Противно на ежедневните медийни изказвания на политици и много икономисти, еврокриза няма, пише френският професор по икономика Паскал Салин. Не е нужно единната валута да бъде спасявана. По същността си настоящата криза изобщо не е европейски паричен проблем, а дългови затруднения на страни (Гърция, Испания и някои други), които по стечение на обстоятелствата са членки на еврозоната. Става въпрос за прекомерни публични задължения, резултат от лошо бюджетно управление, но няма логическа връзка между фискалните позиции на тези държави и функционирането на евросистемата.        
Трябва да подчертаем, че дефицитите, тормозещи тези нации в момента, в голяма степен бяха оправдани само преди няколко години като необходими за инициирането на т. нар. политики за възстановяване. Илюзия е да се вярва, че правителствата могат да увеличат съвкупното търсене и така да накарат бизнеса да произвежда повече. Във възможностите им е единствено да прехвърлят ресурси от създателите им към тези без заслуги. Сегашната картина в страните, които се хвърлиха към стимули през 2008 г. и 2009 г., е доказателство за провала на кейнсианския модел. Когато дадено лице или фирма са в дълг, те с право са смятани за отговорни за възстановяването на заетото, което налага да свият разходите или да увеличат производството си. Задълженията им не са проблеми, които да бъдат прехвърляни на хората, управлявали парите си по-предпазливо. Защо същата морална дисциплина да не бъде наложена на държавите?
Публичният дълг се превръща в европейска грижа дотолкова, доколкото правителствата своеволно решават, че трябва да има някаква „европейска солидарност“ в еврозоната. Само че как участието в един паричен блок съдържа в себе си презумпцията, че разточителните правителства трябва да получават помощ от останалите? Когато някой американски щат има дългов проблем, не се заговаря автоматично за „доларова криза“, просто този щат не се справя с управлението на бюджета си. С решението си да създадат изкуствена връзка между националните бюджетни проблеми и функционирането на евросистемата европейските политици на практика създадоха еврокриза. За да помогне на зле ръководените правителства, ЕЦБ купува облигациите им или предоставя ликвидност в подкрепа на разклатените им банки. По този начин институцията нарушава собствените си принципи и създава вредни изкривявания. Противно на това, което обясняват държавни лидери и специалисти през последните няколко години, единна парична зона може да функционира чудесно дори при крайно различни членки. Американската доларова зона е добър пример. Друг е т. нар. зона на франка, в която няколко африкански страни и Франция поддържат в общи линии единна валута от десетилетия (като се изключи едно спорно обезценяване).      
Еврокризата е чисто политическа конструкция без икономическо съдържание. Дори може да се каже, че тя е чудесна възможност за много управляващи да наложат някои от отдавнашните си цели на всички останали. Преди въвеждането на еврото например много политици, които се наричаха европейци, разглеждаха паричното обединение като крачка към политическото. Аз лично бяха против проекта още преди създаването му именно защото се опасявах, че надзирателите на валутата ще използват тази произволна връзка между паричната система и националните политики като повод да централизират още повече вземането на решения. Този процес вече започна и продължава да се развива. Сега господстващото мнение в Европа е, че спасяването на еврото налага не само подпомагането на безотговорните правителства в региона, но и централизиране на вземането на решения. Преди въвеждането на еврото лидерите твърдяха, че то ще подобри растежа и стабилността на континента. Дори бяха наети иконометрици, които изчислиха, че мярката ще увеличи ръста на БВП с 1%. Тогава не повярвах, а днес изглежда още по-глупаво твърдението, че една парична промяна изобщо може да реши реални икономически проблеми. Еврото вече е факт и няма причина да не бъде запазено. Истинските решения на европейските дългови проблеми са смъкване на данъците и дерегулация, към тях трябва да насочат вниманието си политиците. Европейското сътрудничество няма да изведе което и да било правителство от фискална или икономическа криза. Само националните власти, работещи независимо за въвеждането на възможно най-добри политики, могат да се надяват на успех.    

По в. „Уолстрийт джърнъл“