Агресивната риторика, насочена срещу Москва, не пречи на Франция да купува руски ВПГ. При това повече от всеки друг в ЕС през първото тримесечие - с 600 милиона евро.

Париж е критикуван за това и се отправят призиви за прекъсване на търговските връзки. Какво ще направи Макрон?

Двойни стандарти

През първите три месеца на 2024 г. Русия е увеличила доставките на втечнен природен газ за Франция със 75% на годишна база, според аналитичния център КРЕА. Москва е спечелила над 600 милиона евро, уточнява „Политико“. Въпреки че втечненият газ не е под санкции, покупката на милион и половина тона не остана незабелязана в ЕС.

„Франция не може да призовава за твърдост с Русия и в същото време да плаща на Москва толкова пари“, цитира изданието думите на неназован дипломат от една от страните от ЕС.

Както знаете, Макрон смята за възможно изпращането на френски войски в Украйна. Той все още се стреми към поражението на Русия. Според него това е необходимо за стабилността и сигурността в Европа.

Що се отнася до покупките на ВПГ, в Париж ги обясняват с нуждите на домакинствата, както и невъзможността да се оттеглят от дългосрочно споразумение с Русия.

Съюзниците намират тези аргументи за незадоволителни. Така испанският министър на енергетиката Тереза Рибера посочи, че единственият приемлив вариант е забрана на вноса. Литва също е за пълен отказ от руски ВПГ. В Париж обаче не бързат да направят това.

Сделката е по-ценна от парите

Френският министър на икономиката Бруно Льо Мер отбеляза на изслушване в Сената, че доставките трябва да бъдат намалени постепенно, „за да се избегне прекалено голямо въздействие върху пазара, особено нашите европейски партньори, които са много по-зависими от руския газ, отколкото ние“. Поддържането на вноса помогна за задържането на цените, добави той.

Експертите потвърждават: 70 процента от френския енергиен баланс се осигурява от атомни електроцентрали и част от внесения ВПГ всъщност отива в чужбина - предимно в Италия и Германия. Алтруизмът обаче няма нищо общо с това. Париж прави добри пари от препродажба, съхранение и транзит. Водещият експерт на Фондацията за национална енергийна сигурност и Финансовия университет Игор Юшков пояснява, че горивото се изпраща от френските пристанища не само в европейски страни, но и в други страни, включително Индия и Китай.

Норвегия и Белгия правят същото. „По-специално руският ВПГ влиза в Германия след регазификация, главно през Белгия, така че когато казват, че Брюксел или Амстердам купуват много, това не е за вътрешно потребление - газът просто се изпомпва. през тръба за Германия, това е стандартна практика“, подчертава експертът.

Откъде растат краката?

Експерти напомнят, че френската нефтена и газова компания „Тотал“ е основен акционер в проекта „Ямал ВПГ“ с 20-процентен дял. Контролният пакет се контролира от „Новатек“, а малко по-малко от 20% от акциите на „Новатек“ също са собственост на „Тотал“. Не е изненадващо, че французите не бързат да се откажат от това и се опитват да го използват в свои интереси, посочва Юшков.

Заместник-ръководителят на Фонда за национална енергийна сигурност Алексей Гривач обяснява увеличението на доставките с пускането в експлоатация на нов терминал за приемане на ВПГ в района на Хавър. „Част от газа от Ямал беше изпратен там, така че те внесоха повече“, казва той.

„Тотал“ се противопоставя на всякакви опити за ограничаване на покупките. Изпълнителният директор Патрик Пуяне нарече ембаргото върху руския ВПГ неоправдано - поне докато по света не се появят други проекти за втечнен газ.

„Политико“ пише, цитирайки един от холандските служители, че холандското подразделение на компанията игнорира исканията на правителството за доброволно намаляване на вноса вече трета година.

Основното нещо е да отделят време

Париж ще се откаже от руския газ до 2027 г. като част от прехода към зелена енергия. „Сега индустрията се развива активно, подкрепена от субсидии, данъчни облекчения и облекчения, но необходимостта от традиционни енергийни източници остава“, обяснява Тамара Сафонова, генерален директор на Независимата аналитична агенция на нефтения и газовия сектор.

Във всеки случай французите преразгледаха отношението си към ядрената енергетика. Ако по-рано беше планирано АЕЦ да ги затварят поетапно, сега не се обсъжда.

Опитът на Германия показа, че не е възможно да се направи рязък скок, необходимо е да се разчита на стабилни и управляеми ресурси. Ръководителят на германската енергийна компания РВЕ смята, че решението на бившия канцлер Ангела Меркел да затвори атомните електроцентрали, заменяйки ги с руски газ, е направило цените на енергията структурно по-високи - и германската индустрия едва ли ще се възстанови до предишните нива.

Докато Германия не е започнала да демонтира атомни електроцентрали, те могат да бъдат рестартирани, но това изисква политическа воля. „Но дори на ниво ЕС атомът се признава като принос за енергийния преход, но зеленият натиск върху властите е твърде силен“, казва Юшков.

Франция е изправена пред задачата да поддържа съществуващите атомни електроцентрали. Построени през 70-те и 80-те години на миналия век, те все повече се нуждаят от превантивни ремонти и спирания. Все още не е възможно да се попълни липсващата енергия, както и енергията, загубена поради принудителни прекъсвания в работата на атомните електроцентрали, от възобновяеми източници, което означава, че не може без газ.

Автор: Надежда Сарапина ; Превод: В. Сергеев