Едва 0,8 процента икономически ръст предричат експертите на страните-членки на ЕС от Източна и Югоизточна Европа. Това означава, че те се справят с кризата по-добре, отколкото ЕС като цяло. Държавите от Източна и Югоизточна Европа преживяват известен конюнктурен подем. Той обаче трудно би могъл да бъде определен като траен, тъй като за това липсва необходимата устойчивост на основата. Износът е по-скоро в застой, динамика липсва и в частните инвестиции, докато обществените се свиват поради бюджетните проблеми, изпитвани от повечето държави. А бързо съживяване на инвестициите надали би могло да се очаква в контекста на трайно отслабеното търсене на кредити и извършваното от банките преструктуриране на пасивите. Заради несигурността в икономическото положение и напрегнатата ситуация на пазара на труда частните домакинства също са сдържани в потреблението си.
На базата на данните от второто тримесечие може да се заключи, че Чехия, Полша и Унгария са се отблъснали от дъното. Положително изненадва не само Чехия, където брутният вътрешен продукт (БВП) е нараснал с 0,7 процента спрямо предното тримесечие, а рецесията е приключила независимо от политическите вълнения. В Полша ръстът от 0,4 на сто надминава очакванията, макар и с малко. За Унгария показателите са по-скоро разочароващи - увеличението е едва 0,1 процента и то въпреки добре развиващата се автомобилна промишленост и лекия подем в промишленото производство.
Негативно влияние върху икономическата ситуация в държавите от Източна и Югоизточна Европа оказват и предположенията за бъдещата по-малко експанзивна парична политика на Съединените щати. В Източна Европа все пак пазарът реагира доста по-умерено на това, отколкото в бързоразвиващите се страни от Азия и Латинска Америка.
Прогнозите на виенския Институт за международни икономически сравнения гласят, че през тази година 11-те източноевропейски страни-членки на ЕС ще отбележат ръст от 0,8 процента. То ще бъде по-добро постижение, отколкото на общността като цяло. С отрицателен ръст е Словения (- 3,3%), но най-сериозно изглежда положението в Хърватия - най-новата членка на ЕС е вече пета година в рецесия. От 2008-ма насам брутният вътрешен продукт и потреблението са спаднали с 12 процента, а инвестициите - с цели 35 на сто.
Загриженост предизвиква Словения - единствената страна в региона, в която спадът ще продължи и през 2014-та според виенския икономически институт. И докато проблемите на Хърватия произтичат от нейната по-ограничена конкурентоспособност, то Словения има да се бори допълнително и с колапса на държавно контролираната банкова система. И за двете държави единственият начин да събудят отново доверието на инвеститорите е да постигнат консолидиране на бюджетите си с по-голям акцент върху разходната им част. Цикличната фискална политика, която сега се провежда в повечето държави от региона, обаче затруднява бързото завръщане към растежа. Още повече, че частните инвестиции не могат да запълнят празнината, отворила се от недостига на обществени инвестиции.
Положението на пазара на труда остава напрегнато, но в различните държави се констатират значителни разлики. В България например през 2013 г. настъпи краят на четиригодишния спад в заетостта, докато в Словения през тази година бяха достигнати рекордни равнища на безработицата. С изключение на Полша нивото на заетост във всички източноевропейски страни от ЕС е под равнищата от времената преди избухването на кризата. Това важи и за Сърбия, където в периода между 2008 и 2012 г. безработицата се увеличи с 8,5 процента, а и за България, където увеличението бе 6 на сто.
В някои страни проблемът се изостря допълнително от миграцията, например в Словакия, където през първото тримесечие броят на заетите в чужбина нарасна с 19 процента. Другояче изглеждат нещата в Албания, където по родните си места се завръщат все повече хора, защото вече все по-трудно си намират работа в Гърция или Италия.
По „Дойче веле“