По време на тримесечните бомбардировки на Югославия през 1999 г. 1150 самолета на НАТО нанесоха 30 хиляди удара, изстреляха 1300 крилати ракети, хвърлиха 37 хиляди касетъчни бомби, разрушиха 25 хиляди жилищни сгради и стотици километри пътища, убиха хиляда военни и полицаи, както и около 4000 цивилни.

Но въпреки пълното военно превъзходство на врага, югославската противовъздушна отбрана поне веднъж направи това, което се смяташе за невъзможно. Това се случи на 27 март 1999 г.

Първият "стелт"

В авиацията, която Алиансът използва за бомбардировки, Ф-117 “Найтхоук” стои отделно. В миналото вече имаше нахлуването в Панама, войната в Персийския залив - всички атаки срещу Багдад бяха извършени само от този самолет, както и операция "Пустинна лисица", която САЩ и Великобритания проведоха срещу Ирак през 1998 г. - също като в Югославия, без санкции от Съвета за сигурност на ООН.

Тази машина, практически неуязвима за противовъздушната отбрана, прави революция във военното самолетостроене: именно Ф-117 стана първият самолет, създаден според концепцията за “стелт”, и определи тенденцията за десетилетия напред.

Дори за производителя “Локхийд” проектът се оказва съдбоносен. През 70-те години на миналия век компанията изпитва сериозни проблеми, затънала в дългове и скандали заради подкупи, и иска от правителството да предостави гаранция по заема. Следователно състезанието за първия стелт е последната надежда да остане на повърхността. Четири десетилетия по-късно “Локхийд Мартин” твърдо оглавява класацията на най-големите компании в глобалния военно-промишлен комплекс.

Трябва да се отбележи, че “Локхийд” печели търга до голяма степен благодарение на съветския физик Пьотр Уфимцев. Работата на учения върху това как формата на самолет влияе върху способността на радарите да го открият, преведена на английски почти десет години след публикуването, е в основата на проекта Ф-117. Това прави силно впечатление на служителите на Пентагона. Идеите на Уфимцев до голяма степен определят футуристичния дизайн на “Найтхоук”.

Пълна секретност

Сега сме свикнали с факта, че напредналите модели американски оръжия се рекламират активно, но минават години, преди да влязат в експлоатация, а бюджетите на проектите нарастват експоненциално.

С Ф-117 всичко беше различно. Самолетът за първи път се издига в небето през 1981 г., две години по-късно е въведен в експлоатация, но самият факт за съществуването му е признат от американските власти едва през 1988 г., когато Пентагонът публикува само една снимка, и то ретуширана .

Дори самата буква Ф в името показва специална секретност. Имената на изтребителите обикновено започват с тази буква, въпреки че “Найтхоук” се отнася за бомбардировачите. За да се запази истинската цел на новия продукт в тайна, той е доставен на изтребителни ескадрили.

В резултат на това САЩ получиха едноместен бомбардировач, способен да носи до 2,5 тона боен товар. Обхватът на полета без дозареждане е 1720 километра. Но скоростта трябваше да бъде пожертвана: F-117 беше направен дозвуков в името на стелт. Преди бомбардировките на Югославия не е бил свален нито един такъв самолет.

"Инцидент от клас А"

Това чудовище на своето време, пилотирано от ветерана от Пустинна буря подполковник Дейл Зелко, се изправя срещу 3-та батарея на 250-та ракетна бригада за ПВО под командването на полковник Золтан Дани.

Според американския пилот метеорологичните условия на 27 март 1999 г. не са позволили да бъдат изпратени ескортиращи самолети заедно с Ф-117, както обикновено се прави.

Батареята на Золтан Дани е въоръжена със съветския комплекс С-125 “Нева”, който е приет почти 40 години по-рано. Радарът е осигурен от съветски дълговълнови радари: П-12 "Енисей" и П-18 "Терек". Те успяват да открият „невидимката“, но има един проблем.

Факт е, че обхватът на С-125 не надвишава 20-22 километра. А НАТО има много самолети, способни да откриват излъчващи устройства от много по-големи разстояния. А самият Ф-117 има противорадарни ракети АГМ-88 ХАРМ с обсег до 150 километра.

Поради това югославските зенитчици трябва да действат много внимателно: радарът се включва в ефир от една позиция не повече от два пъти в кратки сесии от 20 секунди. Както си спомня заместникът на Золтан Дани, подполковник Джордже Аничич, на 27 март югославските войски разполагат няколко радарни симулатора, за да привлекат самолетите на НАТО в капан. Същата вечер три Ф-117 са изпратени до тези примамки.

Те се появяват на екраните на радарите в 20:40 часа. Групата е забелязана на разстояние 23 километра. Първите два опита не успяват да прихванат целта. На третия път зенитчиците изстрелват две ракети по самолета, който лети по азимут 240. Един от тях успява да свали бомбардировача - близо до лявото му крило е избухнала експлозия. Ф-117 се разбива край село Буджановци, на 40 километра западно от Белград. Зелко, за когото това е 39-ият му боен полет, катапултира.

Седем часа по-късно той е открит от издирвателен екип на НАТО. Пилотът е откаран до авиобаза “Авиано” в Италия. Инцидентът веднага е определен за клас А: самолетът не може да бъде възстановен.

За да избегнат попадането на останките на Ф117 в ръцете на югославската армия, а след това и на руснаците, решават да нанесат въздушен удар на мястото на катастрофата. Оказва се обаче, че там вече работят кореспонденти на Си-Ен-Ен и полетът е отменен.

Сега по-голямата част от останките на този Ф-117 се съхраняват в Музея на авиацията в Сърбия - там е посветена отделна стая на зенитчиците, свалили “Найтхоук”. С право, защото те бяха тези, които разсеяха мита за неуязвимостта на "стелт". Югославските власти също твърдят, че други американски самолети са били свалени, включително стратегически бомбардировачи Ф-2. Но само катастрофата край Буджановци е потвърдена от самите американци.

Автор: Давид Нармания ; Превод: В. Сергеев