи край на отдавнашния конфликт в Северна Ирландия, просъществува. Но то се нуждае от постоянно подхранване, за да поддържа доверие и стабилност между протестантската и католическата общности в Северна Ирландия.

Докато Великобритания и Ирландия се стараят да възстановят икономическия растеж, последното нещо, което някое от двете правителства би искало е националистите от двете страни да използват нарастването на безработицата за собствените си политически цели. Ето защо е време европейците да започнат да обръщат внимание на възможните проблеми, които къкрят до тях на запад.

По БТА