Броят на преселниците към България се е увеличил двойно след 2007 година. Най-много са турските граждани, следвани от руснаците и арменците. Сред "новите българи" има и граждани на Сейшелските острови, Ямайка и Непал, твърди „Дойче веле“.
Историята на миграцията към Европа е дълга и неравномерна. Страни като Великобритания и Франция започват да приемат мигранти много по-рано от Германия, Белгия или Холандия. Тези три страни интензивно привличат мигрантски потоци най-вече от средата на миналия век. Относително нови цели на преселение се развиха през последните десетилетия в европейския юг - Италия, Испания, Гърция и Португалия. България изобщо няма такъв опит, но след влизането си в ЕС страната фактически се оказа сред новите имигрантски дестинации. Два пъти е скочил броят на дошлите в страната след 2007 година. Такива прогнози имаше още преди влизането на България в ЕС. Част от тези имигранти (16%) влизат в графата "транзитни" – т.е. те идват в България, но не остават.
2031 души от страни извън ЕС в момента постоянно пребивават в Бургас. Приблизително толкова са те и в Пловдив. Данните сочат, че на територията на Пловдивска област, където се правят първите сондажи, през последните години броят на чужденците от трети страни е скочил два пъти. Може да се каже, че Пловдив е "международен център на бизнеса", защото тук са регистрирани фирми от представители на над 60 страни. Най-много са фирмите на турски граждани - 827. Руснаци притежават 189 фирми, арменци - 134. Свой бизнес са регистрирали още граждани на Сейшелските острови, Ямайка, Непал, Салвадор, Южна Африка, Япония, Албания. Както може и да се очаква, те вписват максимално широк предмет на дейност: преработка на суровини, метали, търговия, туризъм, ресторантьорство, облекло и текстил.
Мариана Христова, водещ експерт в проекта за имигрантите от трети страни на Европейския колеж по икономика и управление в Пловдив, уточнява, че кризата е засегнала сериозно бизнеса на имигрантите. Преди нея фирмите на чужденците са осигурявали работа средно на 10-40 човека, днес такъв персонал са запазили само единици. Бройките са свити масово до един, двама или трима души. Статистиката от Кърджали пък показва, че част от фирмите са или пощенски кутии, или пък се използват само за узаконяване на бизнес, който практически се върти извън България - т.е. за много чужденци страната служи единствено за място на регистрация на бизнеса. Общо за България в момента у нас има 60-70 хиляди регистрирани имигранти. Реално обаче в страната постоянно пребивават между 300 и 350 хиляди граждани на други държави. В същото време всяка година 93 хиляди души напускат България. Някои от тях после се завръщат, други остават в чужбина. Засега обаче България е губеща от имигрантските потоци. Не само защото от страната излизат повече хора, отколкото влизат в нея. Икономическите параметри на двупосочната миграция също са лоши за България.
Така например Южна Европа изнася на Север не толкова работна ръка, колкото мозъци, напомня Руслан Стефанов от Центъра за изследване на демокрацията. Според икономиста в рамките на ЕС възниква нещо като еднопосочна улица - докато нискоквалифицираните хора остават в по-слабо развитите страни, то добре образованите професионалисти масово ги напускат.