Големият икономически въпрос, който си задава голяма част от света днес, обикновено се изразява в противоречията между поддръжниците на мерките за икономии и тези на мерките за растеж, пише Кристия Фрийланд. Но друг начин да се погледне на дебата е като на състезание между тези, които смятат, че правителството на XXI век може да бъде ефективно, и тези, които не смятат така.

По-добре от бюрократите

В действителност някои от най-откровените американски капиталисти започнаха да се борят срещу „Правилото на Бъфет“, което определя минимална данъчна ставка за милионерите, и срещу други призиви за повишение на данъците за най-богатите с аргумента, че е най-добре парите да си останат в банковите сметки на свръхбогатите, защото те ги използват по-ефективно от държавата. „Аз разкривам много работни места. Аз съм един от хората, които могат да помогнат на американците да излязат от кризата. Аз съм човек на Силициевата долина, който изобретява и създава“, заяви Ти Джей Роджърс, главен изпълнителен директор на Cypress Semiconductor. „Ако ме обложите с по-висок данък, или ще давам по-малко за благотворителност, или ще финансирам по-слабо компаниите за рисков капитал, или пък ще продам акциите на собствената си компания или други компании, които притежавам, като Intel и Google. Ще направя едно от тези три неща, за да върна парите на правителството.“ Той допълва, че ако това се случи, икономиката ще пострада, защото той може да инвестира пари по-добре, отколкото бюрократите от правителството.
„Парите ще отидат за програмата Cash for clunkers (американска правителствена програма от 2009 г., при която на собствениците се предоставя бонус за връщане на стари, неикономични коли, за да закупят нова, по-икономична кола) или друга програма. И някак би трябвало да повярваме, че вземането на пари от инвестициите, моите инвестиции от Силициевата долина, където те служеха много добре на икономиката, и влагането им в програми като Cash for clunkers или други нови схеми ще подобри американската икономика“, коментира той. „Това е напълно погрешно. Подобно действие ще навреди на хората, които го подкрепят. Тези мерки ще навредят на самите хора, които смятат, че ако гласуват за тях, ще получат повече пари. Това, което ще се случи, е, че икономиката, от която те зависят, ще отслабне и тогава положението им ще се влоши още повече.“
Едуард Конърд, бивш партньор в Bain Capital, фирмата за придобиване на контролни пакети, управлявана някога от кандидата за президент на републиканците Мит Ромни, изтъква същото в книгата си „Непредвидени последствия“, публикувана този месец. Подобно на Роджърс, и Конърд твърди, че като цяло обществото има полза от това богатите да са облагани с ниски данъци, защото те чрез богатството си са показали, че са най-добрите инвеститори на капитал. „За всеки долар, спечелен от успешен новатор или някой, който е поел риск и е извадил късмет, обществото получава 40 цента инвестиция. Ако обществото трябваше да плати пропорционално за всеки спечелен долар на средния потребител, той би таксувал обществото с 90 до 99 цента от потреблението му за всяко инвестирано пени – солена цена. На обществото би му излязло по-евтино, ако даде този доход на богатите“, пише той.
Много неща не са ясни в тази теория. Първо, трудно е да се избяга от очевидния личен интерес – определено е удобно да вярваме, че ниските данъци за някои не само ги облагодетелстват персонално, но също така им служат като общо благо. Спорът също така е идеологически. Десните отдавна проповядват намаляване на властта на държавата и увеличаване на властта на индивида. Това също така има особена тежест и в аргументите за относителната ефективност на частния сектор в сравнение с държавния, когато идва от устата на предприемач от технологичната индустрия от Източния бряг в САЩ през XXI в. В крайна сметка, каквито и да са политическите ви разбирания, не можете да не се съгласите, че през последните десетилетия, когато стане въпрос за променяне на света, Долината изпреварва Вашингтон.
Една причина за тази разлика може би е, че докато нашият личен и бизнес живот бе променен от технологичната революция, правителството до голяма степен не беше. За да разбера какво не се е случило и бъдещите възможности, говорих с друг предприемач, заемащ важно място в глобалната технологична революция: Нандан Нилекани, съосновател на индийския аутсорсинг гигант Infosys. Той се зае с друга пионерска дейност, като започна да работи с известното с бавните си действия индийско правителство, за да създаде уникална дигитална идентичност на всеки гражданин. Втората му кариера му го накара да погледне от друг ъгъл на държавата. Той твърди, подобно на Роджърс и Конър, че тя трябва да бъде изградена наново, но също така и че това е абсолютно необходимо, не само като основа за предприемачеството в частния сектор.

Ефективността на иновациите

„Точно както технологиите променят индустрията – търговията на дребно, издателството и т.н., те могат също да променят и правителството“, каза Нилекани. „Въпросът е, че все още не знаем как да постигнем това.“ „Ако си израснал с таблет или смартфон с хубав интерфейс и с едно натискане получаваш всичко, получаваш карти от всички места по света, ти си свикнал на определено ниво на качество и ефективност“, обясни Нилекани. Правителството не осигурява качествено нито едно от двете, което може да ни раздразни повече като граждани, отколкото като потребители. Възможно решение за компенсирането на тази празнина ни дават Роджърс и Конър със съвета си да се откажем от държавата. Нилекани защитава различна гледна точка. Той твърди, че това, което трябва да направим, е да създадем наново правителство, точно както технологичната революция накара повечето бизнеси да се трансформират.
Според Никелани тази трансформация на държавата е едно от предизвикателствата, с което светът трябва да се справи незабавно, защото той вярва, че без силно и ефективно правителство частното предприемачество е невъзможно. „Мисля, че иновациите са най-ефективни в частния сектор“, сподели той. „Но е роля на правителствата да създадат обществени блага, които да станат основа за иновации“, заяви той.