Фред Палс Блумбърг „Роял дъч шел“, „Ексон мобил“ и изобщо цялата петролна индустрия са изправени пред повишаване на разходите за експлоатиране на канадските катранени пясъци, най-големите петролни залежи в света след Саудитска Арабия. Причина за това са усилията да се обуздаят глобалните промени в климата. Канадското правителство изисква отделяния при производството на петрол въглероден диоксид да се заравя. Процедурата може да оскъпи производствените разходи с $2 до $13 за барел, изчислява „Пембина“, екоорганизация със седалище в Албърта. В момента добивът на суров петрол от областта струва около $60 на барел. Увеличаването на разходите вероятно ще стигне до потребителите, което ще доведе до по-високи сметки за енергия и нарастване на инфлацията. Преди три дни в Ню Йорк цените на петрола достигнаха рекордните $117 за барел. Скокът е провокиран от нарастващото търсене в развиващите се пазари, като Китай и Индия, от заплахите за запасите в Нигерия и стачката в британска нефтена рафинерия. Увеличаването на разходите в Канада „са важни от гледна точка на това как пазарът гледа на света“, смята Майкъл Уитнър, оглавяващ отдела за анализ на петрола във френската банка „Сосиете женерал“. „По един или друг начин това ще повиши цените за канадските петролни пясъци“, завършва той. Европейският съюз, Канада, Норвегия и Австралия са сред страните, въвеждащи нови правила за индустриите, които потребяват или произвеждат енергия. Според регулаторните мерки въглеродният диоксид трябва да се съхранява под земята вместо да се изпуска в атмосферата. Натрупването на въглерод, причинено от изгарянето на фосилни горива, е сочено като основна причина за глобалното затопляне. Нов под Саудитският министър по петрола Али ал Наими заяви през март, че е малко вероятно производството на петрол да падне под $60-$70 за барел, тъй като алтернативи, като канадските катранени пясъци и възобновяемите източници, са станали приложими при тези нива. Повишаващите се разходи за проучвания означават, че интервалът $70-$80 за барел е „новият под“ на цените, заяви на 10 април в Париж Кристоф дьо Маржери, главен изпълнителен директор на френската компания „Тотал Ес Ей“. Дьо Маржери и ал Наими присъстват на започналия вчера (събота, 19 април – бел. ред.) Международен енергиен форум в Рим, в който участват общо 40 управители на компании и 90 министри на енергетиката. В дневния ред са включени управляването на прехода към икономика с малко въглеродни емисии и овладяването на рекордните цени на енергията. „Разходите по улавянето и съхраняването на въглерод по всяка вероятност ще трябва да се поемат от петролните компании“, заяви в телефонно интервю на 15 април Джеф Чапман, председател на британската Асоциация за улавяне и съхраняване на въглерода. Той обаче отказа да се ангажира с конкретни цифри. „Този процес позволява проучването на нетрадиционни източници на петрол, тъй като без него това просто няма да е възможно“, добави той. Планирани са инвестиции за $15 млрд. След 2012 г. добиващите покрития с петрол пясък, заровен под мочурище на Северна Албърта, ще трябва да съхраняват въглеродните емисии, вместо да ги изпускат. Отделените газове идват от горивата, захранващи машините, използвани за разчистване на земята, обработване на катранените пясъци и транспортиране на крайния продукт. Албърта е канадската провинция, отделяща най-много въглероден диоксид. Миналата година тя прие регулаторни мерки, които принуждават компании, като „Шел“, да намалят отделяните парникови газове на единица производство. Компаниите, които не успеят да покрият изискванията, трябва да платят 15 канадски долара за всеки метричен тон. Парите ще се внасят във фонд, който ще финансира нови екологични технологии. Базираната в Хага „Шел“, саудитската „Арамко“ и „Маратон ойл“ от Хюстън са планирали инвестиции в размер на $15 млрд. за увеличаване капацитета на рафинериите си в САЩ, като идеята е в тях да се обработва по-тежкият канадски петрол. Според правилата на ЕС на рафинериите вече им се налага да ограничат отделянето на въглероден диоксид, за да се придържат към определените тавани. Наред с други индустрии като металургичните предприятия и електроцентралите, работещи с въглища и природен газ. В момента Европейската комисия преразглежда основно програмата си за търгуване на емисии, за да може да реализира целите си - намаляване на парниковите газове с 20% до 2020 г., като за база се приемат равнищата от 1990 г. Голямото замърсяване на Канада „Компаниите планират инвестициите си при минимална цена от $60 за барел, така че допълнителното перо за съхраняване на въглерода може да се окаже доста значимо“, заяви в телефонно интервю на 16 април Джейсън Кеней, анализатор в отдела за корпоративно банкиране към Ай Ен Джи. Политиките за ограничаване на въглерода могат да възпрат инвестициите, тъй като компаниите вече се сблъскват с данъци върху извънредните печалби, плащания за право на ползване и завишаване на разходите в индустрията, добави Кеней. Трите най-големи петролни компании в Европа - „Шел“, „Бритиш петролиъм“ и „Тотал“, разчитат канадските петролни пясъци да компенсират спадащото производство при традиционните петролни проекти. На 5 декември „Бритиш петролиъм“ създаде сътрудничество с базираната в Калгъри „Хъски енерджи“, като до 2015 г. ще похарчи около $5,5 млрд. за пътя на петрола от катранените залежи на Албърта до пазара. Канадските петролни пясъци съдържат около 177 млрд. барела петрол, който може да се добие с наличните технологии. Количеството се равнява на всички петролни запаси на Иран и Либия, взети заедно. Процесът на добиване е сред най-големите източници на вредни парникови емисии в Канада, а до 2015 г. те могат да се удвоят с увеличаване на производството, гласи доклад на ООН от миналата година.