Цените на вътрешния пазар на страната трябва да бъдат отделени от световните цени

На 12 април тази година Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) на Министерството на финансите на САЩ въведе забрана за внос на произведени в Русия алуминий, мед и никел. Освен това на американските компании е забранено да предоставят услуги за придобиване на тези метали, да ги изнасят, реекспортират, продават или доставят.

Изключение се допуска единствено за вноса на алуминий, никел и мед с произход Русия, които са произведени преди 13 април 2024 г. Забраната на Вашингтон се отнася за транзакции, свързани с покупка на руски метали на стоковите борси.

В отделно изявление Министерството на финансите на САЩ каза, че отсега нататък на Чикагската стокова борса (CME) и Лондонската метална борса (LME) е забранено да извършват сделки с алуминий, мед и никел с руски произход. „Борсите за метали играят централна роля в улесняването на търговията с индустриални метали по света. Предприемайки съвместни действия, САЩ и Обединеното кралство лишават Русия и нейните производители на метали от важен източник на доходи“, се казва в изявление на министерството .

Очевидно решението на OFAC е съгласувано с британците. Освен това преди Нова година Лондон обяви забрана за внос на руски метали - алуминий, мед, никел и редица други, но се забави с въвеждането им в сила. След американското изявление на 12 април, Лондон незабавно потвърди, че отсега нататък няма да има сделки с руски метали на LME (с изключение на онези партиди, които са произведени преди 13 април).

За справка ще ви информирам, че още преди забраната, обявена от Министерството на финансите на САЩ, САЩ вече бяха ограничили вноса на руски метали. През 2021 г. Америка е внесла от Русия алуминий и алуминиеви изделия на стойност 612 милиона долара, мед и медни изделия на стойност 100 милиона долара, никел и продукти от него на стойност 158 милиона долара, а през миналата година общият внос на тези продукти групи възлиза само на 70 милиона долара.

А съгласно резултатите от първото тримесечие на тази година - само $0,1 млн. Такъв рязък спад се обяснява с факта, че през февруари-март миналата година Вашингтон въведе защитни мита върху много руски стоки, включително алуминий, мед и никел.

Британската ситуация е различна. Въпреки разгръщащата се санкционна война на Запада срещу Русия през 2022 г. на островите на Мъгливия Албион са внесени руски метали за общо $25 млрд. На следващата година вносът на метали намалява, но не радикално - до $15 млрд. Следователно текущата забрана за внос на руски метали сега ще бъде много силен шок за Великобритания. Забраната ще бъде особено силна и може би смъртоносна за Лондонската метална борса.

LME търгува с алуминий, мед, цинк, никел, калай, кобалт, молибден, литий, както и скрап от черни метали, арматура и горещо валцована стомана. В резултат на това се формира цената на металите, от която се ръководят продавачите и купувачите по света при подписване на договори за директна доставка.

Борсата е и „пазар от последна инстанция“, където се продава метал, който не може да намери купувач по такива договори. Инфраструктурата на LME включва множество складове, но борсата не ги притежава. Имат борсови марки, LME сертифицира складовете и техните оператори. Борсовите марки притежамат над 500 склада, много от които дори не са на островите на Мъгливия Албион, а в континентална Европа, САЩ и Азия.

Съгладно данните от LME, през март 2024 г. делът на руския първичен алуминий в складовата й система е бил повече от 91% (около 312 хиляди тона). При никела този дял е 36%, при медта – 62%. Тези цифри показват, че Лондонската метална борса е жизнено зависима от руските ресурси. Много наблюдатели и експерти вече коментираха решението на англосаксонските санкции за руските метали като смърт на LME. Някои казват, че може да дойде още тази година, други смятат, че ще бъде доста по-дълго и мъчително.

Първата реакция на пазара на изявлението за англосаксонските санкции на 12 април беше скок в цените на металите. Очевидно се дължи на факта, че участниците на пазара се страхуват от намаляване на предлагането на метали. Русия е ключов производител и на трите метала, произвеждайки 6% от световното производство на алуминий (второ в света след Китай), 4% от медта (6-то) и 11% от никела (4-то).

Алуминият, който се използва за производството на широка гама от продукти, поскъпна с 9,4% в понеделник (15 април), най-голямото еднодневно увеличение за 37-те години на контрактите за доставка на алуминий. Никелът, широко използван в батериите за електрически превозни средства и производството на стомана, се повиши с 2,7%. Медта се повиши с 0,4% до близо 9 500 долара за тон, най-високото ниво от 22 месеца.

Експертите спорят какво ще се случи с руския метал. Ще изчезне ли от световния пазар? Всички стигат до заключението, че Русия има много алтернативни купувачи на метали. Очевидно Китай е на първо място. Дори преди 12 април тази година имаше много висока динамика на износа на руски метали за Поднебесната империя.

Така през 2023 г. износът на алуминий от Русия за Китай се е удвоил. Русия се превърна в основен доставчик на този метал за Китай. Въз основа на резултатите от първата половина на 2023 г. доставките на никел за Китай са се увеличили един път и половина (все още няма данни за цялата година).

Как ще се търгуват руските метали? Според източници на Reuters търговията с руски метали ще продължи на извънборсовите пазари, но там ще се извършва с отстъпки. Не е ясно обаче, отстъпки спрямо какви цени? Ако LME реши да живее дълго, тогава ценовите цели ще изчезнат. Много експерти смятат, че борсата LME ще бъде заменена от Shanghai Exchange доста бързо.

На 15 април Bloomberg публикува статия New Metals Sanctions Push Russia Further Into China's Embrace („Новите санкции върху металите още повече тласкат Русия в обятията на Китай“). Тя започва със: „Санкциите на САЩ и Обединеното кралство срещу руските метали ще затвърдят ролята на Китай като купувач от последна инстанция на Москва за ключови суровини и ще засилят ролята на Шанхай като форум за определяне на цените на материали, които са критични за световната икономика.“

И още: „Забраната на LME за новопроизведен алуминий, мед и никел в Русия вероятно ще доведе до още по-голямо увеличение на китайския внос. Шанхайската фючърсна борса също остава единствената голяма стокова борса в света, която приема руските доставки на трите метала.

Разбира се, лондонският пазар на метали реализира добри печалби поради монополното си положение. А основната печалба идва от манипулирането на цените на акциите. Това обаче изисква поддържането на високи обеми на търговия. Как да ги задържи обаче, ако са спрени доставките от Русия?

Разбира се, не всички са песимисти за бъдещето на Лондонската фондова борса. Руският метал може да продължи да тече към островите на Мъгливия Албион, но през други страни и под марката на други производители. Просто купувачите на лондонския пазар ще трябва да платят малко повече.

Като пример се дава ситуацията с руското злато, доставките на което бяха блокирани от англосаксонците малко след началото на СВО. След известно време руското злато се върна на британския пазар, но сега маршрутът му започна да минава през Дубай и златото започна да се продава със съответната премия.

Много руски експерти отбелязват, че за местните компании няма голяма разлика къде да доставят метал - в Лондон или Шанхай. Някои казват, че е по-добре да се доставя на приятелски Китай. Но противниците смятат, че когато се прилага към Китай, понятието „приятелски“ е много неясно и двусмислено. Факт е, че Шанхайската борса се контролира от група, която синолозите условно наричат „комсомолците“.

Тази група има тесни връзки с Уолстрийт и Вашингтон и е в опозиция на настоящия лидер на Китай Си Дзинпин, който провежда политика за укрепване на държавата и нейния суверенитет. Ето какво четем в един телеграм канал относно евентуалното прехвърляне на руски метал от Лондон към Шанхай: „За нас, колкото и странно да звучи, няма голяма разлика къде се определят цените на нашите продукти, в Лондон или Шанхай . И едната, и другата борса се контролират от нашите опоненти.”

Сред руските експерти отдавна се говори, че цените на вътрешния пазар на страната трябва да бъдат отделени от световните цени, особено цените на суровините. Вече успяхме да свършим малко работа по черните метали (чугун и стомана). За цветните метали обаче , дори не е имало опити.

След 12 април започнаха да се чуват гласове, че „няма лошо без добро“, че англосаксонските санкции ни дават шанс да създадем собствена борса за цветни метали. Посоченият по-горе телеграм канал казва в тази връзка: „...обемите на производство и обемите на износа позволяват да се създаде не толкова голяма, но поне суверенна борса някъде във Владивосток, условно на остров Руски.“

Разбира се, наивно е да се смята, че такава борса някъде във Владивосток ще определя цените на цветните метали на целия световен пазар. А и, честно казано, нямаме нужда от това. От моя гледна точка твърде голяма част от цветните метали, произвеждани в страната, се изнасят. Така през 2022 г. по-малко от една четвърт от произведения първичен алуминий е продаден на вътрешния пазар, останалата част е изнесена главно в страни извън ОНД. Като цяло около 80% от общото производство на основните цветни метали и 70% от редките метали се изнасят.

За импортозаместване говорим отдавна. За съжаление често това се оказва заместване на вноса на стоки от една страна с ...внос от друга. А трябва да има заместване на вноса със създаване на производството му вътре в страната. Пълното заместване на вноса на цялата гама стоки всъщност ще означава индустриализация.

А широкомащабната, пълноценна индустриализация ще изисква такива обеми цветни метали, че ще поеме (особено на първите етапи) целия вътрешен добив и производство на цветни метали. Например Китай е най-големият производител на първичен алуминий в света (през 2022 г. делът му достигна почти 60% от световното производство на този метал), но на самия него не му е достатъчно. Както отбелязах по-горе, той увеличава вноса на този метал от Русия.

Имайки това предвид, трябва да мислим не как да пренасочим доставките на алуминий, никел, мед и други цветни метали от Лондонската борса към Шанхайската борса, а как да разширим тези експортни доставки вътре в страната. Тогава може да стане ясно, че се нуждаем от собствена платформа за покупка и продажба на цветните метали, произведени в Русия.

Автор: Валентин Катасонов ; Превод: С.Т.