Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ): Браншовите организации трябва да участват в тръжните комисии

Според нас при проблемите на фирмите в участието им в обществените поръчки няма съществена промяна. Продължава практиката предварително да се знае коя фирма в крайна сметка ще се окаже печелившата. В това отношение ние смятаме, че трябва да има промяна в органа, който обявява и провежда класирането. Би трябвало да се повиши ролята на Агенцията за обществени поръчки. Правили сме предложение в органа да участват представители на браншовите организации, както и в комисиите за формиране на заданията и тази за класиране на участниците. Не може браншовите организации в такъв случай да бъдат упреквани в конфликт на интереси, защото така или иначе се конкурират компании от съответния бранш. Иначе при спечелването на обществена поръчка не може да се изключи напълно възможността за корупция. Ако отварянето на офертите е публично и класирането е на принципа на най-изгодна минимална цена, може да се смята, че възможностите за манипулиране са минимални и на практика изключени. Много важни са и предварителните условия за участие, защото те би трябвало да не са силно ограничителни, така че да участват само предварително избран кръг от фирми, които да могат да се договарят помежду си по време на търга. При всички случаи електронното правителство ще допринесе за ограничаване на влиянието на човешкия фактор при провеждането на обществените поръчки. Няма спор, че именно това е потенциално отворена врата за корупционните практики. Не трябва обаче да се заблуждаваме, че въвеждането на електронно правителство може да реши въпроса автоматично. Самите правила при провеждането на обществените поръчки могат да минимализират възможностите за нелегитимни практики. А някои от тях са мерки за повече публичност, участие на браншовите организации по съответно съгласувани принципи и при основен критерий – най-ниска цена. Като са създадени такива механизми, контролът е много по-реален. Именно критерият „само цена“ изключва възможността за критикуваната тактика за подобряване на офертата в рамките на търга, при което, както стана известно, държавата се оказа основен нарушител. Много често сега се изисква критерий – икономически най-изгодна оферта, при неясни и странни изисквания или провеждането на преговори, което априори залага възможност за корупционни практики. Нашата препоръка е да се избягват обтекаемите критерии и да се заложи на прозрачността.

Станете почитател на Класа