Адриана Младенова След като инфлацията през 2007 г. достигна най-висока стойност от 1997–1998 г. насам – 12,5% с натрупване, потребителските цени са един от индикаторите, които ще се наблюдават внимателно от анализаторите през тази година. Инфлацията води до намаляване на покупателната способност на парите, т.е. до обедняване на населението при равни други условия, което е причина за високия обществен отзвук и недоволство, който поражда всяко осезаемо поскъпване на цените. Обещанията на политиците и икономистите са инфлацията през настоящата година да бъде по-ниска от миналогодишната. Натрупаната инфлация от началото на годината обаче само за първите два месеца достигна 2,5% според данни на НСИ, а за последните 12 месеца (февруари 2007–февруари 2008 г.) инфлацията с натрупване е 13,2%. Хранителните стоки отново растат най-бързо и имат най-висок принос в покачването на потребителските цени. Храните растат най-бързо Какви са мерките, които може да предприеме правителството, за да намали инфлацията? Една от критиките на противниците на валутния борд са свързани с факта, че в условията на паричен съвет централната банка, в случая БНБ, не може да провежда активна парична политика, т.е. не може да определя основния лихвен процент или да влияе директно на паричната маса, а оттам и на цените в икономиката. Но това не е и нужно. Защото именно валутният борд е механизъм, който осигурява стабилност на парите в икономиката и не позволява на управляващите да предприемат политики, които водят до хиперинфлация – като печатане на пари, рефинансиране на губещи предприятия и пр. За периода 1991-1997 г. (преди валутния борд) инфлацията в страната средно на година е над 200%, докато за периода след въвежданото на борда от 1998 г. до 2007 г. инфлацията на годишна база е 7,4%. В същото време средногодишният реален темп на растеж на икономиката за периода 1991-1997 г. е отрицателен – минус 3,9%, а в периода с валутен борд икономиката расте средно с 5%. Очевидно е, че валутният борд не пречи на борбата на правителството с инфлацията, а точно обратното – той е гарант за наличието на относително стабилно ценово равнище. Цените в икономиката обаче зависят не само от интервенциите на паричните власти, но и от чисто пазарни механизми – търсене и предлагане. През 2007 г. наслагването на няколко фактора доведе до инфлация над очакваната за България. От една страна, имаше шокове на предлагането - засушаване, което беше съпътствано от рекордно ниски добиви на зърнени култури, зеленчуци и плодове и увеличаване на цените на петрола на международните пазари. От друга страна, се увеличиха административните цени (ток, вода, такси и цени за лекарски услуги), хармонизацията на данъчния режим с този на ЕС доведе до покачване на акцизите, конвергенцията на цените в страната със средните нива за ЕС и директни плащания и помощи от еврофондовете също спомогнаха за относително високата инфлация в страната. Монетарната политика на Европейската централна банка (ЕЦБ) също влияе директно върху нивото на цените в България чрез промяна на паричната маса в икономиката поради наличието на фиксиран курс на лева към еврото. През 2007 г. растежът на кредитите и широките пари в еврозоната достигна значителни размери – двуцифрен годишен прираст, което автоматично означава увеличаване на паричната маса в българската икономика и „внасяне” на инфлация от Европа. Насърчаване на предприемачите Миналата година БНБ се опита да противодейства на кредитния бум, като използва единствения инструмент, който й е позволен в условията на паричния съвет – увеличи минималните задължителни резерви (МЗР) за търговските банки от 8% на 12%, което влезе в сила от 1 септември 2007 г. Това на практика означава оскъпяване на отпускането на кредити от страна на търговските банки, което би могло да доведе до забавяне на темпа на растеж на кредитирането. Мерките, които правителството може да предприеме, за да понижи инфлацията в условията на паричен съвет, са свързани с въздействието върху реалния сектор в икономиката по посока на насърчаване на предприемачеството и бизнес активността на икономическите субекти. Ако предлагането в икономиката се увеличи, т.е. повече стоки и услуги се произвеждат в икономиката, натискът върху цените ще е по-нисък. Следователно, основните мерки и политики, които правителството трябва да реализира, са следните: - Предприемане на рестриктивна фискална политика, включително по отношение на заплатите в бюджетния сектор. Заплатите в бюджетния сектор и субсидираните държавни предприятия не трябва да растат по-бързо от производителността на труда и трябва да следват тренда на номинално повишение на заплатите в частния сектор, а не да го изпреварват. - Премахване на търговските и нетърговските пречки пред търговията, доколкото позволява членството в ЕС. - По-гъвкав пазар на труда и премахване на пречките пред наемане на работна ръка в страната от трети страни. - Намаляване на административната тежест за бизнеса, което ще активизира бизнес предприемачеството и ще повлияе благоприятно върху предлагането в икономиката. - Увеличаване на свободния достъп до различни сфери – намаляване и опростяване на лицензите и регулациите; премахване на минимални цени и тарифи при регулираните професии. Според становище на ЕЦБ в пазарните сегменти със слаба конкуренция може да се наблюдава по-силна от очакваното динамика на заплатите и увеличаване на възможността за влияние върху цените, което поражда риск за ценовата стабилност. - Насърчаване на частните спестявания в икономиката чрез намаляване на облагането на труда и увеличаване на втория стълб на пенсионната система. Данъчното облагане води до свръхданъчно бреме и до изземване на ресурси от частния сектор, които биха могли да се използват за създаване на капитал. - Реформи в публичния сектор – най-вече в секторите образование, здравеопазване, което да доведе до повече конкуренция в секторите и намаление на сивата икономика. - Оптимизация на работата на държавната администрация с цел повишаване на гъвкавостта на работната сила. Намалението на държавната администрация и по-ефективното използване на публичните средства ще освободят ресурс, който може да се използва в частния сектор, вкл. и на пазара на труда.