Не е логично Съединените щати да оказват по-силен натиск върху Европа да реши дълговата си криза, заяви в сряда министърът на финансите на САЩ Тимъти Гайтнър. Макар че Съединените щати имат сериозен интерес да възвърнат стабилността на еврозоната, „няма как американците да искат това повече от европейците... Не можем да вземаме подобни решения вместо тях“, изтъкна той в дискусия в Съвета за международни отношения. „Има хора, които твърдят, че трябва да кажем на еврозоната по-решително какво искаме да направи тя. Не мисля така, допълни Гайтнър. Има хора, които казват, че трябва да им подпишем чек, за да не трябва те да подписват още по-голям чек с цел да подсилят валутния си съюз. Не виждам как това твърдение може да се защити.“ Ако светът се опита да ограничи товара, свързан с намирането на решение за оздравяването на еврозоната, ангажиментът на самия регион ще изглежда по-слаб, изтъкна той.
Необичайното в изказванията на Гайтнър беше, че той защити решението на администрацията на Обама да действа предпазливо по отношение на Европа поне пред обществеността, докато зад кулисите работи, за да продължи реформите в опит да успокои притеснението на пазарите за ефекта върху американската икономика. Американският президент Барак Обама се отклони от стратегията си, когато миналия петък посети пресофиса на Белия дом и призова Гърция да остане в еврозоната. Паралелно с изказването на Гайтнър перспективите пред континента все повече се помрачаваха. Moody’s Investors Service понижи кредитния рейтинг на Испания от A3 до Baa3 и предупреди, че рейтингът може да бъде понижен още до рисков статус. Рейтингът на Кипър също беше понижен. „Моментът все още представлява предизвикателство за световната икономика“, заяви Гайтнър. Той допълни, че европейските лидери признават, че „ще трябва да предприемат много повече, за да възстановят доверието“ и че отношението им сега е „различно“. „Те не минимализират рисковете. Те вече не ни казват, че усещат, че имат достатъчно време да почакат.“
Срещата на Г-20 на 18 и 19 юни ще бъде добър повод светът да чуе от Европа какви стъпки планира да предприеме тя на срещата на върха на европейските лидери, която ще се състои по-късно през месеца, изтъкна Гайтнър. Той спомена, че подходящи мерки биха били един по-силен ангажимент за финансов съюз, по-силна защитна стена, която да ограничи заразата, и известен акцент върху ръста вместо върху икономиите. Гайтнър окачестви действията, насочени към по-тесни банкови отношения с Европа, като „наистина важни“. Спасителната помощ за испанския банков сектор „е добър конкретен сигнал“, защото той илюстрира ангажимента на Европа към по-широк банков съюз. Гайтнър защити Германия и заяви, че решението й да предостави повече средства на еврозоната, едва след като необходимите реформи са извършени, е „много разумно“. „Това не се отнася само за Германия. Трябва и другите държави да я последват“, допълни той.
Според повечето прогнози американската икономика ще отбележи ръст грубо от 2% през следващата година и половина, заяви Гайтнър. „Този ръст не е толкова висок, че да доведе до голям напредък“ по отношение на понижаването на безработицата, отбеляза той, като така повтори призива на Белия дом, според който Конгресът трябва да предприеме стъпки да подкрепи пазара на труда. Ръстът „леко“ се забавя в повечето големи страни в света. През август 2010 г. Гайтнър публикува свое становище в „Ню Йорк таймс“ със заглавие „Посрещнете възстановяването“. След като той написа есето, ръстът достигна годишно средно ниво от едва 2,1%.

По „Маркет уоч“