Унгарският премиер Виктор Орбан тази седмица обяви, че е възможно незабавно да премахне кризисния данък върху банките. Действието му се възприема като опит за ухажване на международните кредитори и евентуално за ускоряване на преговорите по споразумение за предпазно финансиране. Унгарското правителство въведе временен данък върху финансовите компании през 2010 г. Тази мярка силно понижи доходността на банките в икономика. Правителството първоначално планираше да намали наполовина банковия данък през 2013 г. и окончателно да го премахне през 2014 г. Но в реч във вторник пред австрийски бизнес лидери, много от които бяха претърпели значителни загуби в резултат на мерките на кабинета, Орбан заяви: „Правителството би могло напълно да премахне банковия данък още другата година, въпреки че подобно действие подлежи на преговори с банките.“ Банките призоваха правителството да премахне напълно данъка, след като то обяви нов налог върху финансовите транзакции по-рано тази година като част от мерките, целящи да стабилизират публичните финанси. Новият данък, с който са обложени финансовите институции, ще натовари всички финансови транзакции с дългова тежест от 0,01%. „Ако и двата данъка останат, това би нарушило споразумението от декември между банките и правителството“, заяви миналата седмица Тамаш Ковач, генерален секретар на Унгарската банкова асоциация.
Споразумението от декември, според което правителството се задължава да спазва определени бъдещи нива на данъчни ставки за банките, бе прието като примирие между кабинета и финансовите институции. То бе сключено, след като отношенията им се обтегнаха вследствие на предприети от правителството мерки, включително проект, осигуряващ по-нисък от пазарния обменен курс за домакинства, изплащащи заемите си в чуждестранна валута.
Изказването на Орбан от вторник може също да бъде прието като стъпка към постигане на финансова сделка с международни организации. През ноември Унгария поиска предварителна финансова помощ от Международния валутен фонд и Европейския съюз, за да подпомогне публичните си финанси и да понижи разходите по дълга си. Официални преговори по сделката обаче все още не са започнали, тъй като международните кредитори казват, че правителството не е спазило предварителните условия, включително изменението на противоречив закон, който според тях застрашава независимостта на Унгарската централна банка.
„Сътрудничеството с банките определено е една от важните цели на МВФ, а това изявление може би е символичен ход в тази посока“, коментират анализатори на Raiffeisen. Коментарите на министър-председателя са в тон с правителствената реторика от последните две седмици и подсказват по-положително отношение към преговорите за финансовата сделка. С ескалирането на дълговата криза в еврозоната унгарските активи пострадаха, тъй като инвеститорите се освобождават от позиции, преценени за по-рискови. „Възможностите на Унгария се изчерпаха. Трябва да бъде подписана сделка“, каза в сряда анализаторът на Renaissance Capital Мерт Йълдъз.
Като последен ход в началото на юни Михай Варга, главен преговарящ за заема на Унгария, спря финалния парламентарен вот за измененията в закона за централната банка, след като Европейската централна банка каза, че предложените от правителството промени все още не са достатъчни за осигуряване независимостта й. Унгарски високопоставени лица, сред които и Варга, приближен на Виктор Орбан, обещават оттогава да направят всички необходими промени в закона за централната банка. Всички предварителни условия ще бъдат изпълнени, за да може Унгария да започне официални преговори с международните кредитори по финансовия пакет през юли или август, каза в сряда Михай Варга.

По в. „Уолстрийт джърнъл“