В продължение на 30 години републиканците печелеха избори с обещания да намалят данъците за средната класа или поне да спрат да ги увеличават. Нито един въпрос от вътрешната политика не им гарантираше така добре подкрепата на избирателите.
Сега обаче са в трудна ситуация. Поради огромния дефицит обещанията за намаляване на данъци не изглеждат особено практични. Освен това се тревожат, че данъчните намаления за средната класа ще увеличат бремето за хората с високи доходи, а това на свой ред ще навреди на икономическия растеж и на идеята за ограничаване ролята на правителството.
Републиканците трябва да избират между два варианта. Предпочитаният от номинирания за кандидат за президент Тим Поленти подход приема, че икономическият ръст и неуточнените съкращения на разходите ще позволят на правителството да намали данъците, без да увеличава дефицита. Другият е плоският данък и т. нар. справедлив данък, предпочитан от останалите републиканци, който отива в другата посока и може да повиши данъците за средната класа. Най-вероятно никой от тях няма да бъде въведен.
Има обаче и по-добра алтернатива с по-прост и по-ефикасен данъчен кодекс. Когато републиканците започнаха политиката на данъчни съкращения през 80-те години, гласоподавателите от средната класа бяха притеснени от високите данъци върху доходите и увеличаването им. В момента доходите на милиони граждани от средната класа намаляват доста повече поради данъците, които работодателите трябва да плащат върху възнагражденията им, а не поради данъците върху доходите им. Републиканците обаче не им обръщат внимание.

Несправедливост за семействата

Данъците, които работодателите плащат върху доходите на служителите си и които в момента представляват 15,3% от заплатите на повечето хора, финансират програмите Social Security и Medicare. Макар че проблемите в двете схеми са честа медийна тема, все още малко внимание се обръща на един детайл, а именно, че финансирането им не е справедливо за семействата. Робърт Стайн наскоро обясни в статия за „Нешънъл афеърс“, че родителите внасят пари в програмите както чрез данъците върху доходите си, така и чрез финансовите жертви, които правят, за да отгледат децата си, които ще плащат данъци в бъдеще. Но им се признават само първите вноски.
Решението на Стайн е на родителите да се предложат данъчни облекчения, като се увеличи данъчният кредит от $1500 на дете до близо $5000. Едно семейство с две деца ще може да използва кредита, за да изплати данъчните си задължения от $10 000. Това ще е огромно данъчно облекчение за милиони семейства от средната класа.
Разбира се, това намаление на данъците ще е голям удар върху приходите на федералното правителство, особено ако се съчетае със стимулиращи ръста мерки при корпоративните данъци. Има два начина да се компенсират приходите в бюджета. Първият е да се намалят данъчните облекчения. Трябва да се премахнат облекченията за държавните и местните данъчни плащания, които представляват субсидии, изплащани от хората в щатите с ниски данъци на онези в щатите с високи данъци. В идеалния случай всички тези облекчения трябва да се премахнат, с изключение на тези за благотворителни дарения и спестявания.
Вторият начин за компенсиране на бюджетните приходи е да се намали долната граница на максималните ставки. Целта на тази стратегия не е само повече хора да плащат максимални ставки. Тя ще означава също, че хората, които са готови да плащат максимални ставки, ще ги плащат и за по-голям дял от дохода. Ако ставките се увеличат достатъчно и ако се премахнат достатъчно данъчни облекчения, може да има достатъчно пари за смъкване на долната граница.
Данъчна реформа, която се опитва да набере толкова постъпления, колкото сегашната система, без да разчита, че икономиката рязко ще започне да се разраства, ще е доста болезнена. Планът на Стайн означава, че хората, които нямат деца, богати са или живеят в щати с по-високи налози, ще трябва да плащат по-големи данъци. В много случаи обаче ударът ще бъде временен, тъй като хората се местят и стават родители.

Силни стимули

Няма нужда да увеличаваме средната данъчна ставка. Горната граница, която се възприема като най-важна данъчна тежест, също няма нужда да се качва. С други думи богатите ще плащат повече, но стимулите им да работят, спестяват и инвестират ще останат.
Разширяването на данъчните кредити за родители ще отнеме голяма част от данъчното бреме, а много републиканци са убедени, че онези, които спират да плащат данъци, се вливат в редиците на защитниците на правителствената намеса. Данъчните кредити за родители обаче няма да отпишат завинаги родителите от редиците на данъкоплатците, а само докато децата им са непълнолетни. А именно родителите са онази група гласоподаватели, която е най-загрижена за бъдещето. Така че консерваторите не бива да се тревожат.
Демократите също ще си намерят нещо за харесване. Те имаха две основни възражения срещу последните данъчни облекчения: безотговорното увеличение на дефицита и несправедливото им насочване към богатите. Никое не важи за данъчната реформа.
Реформата може да бъде въведена по начин, който да не засегне постъпленията. И ще съдържа три прогресивни елемента: намаление на данъчните отстъпки, използвани предимно от по-богатите; разширение на кредитите, което е по-важно за данъкоплатците със средни доходи, отколкото за тези с високи доходи; увеличение на сумата от по-големите възнаграждения, която е обложена с най-високата ставка. Така данъчното бреме ще бъде разпределено в по-горните категории.
Все ще останат елементи, по които да се спори. Либералите биха искали да увеличат данъчните ставки, за да наберат повече пари, отколкото по сегашния кодекс, а консерваторите ще искат да намалят разходите и данъците. И все пак новият данъчен кодекс ще се хареса много повече от сегашния и на либерали, и на консерватори. Семействата от средната класа ще си отдъхнат малко. Някои млади хора, които искат да са финансово стабилни, преди да мислят за семейство или за повече деца, може да получат стимул да го направят.
Та какво не ви харесва? Ако републиканците са се уморили да намаляват данъците на семействата от средната класа, демократите може да подемат инициативата.