Какво точно имаше предвид председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу с думите, че ЕС трябва да се движи към пълна икономическа интеграция, която да включва „съюз на банковия сектор с общ финансов надзор и единна схема за гарантиране на депозити“? Докладът на комисията, придружен от изказването, говори още за пряка рекапитализация от Европейския механизъм за стабилност (ESM), когато банките имат проблеми с платежоспособността, пише Феликс Салмън.
Основната идея тук е елементарна и сравнително лесна за разбиране. Банките от периферията на Европа, най-вече в Испания, виждат как депозитите им изтичат към страни като Германия, където не съществува риск от девалвация. Но този вид постепенно обезкървяване на банките отслабва балансите им, а затруднените правителства от групата на PIIGS не са в позиция да подкрепят финансовите си системи с милиарди евро от спасителни фондове.

Избягване на разрухата

Предложението на Мохамед ел-Ериан, шеф на фонда за дялови инвестиции PIMCO, се приближава изключително много до това, към което ЕК се насочва. Според него една невероятно разрушителна ситуация може да бъде избегната, ако на гръцките вложители се даде незабавен достъп до регионална (вместо само национална) схема за застраховане на депозитите им, която недвусмислено е подкрепена от фискалните власти в най-силните страни от еврозоната. Това би трябвало да бъде съчетано с дори по-голяма ликвидна помощ от страна на ЕЦБ, както и от преки капиталови инжекции в гръцките кредитори от регионални фондове като ESM и многостранни институции като МВФ.
Най-вероятно точно това ще се случи, но времето на тези мерки ще бъде внимателно преценено, за да бъдат приложени след излизането на Гърция от еврозоната. Формулата е като при Lehman Brothers - чакате я да банкрутира, а после Федералният резерв дава пълен достъп на инвестиционните банки до кредитните си линии. Проблемът е, че гарантираните с вложения схеми трябва да бъдат изпитани, преди да може да им се има доверие. Дори с гаранции от ЕС в крайна сметка германските банки винаги ще си останат по-безопасно място за депозиране на пари от ирландските – а, разбира се, гаранцията ще покрие само сравнително малки шестцифрени депозити на дребно, не и огромните корпоративни парични баланси, които само най-неразумните мениджъри ще оставят на депозит в, да речем, испанската Bankia.

Неясен риск

Всичко това ни навежда на мисълта, че макар нивото на риск и несигурност в Европа да е високо и с много пространство за понижение, спадът му си има ограничения. Както Уолтър Ръсел Мийд обяснява, европейските политики, по-голямата част от които се разиграват на национално ниво в мултинационално пространство, неизбежно и фатално ще провалят какъвто и да било теоретичен икономически съюз, който еврократите се опитват да изградят. И понеже рискът не е толкова ясен, единственото нещо, за което никой не трябва да се притеснява, е изпадането в типа самодоволство, при който огромни систематични рискове се трупат, без никой да ги забележи или да се притесни от тях.
Тази гледна точка се опита да защити Насим Талеб в реч в Монреал, която бе отразена от медиите като инвестиционен съвет. Достатъчно добре познавам Насим и гарантирам, че той никога не би казал, че „препоръчва инвестирането в Европа пред САЩ“. Той искрено презира всеки, който прави подобни грандиозни и неразумни изказвания. Той обаче би се зарадвал да подчертае още веднъж темата на статията си по международни отношения: „Как потискането на волатилността прави света по-непредсказуем и опасен“. Очевидно САЩ се справят много по-добре в потискането на волатилността, отколкото Европа в момента. Това есе не може да се прочете свободно в интернет, защото трябва да се плати такса, но успях да прочета следния откъс от него: „Здравата икономическа система е тази, която насърчава ранните фалити (в нея попадат понятията „фалит на дребни играчи“ и „бързи фалити“).“ Погледнете Италия, печално известна със своите нестабилни кабинети и която е икономически и политически стабилна, въпреки че е имала над 60 правителства от Втората световна война насам (всъщност, някои експерти може да твърдят, че италианската стабилност се дължи именно на тези чести смени). По време на световната икономическа криза САЩ с радост станаха свидетели на повече фалити на свои банки, отколкото Европа, и на всичкото отгоре с радост доведоха автомобилните си производители до банкрут. Тези решения послужиха добре на страната. Според Талеб сега местата са разменени: волатилността в Европа стана неизбежна, докато САЩ приличат на морски фар и сигурно убежище. И когато и да получите статус на сигурно убежище, краткосрочните печалби (10-годишните съкровищни облигации в момента имат доходност от едва 1,65%, което се дължи повече или по-малко на факта, че пазарите молят американското правителство за повече кредити) винаги се компенсират от скритите вторични рискове, които по принцип оказват наистина силно влияние, когато най-накрая се материализират.

Правилният избор

Разбира се, нищо от това не трябва да се възприема като съвет за инвестиции. Търговията с дълги позиции за Европа и с къси позиции за САЩ би била силно рискова в момента, а възможността за загуба на пари е по-голяма от всякога. Когато Талеб още работеше като трейдър, той специализираше във видове търговия със силен риск от парични загуби. Причината е, че смяташе този вид търговия за подценен като цяло и че размерът на печалбите в малката част от случаите, когато залогът се отплащаше, можеха да покрият напълно загубите и дори да останат още средства. Но Талеб вече не търгува. Ако искате сигурно място за парите си, конвенционалната мъдрост си остава правилният избор: Германия и САЩ със сигурност са по-сигурни от Испания и Гърция. Новата книга на Насим няма да ви помогне да си намерите неоткрито сигурно убежище, но може да ви напомни, че колкото по-силна си мислите, че е дадена политическа икономика, толкова по-ужасяващо ще е сгромолясването й.